В един горещ юнски ден група ромски тийнейджъри, насядали над уравнения по химия, се подготвят за професиите, които българската здравна система се бори да запълни: лекари, медицински сестри, зъболекари и фармацевти. Учениците посещават курс за строгите приемни изпити за медицинските училища в България, организиран от Тръст за социална алтернатива (ТСА), базирана в София организация с нестопанска цел, която помага на общности в неравностойно положение.
Дълго време изключени от висшето образование и професионалната кариера, младите роми - маргинализирана етническа група, съставляваща около 10 % от българското население - все по-често намират възможности в области, които някога са били почти недостъпни, съобщава "Политико".
Това е тенденция, която не се ограничава само до медицината, но когато става въпрос за здравеопазване, ромският медицински персонал не само навлиза в нова област, но и отговаря на отчаяна нужда.
България се сблъсква с проблема „изтичане на мозъци", тъй като младите специалисти са привлечени от предимствата на работата в по-богатите страни. Макар че броят на лекарите е над средния за ЕС, те са съсредоточени предимно в големите градове и има недостиг в ключови специалности, според неотдавнашен доклад, изготвен от Европейската комисия. България е и една от страните в ЕС с най-нисък брой медицински сестри, заедно с Латвия и Гърция.
„[Програмата] произвежда лекари, медицински сестри и акушерки, които са много необходими, особено в малките градове", казва Мирослав Ангелов, кардиолог от София, който е станал лекар, след като е участвал в предишното издание на програмата за обучение.
„Тези хора са истинските инициатори на промяна", казва Ангелов.
Кариерата в областта на медицината традиционно е недостъпна за повечето роми, които често се сблъскват със социално неравенство и изолация от ранна възраст: Достъпът до детска градина е ограничен, а повечето ученици са настанени в изцяло ромски класове или дори в сегрегирани училища в по-късните етапи на образованието си.
Но благодарение на организации с нестопанска цел като Тръста за социална алтернатива нещата започват да се променят: Между 2018 г. и 2024 г. групата обучава повече от 120 ученици и отпуска 270 стипендии, за да може ромските деца да постъпят в медицински училища.
Ивайло Турнев, водещ невролог в София, понастоящем ръководи програмата и играе ключова роля в напътстването на тези млади студенти. Той работи в тясно сътрудничество с ромската общност повече от две десетилетия, като организира подготвителни курсове и обучава здравни медиатори. „Знаехме, че е изключително важно да обучаваме медицински специалисти от ромската общност, която страда от висока детска смъртност, хронични заболявания и лош достъп до здравеопазване", казва Турнев.
Повечето от студентите, които посещават курса на ТСА, успяват да завършат образованието си и да станат медицински специалисти във водещи болници в София и страната. В последните две издания на курса 15 от 17-те му възпитаници, завършили средното училище, са приети в медицински университет.
Тези млади лекари и медицински сестри променят представите както на обществото като цяло, така и на ромската общност: Те не само гарантират, че пациентите от ромски произход получават съчувствие и достойни грижи от лекари, които разбират техните специфични нужди, но също така демонстрират талант и лидерство, като преосмислят представата за това какво означава да си ром в Европа.
За много от студентите програмата е единствената възможност да преследват мечтите си за кариера в медицината. „Дори и да можех да си го позволя, в моя град няма учители, които да ме подготвят", казва Габриела Цоцарова, която пътува девет часа от родния си град на Черно море до София.
Някои от първите завършили вече са практикуващи специалисти.
Ангелов, например, сега е ментор на по-млади ученици от ромски произход и смята, че програмата служи като практически модел за интеграция на ромите. „Тази програма доказва, че когато им се даде възможност, ромските деца могат да успеят", казва той.
Дискриминацията обаче все още е предизвикателство.
Въпреки успехите на ТСА, институционалната подкрепа за програмата остава минимална. „Държавата не разпознава тези ученици като личности с потенциал да допринесат за обществото", казва Айлин Джафер, ръководител на проекта. „В момента те са неизползван ресурс за здравния сектор."
Освен уроци по биология и химия, програмата преподава история на ромите, финансова грамотност, информираност за психичното здраве и социални умения - програма, която има за цел да подготви учениците за предизвикателствата, с които ще се сблъскат по време на обучението и кариерата си. „Наставниците предлагат на студентите и бъдещите медицински специалисти подкрепа и насоки в среда, която често е враждебна към тях", казва Джафер.
Като продължават да получават висше образование и да навлизат в области като медицината, тези млади хора не само сбъдват личните си мечти, но и разбиват стереотипите, които дълго време са поставяли ромите в ролята на маргинализирана общност.
„Когато пациентите идват на преглед, те не ме виждат като ром", казва Ангелов. „Те ме виждат като лекар, който е там, за да им помогне."
„Мечтая за времето, когато ром, завършил университет, вече няма да е новина, а норма", казва Никол Ангелова, млада ромска студентка от малкия град Лом на река Дунав, която през септември започна обучението си по медицина след завършване на подготвителния курс.
„Искам да се върна в Лом и да продължа да работя с ромската общност там", казва тя. „Човек не трябва да забравя откъде е дошъл."
