Министерски съвет внесе проект за изменение на Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Тази наредба регламентира съдържанието на рамковите учебни програми, утвърждавани от министъра на здравеопазването, но не регламентира изрично съдържанието на учебните програми, утвърждавани от ректорите на висшите училища.
Към момента е регламентирано, че регионалните здравни инспекции уведомяват Министерството на здравеопазването за броя на обявените от базите за обучение свободни длъжности за специализанти по специалности два пъти годишно. Практиката обаче показва, че подаването на информация два пъти годишно в Министерството на здравеопазването не е целесъобразно, тъй като част от местата се обявяват неколкократно в хода на календарната година, като по този начин информацията за броя обявени места по специалности е неточна и некоректна. С настоящия проект се предвижда тази информация да бъде предоставяна веднъж годишно от регионалните здравни инспекции на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) по образец, изготвен от НЦОЗА, който да я обобщава и да я изпраща в Министерството на здравеопазването.
Действащата в момента наредба определя, че ръководителят на базата за обучение определя за ръководител на специализанта лице с призната съответна специалност и трудов стаж по нея не по-малко от 5 години, който може да бъде ръководител на неповече от трима специализанти по клинични специалности. Тази продължителност на трудовия стаж след придобиване на специалността беше възприета с обнародването на Наредба № 1 през 2015 г., когато целият подход и философия на начина на специализация беше променен. Изискването за посочения стаж по специалността обаче към момента в някои случаи създава затруднения при определяне на ръководители на специализанти. Отчитайки, че в голяма степен ръководителите на специализантите изпълняват по-скоро административни функции,
Министерството на здравеопазването счита, че изискуемият минимален срок за стаж след придобиване на специалността може да бъде намален от 5 на 3 години.
Специализантите по клинични специалности се включват пълноправно в работния график на базата за обучение, осъществявайки дейността си под ръководството на различни специалисти, а не само на ръководителя си. В допълнение, тъй като към момента няма лица, придобили специалностите Гериатрична медицина и Дентална, орална и лицево-челюстна хирургия, въпреки че тези специалности са въведени в номенклатурата на специалностите съответно през 2001 г. и2007 г., се регламентира какви лица могат да бъдат ръководители на специализанти попосочените специалности в 10-годишен срок. Съгласно действащите разпоредби на Наредба № 1 от 2015 г. лицата, включени всъстава на всяка изпитна комисия трябва да са придобили специалността, за която се създава съответната комисия, през последните 5 години да са осъществявали дейност по тази специалност и да заемат академична длъжност „доцент" или „професор" или притежават научна степен „доктор на науките". При липса на най-малко четири лица, които да отговарят напосочените изисквания, се допуска в състава на комисиите да бъдат включени и лица,които не заемат академична длъжност „доцент" или „професор", нито притежават научнастепен „доктор на науките", но са придобили специалността и са осъществявали дейностпо нея през последните 5 години. Въпреки това обаче към момента са налице малък брой специалности (като Гериатрична медицина, Дентална, орална и лицево-челюстна хирургия, Санитарно инженерство, Медицинска санитарна физика и др.), за които не могат да се сформират изпитни комисии дори при допустимите изключения. В тази връзка в проекта на наредба е предвидено още едно изключение – при липса на най-малко четири лица, които отговарят на посочените изисквания, включително на допустимите изключения, да се допуска в състава на комисиите да бъдат включени и лица, които са с придобита специалност в системата на здравеопазването, близка до специалността, за която се създава съответната комисия, осъществявали са дейност по тази специалност през последните 5 години и заемат академична длъжност „доцент" или „професор" или притежават научна степен „доктор на науките". Според действащият закон предложения за състава на изпитните комисии се правят от ръководителите на висшите училища и националните центрове по проблемите на общественото здраве, а по военномедицинските специалности - от началника на Военномедицинската академия (ВМА). При подаване на предложенията си по реда на наредбата обаче тази формулировка е била разтълкувана от някои висши училища като задължение да предложат не само свои представители за включване в състава на комисиите, а състав на целите комисии, включително представители на други висши училища. По тази причина посоченият текст на наредбата се прецизира за по-голяма яснота, като се уточнява, че висшите училища, националните центрове по проблемите на общественото здраве и ВМА изпращат в Министерството наздравеопазването мотивирани предложения за членове на изпитните комисии, които отговарят на изискванията на наредбата.
Към момента в Наредбата е регламентирано, че за теоретичното обучение, включено в учебните програми за придобиване на специалност следва да бъде заплащана
такса, определена от висшето училище или национален център по проблемите на общественото здраве, провеждащи теоретичното обучение, или Военномедицинска академия. В учебните програми по неклинични специалности и по една от
специалностите за лица с професионална квалификация „лекар по дентална медицина" (Социална медицина и обществено дентално здраве) обаче е предвидена и самоподготовка. Тъй като в наредбата не е изрично регламентирано, че не се дължи такса за самоподготовката, това в някои случаи създава недостатъчна яснота за висшитеучилища, че не следва да се заплаща такса за самоподготовката.
По предложение на Сдружението на медицинските университети в Република България е предвидено създаване на нова неклинична специалност „Регулация, организация и икономика на медицинските изделия"
със срок на обучение 2 години, която да бъде предназначена за лекари, магистър-фармацевти, юристи, икономисти, химици, биотехнолози, биолози. Обучението по посочената специалност ще е насочено към законодателството и регулацията, системите за управление на качеството, клиничните изпитвания и управлението на данни, икономиката на здравеопазването и възстановяването на разходи, надзор и съответствие след пускане на пазара и етични и правни съображения в областта на медицинските изделия.
Във връзка с въвеждането на новата специалност се регламентира и лица с каква специалност и съответно стаж по нея да могат да бъдат включени в изпитната комисия за държавен изпит и да бъдат ръководители на специализантите и за какъв период. В наредбата е предвидено периодът да бъде 10 години, за да се даде възможност за това време да се обучат необходимите специалисти, които да могат да бъдат включени в комисията за държавен изпит за специалност с оглед изискването те да имат трудов стаж по специалността поне 5 години.
Тъй като специалностите Икономика на здравеопазването, Медицинска биохимия, Радиационна хигиена, Радиобиология, Токсикология, Анализ на лекарствените продукти и Организация и икономика на фармацевтичното производство могат да бъдат придобивани от лица с медицинско и от лица с немедицинско образование, се прецизира тяхното място в номенклатурата на специалностите – в раздел VIII. Специалности за лица с висше медицинско или немедицинско образование.
Приемането на проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2015 г. няма да доведе до въздействие върху държавния бюджет, тъй като не се изискват финансови средства от държавния бюджет за изпълнение на предвидените промени.
Проектът няма финансово въздействие върху висшите училища, националните центрове по проблемите на общественото здраве, Военномедицинската академия или други участници в процеса на обучение за придобиване на специалност, посочват от Министерския съвет.
От извършения анализ за съответствие с правото на Европейския съюз експертите от МС установяват, че обществените отношения, предмет на проекта на наредба, не са регламентирани в европейското право и тяхната уредба е предмет на национално решение - от компетентността на отделните държави-членки.
