„Менингококите по правило правят безсимптомни инфекции – тоест над 90% ще направят само заразоносителство. Ще има бактерии в носоглътката без никакви усложнения за тях. Но тези здрави заразоносители могат да предават инфекцията и те я предават. Отделно една немалка група правят безсимптомни инфекции". Това обясни пред bTV проф. Ива Христова, директор на Националния център по заразни и паразитни болести.
Единиците, при които има инвазивно заболяване, правят менингит, много тежък сепсис, но това са единични случаи, допълни тя.
„Не е много лесно да се заразиш и това се случва при близък контакт. Разпространението е отново със слюнка, при говор. Трябва да се има предвид и близкия контакт и ползването на общи прибори", каза още проф. Ива Христова.
При затворен колектив някое безсимптомно дете внася инфекцията, а след това с близък контакт се разпространява.
Когато има вече доказан случай, контактните се карантинират за срок от 7 дни. Също така се прави антибиотична профилактика, за да се унищожат бактериите.
„Тук е много важно да се отбележи, че стават грешки и се говори за вирусен менингит. Заболяването не е вирусно, а бактериално и затова менингитът е гноен. Но има антибиотици от няколко групи, които са много ефикасни и могат да се прилагат както за първична профилактика, така и за лечение", посочи директорът на Националния център по заразни и паразитни болести.
„Има форма на свръхостър менингококов сепсис, при който за по-малко от ден се развиват симптомите. При точно тези, макар и много редки форми, смъртността е висока – между 20 до 40%", обясни проф. Ива Христова.
Тя е на мнение, че ваксината срещу менингококи от група Б трябва да стане препоръчителна и да я има налична в България. Внасянето на ваксината от съседни държави обаче крие риск за нейната ефективност.
