В Европа близо 60 млн. души страдат от сърдечносъдови заболявания и техните последствия, това струва близо 210 млрд. евро годишно. В България всяка година от сърдечносъдови болести умират между 70 и 75 хиляди души. Това стана ясно по време на здравния уебинар по повод Световния ден за осведоменост за липопротеин (а) - един от пренебрегваните рискови фактори за сърдечно-съдови болести.
В здравния уебинар участваха проф. д-р Арман Постаджиян, началник на отделение по кардиология в УМБАЛ "Света Анна", София, проф. д-р Иван Груев, завеждащ звено по функционална диагностика към клиниката по кардиология, НМТБ „Цар Борис III”, София, проф. д-р Елина Трендафилова, началник на Отделение за интензивно лечение на сърдечно-съдови заболявания към Клиника по кардиология на МБАЛ Национална кардиологична болница, София, проф. д-р Николай Рунев, началник на кардиологично отделение към Клиника по пропедевтика на вътрешните болести "Проф. д-р Ст. Киркович" при УМБАЛ "Александровска" София.
"Кардиологията има невероятен напредък в разбирането на рисковите фактори и значението на холестерола. Ние сме страна с много висок риск от атеросклероза. И то опасността се разпределя по равно между половете. Не така както се смяташе - че мъжете са с по-висок риск. 55% от смъртността у нас се дължи на сърдечни болести. Годишно в света от сърдечно-съдови болести умират 20 млн. души, 9, 25 млн. - от исхемична болест на сърцето", заяви проф. д-р Арман Постаджиян. "живеехме в стигмата, че без холестерол, няма атеросклероза, а той всъщност е необходим за за клетъчните мембрани. Опасен е само холестеролът, който циркулира в кръвта - така нареченият холестерол с ниска плътност", добави проф. Постаджиян.
"По отношение на контрола на дислипидемията сме зле. ние сме сред най-затлъстелите и пушещи нации, а пушенето и наднорменото тегло, заедно с генетиката са рискови фактори за сърдечни и съдови болести", коментира проф. д-р Иван Груев. и уточни, че терапиите срещи Липопротеин (а) конкретно са в процес на разрабока и от пациентите се иска да следят внимателно за останалите рискови фактори като висока кръвна захар, високо кръвно.
Липопротеин (а) е маркер за скрита предразположеност към сърдечно-съдови заболявания. Тъй като научните изследвания продължават да разкриват нови данни относно неговото въздействие върху здравето, въпросите около липопротеин (а) стават все по-актуални.
Липопротеините представляват изградени от протеини частици, към които са прикрепени липидни (мастни) молекули. Тяхната роля е да пренасят холестерола и други липиди чрез кръвния поток в цялото тяло. Съществува липопротеин с висока плътност – накратко HDL, наричан „добър“ холестерол. Липопротеин с ниска плътност – накратко LDL, наричан „лош“ холестерол. Остатъчен липопротеин – накратко остатък, наричан „зъл“ холестерол. Липопротеин (а) – накратко Lp(a), наричан „генетичен“ липо-протеин.
Lp(a) е подобна на липопротеин с ниска плътност (LDL) частица с добавен втори протеин – apo(a), който действа подобно на закопчалка тип „велкро“ върху LDL частицата. Смята се, че това е много „лепкава“ липопротеинова частица поради функцията на добавения протеин.
Нивото на Lp(a) в организма Ви е обикновено между 80-90% генетично определено. Повишеният Lp(a) е независим рисков фактор за сърдечносъдови заболявания. Има по-голяма вероятност да унаследите този рисков фактор, ако някой от Вашите родители също има или е имал повишени нива на Lp(a). Както при мъжете, така и при жените с еднаква вероятност се среща генотипа, който определя повишените нива на Lp(a). До 5-годишна възраст ще достигнете характерното за Вас ниво на циркулиращ Lp(a) в организма. Това ниво като цяло остава стабилно през целия Ви живот и не зависи от начина Ви на живот. Нивата на Lp(a) при жените могат леко да се повишат след менопаузата, поради намаляване на нивата на естрогена.
"Измерването на Липопротеин (а) е изключително просто. Взима се венозна кръв. Няма значение от момента на денонощието. Самото изследване като цена варира между 16 и 35 лв. Световните препоръки са да се прави веднъж годишно. Тестът не е известен на много лекари и пациенти. Изследването има изключително висока точност", категорична е проф. д-р Елина Трендафилова.
"Очакваме удължаване на живота. Изследването трябва да стане рутинно. То помага за преквалифициране на лицата с междинен риск. Прогноза може да се направи само при определяне на нивата на Липопротеин (а)", смята проф. Николай Рунев. Според него 205 от населението има повишени нива на конкретния липопротеин, но изобщо не подозира за това.
