- През социализма летовището се казвало Георги Димитров
- Минералната вода лекува периферните нерви, опорно-двигателния апарат, гинекологични болести и дихателните пътища, помага при хипертония
Един от най-добрите начини да превърнем минералните води в нещо повече от балнеолечение и спа е да се възползваме от тях като уелнес преживяване - място, където освен физически се презареждаме и емоционално, и психически.
Къде са лековитите извори? За какво помагат? Какви забележителности и красиви природни феномени можем да видим в близост?
На всичко това ще отговорим в поредица за минералните води и бани в България.
Особената ценност на българските минерални води е тяхната чистота и разнообразен състав. Изучени са повече от 500 водоизточника.
Температурата при изворите е от 20 до над 100 градуса (минералният гейзер в Сапарева баня изхвърля на 20-ина метра височина вода с температура 103 градуса) и предоставя възможности за различни видове лечебни процедури.
За преобладаващата част от българските минерални води са характерни ниската минерализация и солево съдържание, по-малко от 1 грам на литър.
Природните условия, в които се формират, допринасят за изключително разнообразния им състав и лековитост. Може да се използват както за външно приложение (чрез бани, вани, душове), така и за инхалации или промивки при различни заболявания.
За разлика от други български курорти, известни още през римско време, минералната вода на летовището Вили Костенец е станала популярна доста по-късно - към края на XIX век.
Някои смятат, че откриватели на курорта са писателите Стоян Михайловски и Иван Вазов, защото са сред първите, заговорили за него.
Като съдия-изпълнител през 1889 г.
Михайловски посетил мястото за някакъв оглед и се прехласнал по красотите на природата и най-вече по Костенския водопад, чиито води падат от 12 метра височина по протежението на Стара река (Чавча) в северната част на Източна Рила планина.
Днес недалеч от тази природна забележителност има уникална чешма с 4 чучура - от трите тече минерална вода от 3 различни извора с различна температура, четвъртият е със студена питейна от водопровода.
Когато се прибрал в София, Михайловски споделил с Иван Вазов: "Знаеш ли, открих рая". Вазов не чакал втора покана и с двама приятели през лятото на същата година посетили това място.
Даже там срещнали няколко месеца преди смъртта му Захари Стоянов, дошъл като тях на разходка. Вече било лесно - година по-рано е открита жп линията от София за Цариград през Пловдив и една от спирките бил Костенец, превърнал се по-късно в изходен пункт за походи в Рила.
Водопадът, край който от скалите бликали два минерални извора, бил на 10-ина километра на юг от спирката на влака. За да стигнеш дотам от гара Костенец, ще минеш през романтичното село Костенец и ще продължиш още 2 км на юг.
По-късно Иван Вазов ще възкликне: "Тук сякаш Бог е друг!".
Но местните знаели за лековитата минерална вода и преди двамата творци да заговорят публично за нея. Още на 2 юли 1882 г. източнорумелийският в. "Марица" пише: "Над Костенец до водопада извира гореща вода, гдето много селяни отиват за изцеление на някоя болест".
Според тукашно предание най-напред топлите гьолове са били 7, но при едно голямо наводнение изчезнали, за да се появят отново на 2 места от скалите край водопада.
На единия от тези извори имало примитивен каптаж, от който по глинени тръби лековитата вода стигала до каменно корито над водопада, в което местните се топели за здраве.
Краеведът от Костенец Михо Червенков описва хронологията на появата на курорта в няколко свои труда.
Първият съвременен каптаж на минералната вода е направен през 1895 г., 2 г. по-късно досами водопада е построена и първата баня. За да стане това, хората от Костенец събират 7 хил. лв. и вдигат банята с доброволен труд. Най-напред желаещите да се къпят в нея оставали да нощуват в дървени бараки, постепенно наоколо изникнали хотели и гостилници, почивни станции и частни вили, имало и изкуствено езеро с водни колела.
Според статистиката до промените през 1989-а средно на година на почивка тук са идвали 25 хил. души. В годините на социализма летовището носело името на Георги Димитров.
Пролетарският вожд посетил мястото за първи път през 1909 г. като ръководител на голяма стачка на работниците от местната кибритена фабрика и също се влюбил в него.
Но определението "летовище" не било много на мястото си, тъй като природните особености тук, в подножието на Рила на 830 метра надморска височина, позволяват курортът да се използва целогодишно.
С постановление на Министерския съвет №549 от 1970 г. курортът Георги Димитров е обявен за национален.
Старата баня работила до 1954 г. След това я съборили и построили нов балнеокомплекс с баня, поликлиника, лятно кино и голям парк. Както и басейн с олимпийски размери и кула за скокове във вода, в който тренирали националните ни отбори по плуване.
Нов сондаж от февруари 1961 г. с дълбочина 160 метра увеличил дебита на минералната вода до 2800 л/мин. Тя извирала с температура 47 градуса по Целзий. Използва се за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат и на периферната нервна система, гинекологични болести и болести на дихателните пътища, помага срещу хипертония.
