Никой разработван в момента антибиотик не се справя с лекарствената резистентност достатъчно. Това алармират експертите от лабораторията по Микробиология в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ". Те се включват в инициативата на Европейския Център по контрол на заболяванията (ECDC) и Световната здравна организация (СЗО) за разумно използване на антибиотици в рамките Световната седмица за повишаване осведомеността за правилната употреба на антибиотици, която отбелязваме от 18 до 24 ноември 2024 г.
През тази година темата е: „ Антимикробната резистентност (АМР) е невидима, аз не съм" и има за цел да повиши осведомеността за въздействието на антимикробната резистентност върху живота на хората, като поставя пациентите в центъра на дискусията. АМР е невидима, но пациентите не са.
Всички инициативи са насочени към насърчаване на отговорното приложение на антибиотиците и популяризиране на здравните рискове, до които води антибиотичната резистентност в глобален мащаб. Според Световната здравна организация тя е една от десетте най-големи заплахи за общественото здраве, пред които е изправен светът.
Причината е, че прекомерната и неправилна употреба на антимикробни лекарствени средства предразполага към развитието на устойчиви на медикаменти патогенни микроорганизми.
Всяка година повече от 700 000 жители на Стария континент губят живота си от инфекции, причинени от множествено резистентни бактерии. Очаква се броят на починалите да нарасне до 10 млн. през 2050 г., ако нищо не се предприеме за ограничаване на резистентността.
„Според доклад на СЗО нито един от 43-те антибиотици, които се разработват в момента, не се справя в достатъчна степен с проблема с лекарствената резистентност при най-опасните бактерии в света", обяснява доц. д-р Росица Вачева, началник на Лабораторията по микробиология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ". Освен ръководител на микробиологичната лаборатория в столичната болница, тя е председател на Българската Асоциация за превенция и контрол на нозокомиалните инфекции БУЛНОЗО, член на Advisory Board на EUCIC –Европейска Комисия по Контрол на инфекциите към ESCMID и консултант на Световната здравна организация (СЗО) по превенция на инфекциите и антимикробната резистентност.
„Ако глобалната антимикробна резистентност остане без контрол, ние сме изправени пред бъдеще, в което дори леките инфекции могат да означават смърт", предупреди доц. д-р Росица Вачева, дм.
Тя обръща внимание и на друг аспект на множествената резистентност - инфекциите, свързани с медицинското обслужване. Смята се, че най-малко 20% от инфекциите, свързани с медицинското обслужване са предотвратими чрез устойчиви и многостранни програми за превенция и контрол на инфекциите. Посредством стриктното спазване на мерките за превенция и контрол на инфекциите, като напр. дезинфекция на ръцете на лекари и медицински сестри, се постига ограничаване разпространението на множествено резистентните патогени от пациент на пациент и медицински персонал.
Антимикробната резистентност (АМР) възниква, когато бактериите, вирусите, гъбичките и паразитите се променят с течение на времето, и спират да реагират на лекарства, в това число и на антимикробните, каквито са антибиотиците, антивирусните, противогъбичните и антипаразитните средства, използвани за лечение на хора и животни. Особено опасно е бързото развитие и разпространение на т. нар. „супербактерии". Това са микроорганизми, които причиняват нелечими със съществуващите антибиотици инфекции. Така се възпрепятства ефективната превенция и терапия на много заболявания, някои от които - животозастрашаващи. Увеличава се и рискът от тяхното разпространение, тежкото им протичане и в някои случаи - леталния им изход.
Друг проблем, който буди тревога в медицинската общественост е, когато някои бактерии, които нормално са чувствителни към антибиотици, станат резистентни в резултат на адаптация чрез генетична промяна (придобита резистентност). В човешкия организъм, гените, кодиращи антибиотичната резистентност при един вид бактерии, могат лесно да се прехвърлят на други бактериални видове, чрез обмяна на генетичен материал. Известният микробиолог обяснява че инфекциите, предизвикани от резистентни бактерии, изискват повече грижи, както и алтернативни и по-скъпи антибиотици, които могат да имат по-тежки нежелани реакции. Лечението на резистентните бактерии изисква също така и интравенозни антибиотици, прилагани в болниците, вместо перорални антибиотици, които могат да се приемат вкъщи.
Тя дава пример с инфекции при пациенти, причинени от бактерии като Enterobacteriaceae (често Klebsiella pneumoniae, резистентни на карбапенеми). За лечението на тези болни няма рационален избор на антибиотична терапия и лечението често се провежда със стари и токсични антибиотици като колистин. „Не веднъж сме се сблъсквали с подобни примери в Лабораторията по микробиология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ". Имало е случаи, в които се е налагало да използваме и контактите си на европейско ниво, само и само да успеем да помогнем на дадения пациент, който в противен случай би загинал", разказва доц. д-р Вачева.
