Вторачването в количеството антитела е излишно, имунитетът е комплексен и антителата са само една част от него. Теоретично всеки преболедувал е защитен в някаква степен. В сферата на хипотезите може да се каже, че е налице определен кръстосан имунитет с останалите познати досега коронавируси.
Това обяснява за читателите на "24 часа" вирусоложката доц. д-р Любомира Николаева-Гломб
Преболедувалите COVID са компенсирани за преживените трудности и страхове със създаване на най-пълноценния възможен имунитет, така наречения естествено придобит имунитет.
Естественият имунитет след преболедуване осигурява цялата възможна палитра антитела и специализирани клетки на хуморалния и клетъчния имунен отговор. В това число са и клетките на паметта, които запазват спомен за срещата с вируса и при следваща среща с него ще задействат защитната система на организма, предизвиквайки бърз отговор, който е толкова добър, че ние дори и не разбираме, че за пореден път сме се срещнали с нашественика. Ваксините са инструмент за създаване на сходен имунитет чрез имитиране на естествената инфекция, но по начин, който спестява опасността от разболяване, което при част от хората протича тежко, а понякога и фатално.
“Според Центъра за контрол и превенция на заболяванията в Атланта, САЩ, организация, с която Националният център по заразни и паразитни болести интензивно си сътрудничи, до 3 месеца след преболедуване преминалите през вирусната инфекция няма смисъл да се ваксинират – обясни доц. д-р Любомира Николаева-Гломб, дм, завеждащ отдела по вирусология в Националния център по заразни и паразитни болести. - Първо, защото
след боледуване
от каквото и да е
имунната система
е отслабена
от борбата с причинителя и са ѝ нужни около 3 месеца да се възстанови напълно. Второ, защото няма данни за разболели се отново в рамките на 3-те месеца след COVID-19. Вече излизат и съобщения, че това не се наблюдава и до 6-8 месеца. Дори и да има случаи на реинфектиране, те са единици - пренебрежимо малко на фона на милионите разболели се досега. И трето, но с не по-малко значение, в условията на глобален недостиг на ваксини преболедувалите могат да “отстъпят” дозата си на напълно безащитните спрямо новия вирус, позволявайки си лукса да изчакат, тъй като имат някакъв защитен имунитет. Дали имунитетът “държи” година и повече, ще можем да кажем след време, засега само Китай има опит, който едва надхвърля 12 месеца. Опитът на останалите държави е още по-кратък.”
Няма проблем обаче преболедувалите, които ще се чувстват по-спокойни, ако се ваксинират, да го направят след 3-ия месец. Здравето е комплексна величина – както физическо, така и психическо, и за да има физическо здраве, трябва здрава психика. Затова, ако човек ще се чувства по-сигурен да добави към естествения си имунитет и ваксинален – нека го направи, но личният ми съвет е да не е по-рано от 3 месеца след боледуването, поясни вирусоложката.
Аргумент са “достатъчно на брой преболедували, при които ваксинирането не е довело до бурни реакции или усложнения извън описаните леки неразположения, които са възможни и при останалите”. Доц. Николаева-Гломб подчерта, че наблюденията са от обсервационни проучвания основно на базата на медицинска документация, а не са резултат от двойно слепи проучвания, които са златният стандарт в медицината на доказателствата и в конкретния случай предполагат сравняване между реакциите в група от ваксинирани и в група на неваксинирани.
Какъв избор прави за себе си доц. Николаева-Гломб, която се разболява от коронавирусната инфекция през декември?
“През април ще изтекат 3-те месеца след карантината ми, но няма да бързам веднага да се ваксинирам, без значение какъв титър на антитела ще имам, така както не ходим да си проверяваме антителата след която и да е друга инфекция или ваксиниране.
През септември, когато ще са се натрупали данни именно за имунизиране при преболедували, когато ваксинационната програма ще е към края си и всички желаещи ще са получили дозата си, ще реша информирано кога да се ваксинирам, за да посрещна с достатъчно напрегнат имунитет новия есенно-зимен сезон.”