Ако се пие, водата помага на стомашно-чревния тракт и при бъбречни страдания. Гостите на курорта съчетавали водолечението с оздравителни разходки в околността - оттук тръгват туристически пътеки към Белмекен и връх Равни чал, може да се стигне и до Мусала.
Има и по-кратки - до близката хижа "Гургулица" се минава през живописни местности, до нея има и асфалтов път.В околността са построени и няколко параклиси.
Както на много други наши курорти с минерална вода, и тук промените след 1989 г. оказват своето влияние. През последните години, а и преди това много от старите хотели и гостилници са разрушени, изградени са нови, затворени са голяма част от ведомствените почивни станции, други са с нови собственици. Водата сега е с дебит 12 л/сек от един сондаж и е достатъчно.
"Най-лошото е, че след 2012 г. бе затворена минералната баня. Тя е строена с помощта на местните хора и най-напред била на селото ни, след това става общинска.
През 90-те е актувана на Специализирани болници за рехабилитация - национален комплекс, заедно с басейна и парка. В момента банята и някогашната поликлиника се рушат. Почти нищо не е останало от лятното кино.
Басейнът не работи от 2005 г. и също е в руини. Изоставен, и паркът се беше превърнал в джунгла, но през тази пролет с доброволен труд почистихме парка, поставихме нови пейки. Включиха се към 100 човека.
Надявам се това да е началото на възраждането на курорта. В общинския съвет на Костенец има група за разговори, която очаква от собственика на банята да предложи на общината разумна пазарна цена, за да си я върнем. Но процедурата е мудна.
След това по европейски проекти можем да я ремонтираме и пуснем отново в експлоатация", каза пред "24 часа" кметът на село Костенец Ивайло Стоев.
В селището с минерални извори Пенчо Славейков започва поемата си "Кървава песен".
Според една легенда княз Фердинанд също бил привлечен от красотата на Вили Костенец и пожелал на това място да изгради своя резиденция. Местните не позволили, защото се страхували, че това ще отнеме земите и пасбищата им.
Обиден, князът реализирал замисъла си на около 30 км оттук - в Чамкория, днес Боровец. Така станало естественото разделение - приближените на двореца по-богати хора и адвокатите си строяли вили в Чамкория, а за интелигенцията - поети, писатели, артисти и художници, останали Вили Костенец. Срещу тях местните хора нямали нищо против.
Иван Вазов, който бил запленен от природата тук, идвал често от София. Най-напред отсядал в Жировия хан, построен през 1873 г. в селото, или в бараките до водопада. Той никога не построил своя вила тук, но се сприятелил с пенсионирания учител Стефан Ганев и често гостувал във вилата му, строена след 1910 г.
Дори спазил тукашната традиция всяка вила да си има свое име и нарекъл вилата на любезния си домакин "Росен". Той прекарал в нея цялото лято на 1917 г. и за 3 седмици написал стихосбирката си "Юлска китка" ("Какво пее планината"), в която включил 36 стихотворения, възпяващи българската природа.
Във вилата му гостували много приятели, сред които артистът Кръстьо Сарафов, писателите Стоян Михайловски и Тодор Влайков и други. Влайков не устоял на изкушението и си построил лятна къща, нарекъл я "Здравец". В нея сътворил и "Преживяното" и "Завоят".
Литературният критик Кръстьо Кръстев през 1907 г. също купил земя и вдигнал своя вила - на 3 етажа, която кръстил "Мисъл" по името на прочутия кръг, който създал заедно с Пейо Яворов, Пенчо Славейков и Петко Тодоров.
През лятото се събирали сътрудници на списание "Мисъл". Сред гостите тук били още Елин Пелин и Ангел Каралийчев, журналистът Йосиф Хербст, художникът Александър Божинов.
Пенчо Славейков идвал и преди в курорта, като отсядал във вилата на профсъюзния деятел Петко Горбанов. В нея той създал първите глави на епичната си поема "Кървава песен" и вечер ги четял пред приятели на голяма газена лампа.
Кирил Христов, който говорел за пребиваването си все едно е попаднал във фантастично царство, написал тук романа "Тъмни зори". Днес няма и следа от вилите на Кръстьо Кръстев и на Тодор Влайков, но вила "Росен", известна и като "Вазовата вила" е запазена. Както и Вазовият камък, на който поетът обичал да седи с часове и да съзерцава природата.
През годините идвали Никола Фурнаджиев, Димитър Талев и Георги Караславов, а когато през 1985 г. с център град Костенец е създаден Национален клуб на литературните творци с председател Христо Черняев, тук обичали да идват Димитър Методиев, Любомир Левчев, Матей Шопкин и Лъчезар Еленков.
В един момент писателските вили от следосвобожденския период станали 17, към тях местните прибавят и още 4 летни къщи - цяла писателска махала. Библиотекарката в читалището Надежда Бекярова виждала карта с мястото на всяка вила и сега възнамерява да я възстанови, като напише и малко история за всяка от тях.
Идеята на кмета Ивайло Стоев пък е да изградят в курорта алея на писателите. В нея със снимки и биографични данни ще бъде представен всеки един творец, докоснал се през годините до Вили Костенец. Ще бъдат описани и книгите му.
