С фенестрирани стентграфтове до момента са спасени 12 души. Пациентът с първата фабрично произведена ендопротеза се възстановява отлично, твърди началникът на отделението по съдова хирургия в УМБАЛ "Софиямед"
Основни фактори за развитието на болестта са високото кръвно налягане, захарният диабет, който вече е епидемия, и тютюнопушенето, а те в известна степен подлежат на контрол. Не можем да възпрем гените и остаряването
Обездвижването покачва опасността от съдови инциденти, но и натрупването на мускулатура провокира изменения на кръвоносните съдове
Д-р Димитър Николов е съдов хирург, прилагащ както класически, така и съвременни минимално инвазивни методи за лечение на съдовите заболявaния.
Завършва Медицинския университет в София през 2001 г., придобива специалности "Хирургия" (2009) и "Съдова хирургия" (2011). Преминава курсове на обучение за ендопротезиране на гръдната и коремната аорта. Работи в Клиниката по съдова хирургия на УМБАЛ "Св. Екатерина" (2002-2006) и е част от екипа на проф. Васил Червенков в МБАЛ "Токуда" (2006-2012). През 2012 г. се присъединява към Отделението по съдова хирургия на "Сити Клиник". От 2018 до 2020 г. е съдов хирург в УБ "Лозенец".
От август 2020 г. до момента е началник на Отделението по съдова хирургия на УМБАЛ "Софиямед".
Той е един от двамата носители на специалния приз "Новатор в медицината" на "Лекарите, на които вярваме", 2024 г.
- Д-р Николов, какво означава за вас това признание “Новатор в медицината”, с която бяхте удостоен на церемонията на лигата на “24 часа” “Лекарите, на които вярваме” този месец?
- Наградата е огромно признание за нашата работа. Означава, че сме забелязани и от колегите, и от пациентите. Хубаво е да се знае, че се постигат нови неща, че се развиваме технологично. Чудесно е за пациентите да са наясно, че имаме нови методи, с които можем да помогнем в дадени ситуации.
- Разкажете за самото нововъведение в медицината, за което бяхте удостоен.
- Въведохме нов метод за лечение на аневризми на аортата, които са неподходящи за стандартните ендоваскуларни методи – за аневризми, които обхващат висцералните и надбъбречните съдове.
Тяхното изолиране от кръвотока с вътресъдова протеза изисква те да бъдат снабдени с допълнителни отвори или разклонения, чрез които да се запази кръвоснабдяването на тези жизненоважни органи в областта на корема. По света манипулацията е налична и достъпна от известно време. У нас основно по финансови причини досега нямаше фенестрирани ендопротези. Преди две години започнахме да ги създаваме сами, като вземаме стандартните протези, правим отвори в тях. От тази година вече имаме налични готови фенестрирани ендопротези и използвайки вече натрупания опит,
поставихме първата фабрично произведена ендопротеза у нас
- Колко човешки живота са спасени досега от вашите ръце с фенестрирани стентграфтове?
- С индивидуално изготвени фенестрирани стентграфтове у нас до момента сме помогнали на 12 души. И както казах, един е с първата фабрично произведена протеза. За съжаление, в момента има известно забавяне и проблеми с реимбурсацията на индивидуално изготвените протези. След Нова година се надявам процесът да тръгне по-лесно.
- По ваша преценка, колко в страната са хората, които се нуждаят от тези специфични фини ендопротези?
- По принцип пациентите със сложна анатомия на аневризмите са около 15-20% от всички случаи на коремна аневризма. Ако годишно се правят около 150-200 ендопротези, макар точна статистика да нямам, около 30-40 пациенти биха имали нужда от ендопротези с фенестрация.
- Смятате ли, че по този въпрос сме покрили всички световни стандарти за лечение?
- В момента, в които дойдат всичките необходими подобни протези – да. Ще сме на нивото на останалия свят, що се отнася до лечението на тази патология.
