Вярно ли е, че човек, страдащ от затлъстяване, винаги може да бъде определен като „болен"? Този спор, който се води на кръстопътя между медицинските въпроси и борбата срещу дискриминацията, винаги е разгорещен.
Световни експерти току-що се споразумяха за нюансиран отговор, който рискува да не удовлетворят нито една от страните.
„Идеята, че затлъстяването е болест, е в основата на един от най-противоречивите и разединяващи дебати в съвременната медицина", обобщава проучване, публикувано в Lancet Diabetes & Endocrinology и цитирано от АФП.
Дългата статия е подписана от няколко десетки специалисти в областта на затлъстяването.
Те са се съгласили да преосмислят начина, по който се дефинира това състояние, както и проблемите, които то представлява от медицинска гледна точка.
Темата е изключително чувствителна, тъй като редовно предизвиква ожесточени дебати, които надхвърлят рамките на медицинската общност.
Знаем, че затлъстяването е свързано с широк спектър от патологии като диабет и сърдечносъдови заболявания.
Но за някои наблюдатели затлъстелите хора понякога могат да живеят в добро здраве и наднорменото им тегло трябва да се разглежда само като рисков фактор.
За други затлъстяването неизбежно е здравословен проблем, който трябва да се третира като самостоятелно заболяване. Такова е мнението на Световната здравна организация (СЗО).
Този дебат обхваща отчасти въпроси, свързани с борбата срещу дискриминацията.
Някои активисти за борба с гросфобията смятат, че външният вид на тялото не трябва да се заклеймява като патологичен.
Въпреки това би било карикатурно да се сведе спорът до противопоставяне между пациенти и лекари. Много пациенти смятат, че е необходимо затлъстяването да се третира като болест, за да може да се подходи сериозно към него и да се приложат достатъчно амбициозни политики в областта на общественото здраве.
От друга страна, много лекари смятат, че съществува риск да не се отговори на нуждите на пациентите, ако затлъстяването се третира като отделно заболяване, а не като рисков фактор, свързан с патологии, които варират значително при различните пациенти.
Тези въпроси станаха особено актуални с появата на високоефективни методи за отслабване, включително емблематичния Wegovy.
Въпреки че техните странични ефекти все още повдигат въпроси, трябва ли те да се прилагат много широко или да бъдат запазени за пациенти, чието здраве е най-засегнато?
В крайна сметка „никой не е напълно прав и никой не греши напълно", заяви на пресконференция Франческо Рубино, хирург по затлъстяване, който председателства работата на експертния комитет.
Накратко, затлъстяването е болест... но не винаги.
Експертите започват, като подчертават един въпрос, по който вече има консенсус.
Старият индекс на телесната маса (ИТМ, познат като BMI), който измерва съотношението между теглото и височината, е напълно неподходящ.
Той трябва да бъде допълнен с други тестове, за да се реши дали пациентът е затлъстял: например измерване на обиколката на талията или, с помощта на радиологични техники, оценка на количеството мазнини в тялото.
Но дори и да се установи, че пациентът страда от затлъстяване, експертите не смятат, че това е непременно заболяване.
Според тях затлъстяването се превръща в „клинична болест" само ако органите показват признаци на дисфункция.
В противен случай те го наричат „предклинично" затлъстяване. Това би означавало, че затлъстяването не е болест, а състояние, което по същество изисква превантивни мерки, а не непременно медицинско или хирургическо лечение, за да се избегне „свръхмедикализация".
Тези заключения са предназначени да бъдат консенсусни, но има риск да разстроят и двете страни на спора. Някои сдружения на пациенти просто не искат да чуят, че затлъстяването не винаги е болест.
„Това е контрапродуктивно от гледна точка на посланието за обществено здраве", казва Ан-Софи Жоли, основател на Collectif national des associations d'obèses (CNAO), която е силно критична към експертите, които не са в час с „реалността на място", преживявана от пациентите със затлъстяване, които не получават адекватни медицински грижи.
Работата на комисията обаче не успя да задоволи и скептиците по отношение на затлъстяването като болест, като психолога Силви Бенкемюн, която председателства Групата за размисъл за затлъстяването и сурпоидите (GROS).
„Това не е достатъчно, дори и да има заслуга за това, че започваме да мислим по въпроса", каза тя и добави, че експертите не предлагат почти никакви отговори по отношение на лечението и че е малко вероятно техните препоръки да променят отношението на здравните специалисти, пише БГНЕС.
