"По повод случаите на нападения от психично болни на непознати граждани на улицата и други места, където се събират хора, е много важна ролята на експертите да могат да установят коя агресивна проява е в резултат на болестно състояние и кога поведението не е свързано с болест", заяви управителят на центъра за психично здраве /ЦПЗ/ „Д-р Петър Станчев" в Добрич д-р Северина Василева.
Параноидната шизофрения е тежко заболяване със сериозни последици за социалното и личностното функциониране на човека, добави тя. Конкретните случаи са демонстрация как при непровеждане на лечение и заболяването така може да се обостри дотолкова, че да доведе до абсолютно немотивирана агресия и изключително рисково поведение. Това е изцяло по болестни мотиви – не защото човекът е лош, а защото е много болен, каза д-р Василева.
"В Центъра много често се водят пациенти по сигнал за рисково поведение, за агресия. От нас се очаква да определим дали това е рисково поведение или болестно състояние", добавия тя.
"Не всеки случай на проявена агресия е в резултат на тежко психично страдание, но, когато има хора, които вече са диагностицирани, е изключително важно да се провежда поддържащото лечение, особено когато говорим за заболявания като параноидна шизофрения и биполярно разстройство Изключително критично е, когато пациентът бъде изписан. Тогава е много важна ролята на семейната среда. Най-големи затруднения, които като лекари срещаме от страна на близките, са недостатъчно ангажираното им отношение към поддържащото лечение, защото става дума за заболявания, които не могат да бъдат излекувани в курса на лечение. Болните трябва да бъдат подържани с определени медикаменти. По този начин определено заболяване се профилактира и се предотвратява неговото сериозно обостряне и влошаване на симптомите. Ако болният преустанови поддържащото лечение в рамките на няколко седмици той прогресивно се влошава.
Другият сериозен проблем, е, че голям процент от тези пациенти са некритични към заболяването, т.е. те нямат усещането, че са болни, което ги демотивира да провеждат лечението", обяснява д-р Василева..
Тя отбеляза, че притеснението от психиатрични консултации продължава да го има, въпреки че, по думите й, в съвременното общество има много млади хора, които търсят такава помощ заради тревожност, депресивни състояния и безсъние. Има обаче и широк кръг от хора, които се срамуват да потърсят помощ и да отказват лечение с аргумента, че „не е луд".
"На този етап в Центъра за психично здраве в Добрич се справяме с предизвикателствата в ежедневната работа, но истината е, че психиатрите все повече не достигат – не само в Добрич, но и в цялата страна. Недостиг се изпитва и в университетски болници и клиники. Не само заплащането е проблем, в последните години много специалисти заминаха в други европейски страна. Проблем е, че броят на леглата в лечебните заведения за психиатрична помощ са най-малко. Нашите пациенти са много специфични болни, които могат да бъдат подпомагани и лекувани в условията на стационарна грижа.
Напоследък все повече се повдига темата за финансиране на нашата дейност. Реално ние сме субсидирани на база на извършена от нас дейност, като леглоденът е скромна сума от 65 лева. От 2022 година не е актуализирано финансирането на лечебните заведения, въпреки инфлацията и увеличението на минималната работна заплата", изтъква д-р Василева.
Тя съобщи, че в началото на годината всички ЦПЗ в страната са се подписали под мотивирано искане с желание за увеличение на финансиране на стационарната помощ. „С парите, които ни се осигуряват, трябва да се покрият много голям обем от разходи – хотелската част, заплатите, лекарствата, предпазни материали, дезинфекция, електроенергия", добави специалистът.
"В Центъра за психично здраве в Добричо има три отделения за лежащо болни с капацитет по 30 души и дневен стационар. Капацитетът е почти винаги е запълнен. Имаме постоянен контингент болни с хронични заболявания като параноидна шизофрения и биполярно разстройство. Тревожното е, че напоследък зачестяват случаите на психотични усложнения в резултат на употреба на наркотични вещества", добави д-р Василева. „В клиниката успяваме да овладеем общото състояние на пациента, изписваме го едва, когато може да продължи лечението си в амбулаторни условия. В Добрич има достатъчно амбулаторни кабинети, които могат да следят състоянието им. Но мотивацията на самите пациенти остава най-голямата трудност. Друг проблем е, че голяма част от тях реално са лишени от подкрепяща среда като семейство и близки", казва още лекарят.
