- Пробиотиците заемат важно място в терапиите за състояния като акне, атопичен дерматит и псориазис, казва дерматологът д-р Михаил Михайлов
- Преподавателят във Факултета по обществено здраве към МУ – София съветва един път в годината да се ходи на профилактичен преглед при кожен лекар
- Д-р Михайлов, могат ли пробиотиците да имат ефект върху автоимунни заболявания като псориазиса? Какви трябва да бъдат те?
- Когато говорим за пробиотици, повечето хора веднага си представят таблетки, приемани за защита на чревната микрофлора при антибиотично лечение. Тази асоциация е основателна, защото гастроентеролозите популяризираха значението на микрофлората за здравето. В дерматологията, която все повече изследва връзката между микробиома и кожните заболявания, пробиотиците заемат важно място в терапиите за състояния като акне, атопичен дерматит и разбира се, псориазис.
Псориазисът като автоимунно заболяване е свързан с възпаление, а микробиомът – както на червата, така и на кожата – играе важна роля за модулирането на имунния отговор. Проучванията показват, че определени щамове пробиотици могат да намалят възпалителните процеси, да поддържат бариерната функция на кожата и да регулират имунната активност.
Например Lactobacillus plantarum и Bifidobacterium breve се изследват заради способността им да намаляват кожните симптоми благодарение на противовъзпалителните си свойства. Те допринасят за стабилизиране на микробиома, като помагат на кожата да поддържа правилното си pH и предпазват от патогенни микроорганизми.
В дерматологията настъпи нова ера в лечението на кожата. Вече не се търси само “унищожаване” на бактериите. Старият подход на антибиотична терапия – целящ да премахне всички бактерии – отстъпва пред по-модерен, който цели балансиране на микробиома. Пробиотиците и пребиотиците създават по-благоприятна среда за развитие на “добрите” бактерии, които защитават кожата, като едновременно минимизират възпалителните реакции.
При терапия с пробиотици за кожни състояния е важно да се консултирате със специалист. Необходимо е пробиотиците да са подбрани според конкретното състояние и нужди – щамовете и дозировката са решаващи за ефективността. Освен перорални пробиотици на пазара все по-често се срещат и козметични продукти, съдържащи пробиотични и пребиотични компоненти, които директно подпомагат кожния микробиом.
- Псориазисът е имунно заболяване. Изглежда невъзможно да бъде контролирано с пробиотик.
- Псориазисът се разглежда като имуномедиирано възпалително заболяване, но не е строго автоимунен. Той включва нарушения в имунната система, активиране на специфични клетки (като T-клетки) и възпалителни медиатори, водещи до неконтролирана пролиферация на кератиноцитите. Въпреки че не е изяснено напълно, ролята на генетични и екологични фактори е ключова, което го прави комплексна болест с полиморфологична природа. Пробиотиците и пребиотиците все повече се изследват като допълваща терапия при псориазис. Те не заместват основното лечение, което включва локални медикаменти, фототерапия или биологични препарати, но могат да подпомогнат баланса на микробиома и да намалят възпалението. Изследванията сочат, че дисбалансът в чревната флора може да е свързан със системно възпаление, което утежнява псориазиса. Пробиотиците обаче трябва да бъдат предписани от специалист, за да са ефективни и безопасни.
- Може ли локално приложен или орално приет пробиотик да навреди?
- Ако е предписан от лекар – не. Приемът на пробиотици без консултация с лекар може да бъде рисков, особено ако са с неясен произход.
- Какво ще кажете на онези, които пият един пробиотик една седмица, след това веднага друг? Или смесват по няколко вида едновременно? Какъв ще е резултатът?
- Така не се прави. Трябва първо да се потърси гастроентеролог или специалист по вътрешни болести. Той трябва да предпише пробиотик специфично за нуждите на пациента. Все повече хора сами започват най-различни миксове от пробиотици. Нямаше да е такъв проблем, ако поне ги взимаха от легализирани аптеки. Поне да са лицензирани продукти. Огромният проблем е, че на пазара се появяват пре- и пробиотици с незнайно конкретно съдържание и произход. Хората ги купуват с един клик в интернет... Но не са сигурни какво точно пият.
- Трябва ли след използването на един пробиотик да се направи интервал, преди да се започне с друг?
- Не. Не трябва. Някои са надграждащи. Очаква се да се комбинират. Зависи от случая. По лекарска преценка.
Ако човек е здрав, с нормална чревна и кожна микрофлора, то не е задължително да приемаме пробиотик. Достатъчно е да се храним здравословно. В менюто ни да има полезни вещества и натурални витамини. В миналото про- и пребиотиците изобщо не са били така популярни. Сега през зимата едни от най-полезните естествени източници на пробиотици са бурканите със зимнина. Нека да се насочим към изпитаните неща с естествен произход. Често моите пациенти ме питат за алтернативи на колагена. Той също е популярен. “Ако пия колаген, ще ми изчезнат ли бръчките?„, е дежурен въпрос. Отговарям, че трябва да се преразгледа храненето. Приемът на вещества става от храната. Ако има дефицити в храненето, тогава заместваме със съответния продукт. По-добро от натуралното няма.
- Кои са най-добрите естествени пробиотици за кожата?
- Препоръчвам кремове с естествени съставки. Винаги пациентите трябва да гледат дали продуктът е дерматологично тестван. Какво съдържа? Не всички пробиотици са подходящи за пациентите с розацея, акне или дерматит.
В моята дерматологична практика все по-често обаче идват пациенти с контактен или алергичен дерматит. Те са вследствие на употребата на домашни маски с натурални продукти, които са обявени за отлични пробиотици. Пациенти си слагат чесън на лицето, варен лук, мажат се с мед. Резултатът е увеличаване на страдащите от алергичен дерматит. Да, натуралните пробиотици са полезни при хранене, но не са най-добрият вариант за кожата. Ако кожната бариера е нарушена заради замърсяването на околната среда например, е лесно да проникнат в кожата и да алергизират. Препоръчвам веднъж годишно да се ходи на профилактичен преглед при дерматолог, защото кожата е най-големият орган на човешкото тяло. Нашата защитна стена. Много често дерматологичните заболявания не могат да бъдат разпознати от пациента, докато вече не са в напреднал стадий. Това е работа за опитен дерматолог.
CV
Д-р Михаил Михайлов, д.м., е дерматолог и венеролог с над 8 години професионален опит, магистър по обществено здраве и здравен мениджмънт от Медицинския университет – София. Завършва медицина с пълно отличие и награда "Златен Хипократ" към Медицински факултет на СУ "Св. Климент Охридски" през 2016 г. През май 2019 г. защитава дисертация на тема "Влиянието на естетичните процедури върху здравообусловеното качество на живот на пациентите" и получава научна степен "доктор по медицина". През 2020 г. придобива специалност по дерматология и венерология към Медицинския университет – София.
Д-р Михайлов е автор на книгата "Холистичен подход в естетичната медицина", обучител за работа с хиалуронови филъри, ботулинов токсин и биостимулатори и носител на почетния знак на Българския лекарски съюз.
Към момента е преподавател във Факултета по обществено здраве към Медицинския университет – София, в специалността "Естетични здравни грижи".