Според медицината вторачването в количеството антитела е излишно, те не са от толкова решаващо значение за имунитета. При COVID все още няма универсална мярка за минимум и максимум нива на антителата, които човек да преследва. В зависимост от използвания метод
референтните
стойности на
лабораториите може
да се различават
Освен това антителата не са единствената мярка за изработен имунитет към вируса. Толкова или дори по-голяма тежест има клетъчният имунитет. Той разполага с богат арсенал от различни по функции Т-клетки. Едни картотекират “биологичното досие” на патогена, което дава възможност на други от тях, а именно паметовите клетки, бързо да го идентифицират при следваща среща с него и да активират създаването на клетки, които могат да го неутрализират или убият.
“В началото на пандемията, когато започна изучаването на антителния имунитет, се предполагаше съответствие между тежестта на прекараната инфекция и титъра (количеството) на антителата. С методите, които са златен стандарт във вирусологията и имунологията, се установи относителна корелация, че по-леко боледуващите имат по-нисък титър на антитела. Като всяко нещо в живата природа обаче има достатъчно на брой изключения от правилото: много висок титър на антитела при хора, които са преминали почти безсимптомно или с леко неразположение през COVID. Все още не е установена зависимостта от всички фактори – пол, етнос, възраст и др., които се събират в конкретен човек, кога и как пораждат една или друга имунна реакция и гарантират защита.
Няма мярка,
правило,
което казва:
при този
титър си
защитен!
В кратките характеристики на ваксините също няма подобни твърдения. Но едно е сигурно: ваксината ни пази от тежко протичане на заболяването и смърт. Не са съобщени случаи на починали от COVID сред ваксинираните, а ако някой се разболява, той прекарва леко заболяването. Дори да попадне в болница, не стига до необходимост от асистирано дишане – това показват както клиничните проучвания, въз основа на които ваксините бяха разрешени за употреба, така и опитът на държавите, в които вече са ваксинирани много хора”, поясни вирусоложката.
Специалистката не съветва преболедувалите или ваксинираните, които са с нисък титър на антитела, да се фиксират в търсенето на доказателства за клетъчен имунитет. Изследването е трудоемко, скъпо и се извършва само в специализирани международно акредитирани лаборатории от ранга на структурите на НЦЗПБ; оправдано е основно за научни цели. Такава “проверка” за лично убеждаване в създадения имунитет освен всичко друго е и ненужна.
“Теоретично всеки преболедувал от COVID е защитен в някаква степен. В сферата на спекулации може да се каже, че е налице и
кръстосан имунитет с
популярните сезонни
коронавируси,
предизвикващи
до 30% от острите
респираторни
заболяваня,
които наблюдаваме всеки студен сезон – смята доц. Николаева-Гломб. - Като вирусолог не мога да си обясня по друг начин високия процент на хора, които боледуват леко. Това обикновено са по-младите хора. Вирусологичната ми хипотеза по аналогия с други заболявания е, че младите боледуват относително по-леко, защото, от една страна, при тях рецепторите на ангиотензин конвертиращ ензим-2 (ACE-2), изполвани от вируса, за да навлезе в клетката гостоприемник, са по-малко, а от друга страна, имунната им система има все още ярък спомен от срещата в детството с “баналните” 4 коронавируса, които са преминали към човека отдавна и днес причиняват леки настинки.” При младите хора имунитетът към тях е все още силно натегнат и по аналогия се допуска, че затова карат по-леко новия пандемичен вирус, който е от същото семейство. Така може да се опише принципно кръстосаната имунологична реакция, но дали е налице при COVID, трябва да се докаже.
Дали има
хора, които
никога няма
да се разболеят
от COVID
независимо от всички обс стоятелства? “Да, характерно е за всяка инфекциозна болест, има определен процент хора, които не се заразяват и не се разболяват. Описани са например и случаи на хора, практикуващи необезопасен секс с ХИВ позитивни партньори, които не се заразяват с вируса на СПИН - казва вирусоложката. - Човечеството като цяло засега е безсмъртно. В момента ние сме доминиращият биологичен вид на планетата и това, колкото и да е ласкателно на пръв поглед, е нещо много, много отговорно. Пандемията, с която се сблъскваме, нито е първата, нито ще бъде последната за човешкия род. От отговорното ни поведение зависи как ще се справим с изпитанието.”
