"Ще припомня една стара поговорка, която много хора забравят - "Ние виждаме надалеч, защото сме стъпили на раменете на своите предшественици", заяви проф. Кузман Гиров, началник на Клиника по съдова хирургия на Военномедицинска академия (ВМА) на откриването на първото издание на събитието „Дни на аортата" (Sofia Aortic Days), което се провежда от 14 до 16 февруари 2025 г. в София.
Форумът е организиран от Клиниката по съдова хирургия на ВМА и се провежда в конгресния център на ВМА. Амбициите са то да прерасне в годишно събитие. Идеята на форума резонира с посланието на проф. Геров - опитът на миналите поколения, опитът в сърдечно-съдовата хирургия, прави съвременната хирургия това, което е.
Проф. Гиров посочи две причини защо ВМА е идеалното място за провеждането на "Дни на аортата". Първо, изключителният опит на болницата - нейната начало е от преди 137 години. Второ, тук са първите кардиологични операции в страната. Професорът разказа в детайли повечето от сърдечно-съдови те манипулации, въведени за първи път в България точно във ВМА.
Включени във форума "Дни на аортата" са освен лекции и сесии на живо от операционните зали на ВМА.
Целта на научния форум е да бъдат представени най-съвременните методи при лечението на аортните заболявания и постигнатите резултати от прилагането им в световен мащаб, както и вписване на България на световната медицинска карта като страна, в която се прилагат най-съвременните методи за лечение на този тип заболявания.
ВМА е сред лидерите в страната в областта на ендоваскуларното лечение на комплексните аортни аневризми.
Сред основните теми са новите хирургични техники за лечение на заболявания на възходящата аорта, иновации в използването на стент-графтове за торакоабдоминални аневризми, както и нови подходи в лечението на хронични оклузии на илиачните вени. Включени са и лекции относно напредъка в хирургията на инфрареналния сегмент, с акцент върху най-новите клинични техники и постижения в лечението на тежки случаи на аортни заболявания.
Сред тазгодишните лектори са утвърдени експерти в областта, сред които проф. Васил Гегусков, проф. Стоян Кондов, проф. Марио Лешчан, доц. Наделин Николов, доц. Владимир Корновски, проф. Иво Петров, Мирослав Йорданов, Йордан Красналиев, Никола Колев, Димитър Николов, Тодорка Найденова и Тодор Самарджиев.
