Дентални лекари твърдят, че той е изключително важен за здравето на зъбите и венците, предпазва от кариеси
Бъдещият здравен министър на Доналд Тръмп Робърт Ф. Кенеди-младши заяви наскоро в социалните мрежи, че флуоридът в питейната вода е опасен за здравето и се свързва с развитие на рак, артрит, отслабени кости, проблеми с щитовидната жлеза, забавено интелектуално развитие и неврологични заболявания. Той обяви, че бъдещата американска администрация ще предприеме нужните мерки, за да бъде премахнат въпросният минерал от публичните водоизточници. Самият Тръмп счита твърденията на Кенеди за “логични”.
Намеренията на потенциалния здравен министър на САЩ не се харесаха на здравните експерти отвъд океана. Тезата на Кенеди-младши противоречи на десетилетия научни изследвания, които са доказали здравословните качества на флуорида.
“Отлични, солидни данни отпреди 75 години показват, че флуоридът е безопасен и изключително ефективен за предотвратяване на гниенето на зъбите, предпазване от развитие на кариеси и укрепване на техния емайл”, твърди д-р Аарон Янкоски, зъболекар от Колежа по дентална медицина Touro.
Флуоридът е естествен минерал, който спомага за укрепването на здравето на зъбите и венците. Той възстановява и предотвратява увреждането на устната кухина, причинено от различни видове бактерии, които живеят там. Те произвеждат киселина, която разтваря минералите в повърхността на зъба и
може да доведе дори до тяхното загниване и умиране
Според Световната здравна организация кариесът сам по себе си е болезнен и скъп за лечение, но ако не се третира, може да причини допълнителни проблеми, включително инфекции, абсцеси или дори сепсис. Някои изследвания свързват лошото здраве на устната кухина и с други усложнения, като например сърдечносъдови заболявания. Ето защо експертите призовават за предприемане на превантивни мерки, включително редовно миене на зъбите и пиене на поне 2 л вода дневно като най-добрия начин да се поддържа състоянието на зъбите (и на цялото тяло) под контрол.
“Почти всяка питейна вода съдържа известно количество естествен флуорид, но обикновено в твърде ниски нива, за да се предотврати изцяло появата на кариеси”, казват експерти.
За това през 1950 г. федералните власти в Щатите
одобряват флуорирането на водата,
т.е. добавянето на малко количество флуорид към водоснабдяването, за да се подпомогне оралното здраве на американците. Впоследствие той започва да се прилага в ограничени дози и в пастите и водите за уста в целия свят.
В Европа само в четири държави флуоридът се използва на национално ниво. Това са Великобритания, Ирландия, Сърбия и Испания. А страни като Германия, Нидерландия и Швеция са преустановили флуорирането на водата преди десетилетия заради широк обществен натиск от страна на активисти и граждани, които се страхуват от потенциалните странични ефекти на това вещество. В България е имало идея през 70-те години да се предприемат мерки за добавянето на флуорид към водоизточниците, но така и не се е стигнало до осъществяването ѝ.
“И най-новите проучвания показват, че широкото разпространение на флуорирането на водата предотвратява кариесите и спестява средства както на семействата, така и на здравната система”, категорични са от американския Център за контрол и превенция на заболяванията. Според тях тази стъпка е намалила с около 25% уврежданията по зъбите на децата и възрастните в Щатите.
“Проучванията показват, че при спазването на препоръчителните нива пиенето на флуорирана вода е полезно за предотвратяване на заболяванията в устата, особено през първите три години от живота, когато млечните и постоянните зъби все още се развиват”, казва д-р Наоми Леви Голдман, зъболекарка и собственичка на зъболекарски кабинет “Леви Голдман”.
“Общностите с флуорирана вода имат по-ниски нива на кариеси. Освен това тя е икономически ефективна мярка в областта на общественото здраве, която намалява нуждата от по-обширно стоматологично лечение и в крайна сметка подобрява цялостното орално благосъстояние на населението”, обяснява д-р Кевин Сандс, зъболекар от Бевърли Хилс, Калифорния.
Според наредба на българското здравно министерство допустимата
максимална концентрация на флуорид е 1,5 милиграма на литър за чешмяната и до 5 мг на литър за минералните води,
като по-високото съдържание задължително се упоменава на етикета. Отвъд океана властите са определили стойностите да са 0,7 милиграма на литър вода, което се равнява приблизително на 3 капки в 55-галонен варел. През 2015 г. Вашингтон понижи още повече препоръчителните нива на флуорид във водоизточниците заради зачестели случаи на флуороза - състояние, което може да доведе до промяна на цвета на зъбите.
“Изглежда, че сериозността на флуорозата на емайла се увеличава с по-високите концентрации на флуорид. В едно проучване се отбелязва, че около 12% от хората ще имат някакво ниво на опетняване на зъбите заради пиенето на флуорирана вода с концентрация от 1 мг на литър”, смята д-р Голдман.
“В изключително редки случаи високите нива на излагане на флуорид за дълъг период от време могат да доведат до
скелетна флуороза, която засяга здравето на костите
и ги прави чупливи. Въпреки това, когато концентрацията му е в препоръчителните граници, ползите значително надвишават рисковете”, казва д-р Сандс.
Като цяло добавянето на ниски нива на флуорид в питейната вода се счита от здравните служители за едно от най-големите постижения на общественото здраве за миналия век.
“Седемдесет години изследвания, хиляди проучвания и опитът на повече от 210 милиона души ни казват, че флуорирането на водата е ефективно за предотвратяване на кариеси и е безопасно за деца и възрастни”, твърдят от Американската стоматологична асоциация.