- Как се възстановяват пациентите ви, преминали през поставянето на фенестриран стентграфт?
- Доста добре. Това е минимално инвазивна процедура. Болничният престой е относително кратък.
- Какви според вас са основните спънки в здравеопазването, когато говорим за съдова хирургия? И какво ще препоръчате, за да се подобри секторът?
- Относно съдовата хирургия това, което може да се подобри, е
да се въведе нова пътека или процедура за тези интервенции - защото те изискват малко по-голямо обезпечаване с консумативи
Като цяло мисля, че останалата ни дейност е добре осигурена.
- Акад. Лъчезар Трайков наскоро представи данни от проучване на МУ - София. Оказва се, че 13% от завършващите медицина доктори не знаят какво да специализират. Бихте ли ги посъветвали да изберат вашия път? Защо?
- Със сигурност – да. Аз самият, когато завършвах, нямах сериозна идея какво представлява тази специалност. Оказа се много интересна, съчетаваща хирургия, образна диагностика, имаща интердисциплинарни отношения с кардиологията, с вътрешната медицина. Използват се различни методи – както отворени хирургични, така и минимално инвазивни. Изключително отговорна специалност. Решението как да се действа при всеки пациент изисква много креативност. Аз намерих своето място в съдовата хирургия. Препоръчвам на младите колеги също да изберат този път.
- Как трябва да живее един човек, за да не се налага да попада в ръцете на съдов хирург?
- За съжаление, само малка част от провокаторите на заболяванията са под наш контрол. Сред независещите са възрастта и наследствеността. От гените и времето никой не може да се скрие. Остаряването не може да се възпре. Има фактори, които все пак могат да бъдат модифицирани от нас – начинът на хранене и движението. Можем да контролираме високото кръвно налягане, захарният диабет, който е епидемия, и тютюнопушенето. Тези фактори в известна степен подлежат на контрол. Те са основни в развитието на атеросклерозата например. Тя е най-честата основа за артериалните заболявания.
- Преди години се мислеше, че никой под 50 г. не страда от атеросклероза. Сега така ли е?
- Не е вярно. Процесите на атеросклероза започват от детска възраст. Но минават години, преди тя да започне да се изявява. Все по-често се наблюдава при пациенти между 30-40 г. На 40 години пациентите са със сериозни изменения на съдовете, заради атеросклероза. Има определено “подмладяване” на диагнозата. Тя не е “привилегия” на възрастните.
- Възрастовата граница на много болести слиза надолу. За какви симптоми трябва да внимаваме?
- Стесненията и запушванията на съдовете на долните крайници, които стават постепенно, в крайна сметка причиняват нарушаване на кръвоснабдяването при натоварване. След изминаване на 300-500 метра човек започва да усеща болка. И с времето разстоянието, което болният може да измине, става все по-късо. Така се изразява хроничната артериална недостатъчност.
По-честата патология е венозната. Симптомите при нея са тежест в краката, отоци, напрежение в края на деня. Свързано е с нашето ежедневие.
Или седим прекалено дълго, или постоянно сме на крак в движение.
- Златното правило при съдовите заболявания явно е, че човек не бива да спира да се движи, но и да не прекалява. Изключително трудно за млад и работещ човек.
- Много млади почти нямат двигателна активност. Изцяло индивидуално е. Други пък държат много на физическата си форма и посвещават на спорта почти цялото си време.
- Може ли да се получи съдов проблем заради прекаляване със спорта? Авицена е казал, че виното в малки дози е лекарство, в големи е отрова. Важи ли и за движението?
- Със сигурност да. Има редица патологични състояния в областта, характерни за занимаващите се с културизъм или силови спортове. Хипертрофията на мускулите притиска венозни или артериални съдове. Следва вторично засягане на кръвоносните съдове на крайниците. Съществува флеботромбоза при усилие. Честа е при натоварващи горните си крайници редовно.
