Европа се наводни от фалшив, при нас влиза и от Украйна, а България пак прави опит да спре вноса
Внимателно да се чете етикетът на буркана, преди да се купи, съветват производители
Предлагането на фалшив мед не е изненада, но вече се превръща в епидемия - поне за Европа. Наскоро Европейската комисия обяви, че близо 50% от пчелния продукт на пазара е менте. От Европейската асоциация на професионалните пчелари стигат и по-далеч, твърдейки, че фалшивият мед е стигнал 80% в Германия , Сърбия и други пазари.
От ЕК вече предприемат действия, като включвaт изискването за ясно обозначаване на произхода на меда. От европейската асоциация на пчеларите обаче настояват за незабавна законодателна промяна, която да осигури ефективен контрол на качеството на меда.
Българските производители потвърждават, че количествата фалшив мед се увеличават. У нас най-много влизали от Украйна и Китай. Внасяли се на много ниска себестойност и без мито, поради което българското производство ставало непродаваемо.
Заради това България ще направи пореден опит да поиска спирането на вноса от Украйна. Такива намерения от страна на земеделското министерство имаше по време на предходния министър Кирил Вътев, както и при предшественика му Явор Гечев. Те се опитаха да наложат ембарго не само на меда, но и на сухото мляко, пшеницата и др. Явно не са успели, ако се гледат данните на НСИ. Те показват, че за първото полугодие на 2023 г. у нас са влезли близо над 770 000 кг мед от Украйна, което е почти двоен ръст на годишна база.
Сегашният агроминистър Георги Тахов ще настоява днес пред Брюксел отново за спирането на вноса. Това се очаква да се случи на заседанието на министрите на земеделието и рибарството в ЕС.
Мед се внася от Аржентина и Мексико, посочва шефът на Съюза на българските пчелари Михаил Михайлов. Според него липсата на задължителни стандарти, както и за продуктите от ЕС, е основание да се смята, че ментетата идват основно от трети страни. Михайлов е категоричен, че България ще подкрепи всички законодателни инициативи и изменения, които могат да помогнат в борбата срещу фалшификатите.
Такива има и произведени у нас. “Фалшифицирането на меда може да се извърши по веригата производител, преработвател или търговец. Целта е увеличаване на обема и реализиране на по-голяма печалба.
Пчелният мед се подправя
с добавяне на захарен сироп
по време на медосбор или когато е изваден от кошерите – тогава се слага глюкозно-фруктозен продукт (изосуит). Съгласно Закона за пчеларството това и в двата случая е забранено”, обяснява Михайлов.
По думите му за качествата на меда не може да се съди по външния му вид – течен или захаросан. Потвърждение, че е истински, може да има само чрез сертификат, който търговецът трябва да притежава и да представи при поискване. Михайлов дава и препоръки какво да гледат клиентите на етикета - на него трябва да е написано пчелен мед, а не само мед, да има име, телефон, имейл, срок на годност, BG номер на пчелина, номер на сертификата, теглото и др. Потребителите обаче рядко четели тези данни, а се интересували основно от цената.
Производители посочват, че се
правят измами
и с етикетите,
когато се пакетира укарински мед. “Фирмите го изкупуват, захаросват и го пускат на пазара. На такъв буркан на етикета пише, че е произведен в България. Така клиентът вижда българска фирма, а никъде не се коментира какъв е произходът на меда”, казва Ралица Петкова, която има 200 кошера. Тя също потвърждава, че към меда, произвеждан у нас, се добавя глюкозо-фруктозен сироп, за да се увеличат количествата.
“Клиентът трябва да следи етикета, той носи един вид гаранция за това, което си купуваш. Ние като земеделски производители, за да продаваме директно, се регистрираме. Правят се изследвания на продуктите и ако всичко е наред, се издава разрешително за продажба. На етикета пише всичко - кой е производителят, номерът му и т.н. Ако клиент вземе мед от производител и има съмнения дали е истински, може да се обърне към агенцията по храните. От там ще пратят хора да вземат проби и да проверят. Ако има отклонения, се налагат глоби”, разказва Петкова.
И е категорична, че
ако хората купуват мед в буркан без
етикет, после не могат да имат претенции
и няма как да докажат откъде са го взели. Най-често такъв продукт се предлагал по крайпътни сергии, места, близо до храмове и туристически дестинации.
“Там върви търговия със сироп, в който са сложени различни есенции - от бор, люляк, маргаритка и т.н. Могат да бъдат открити най-различни вариации, но това е всичко друго, само не и натурален мед”, коментира Петкова.
Тя допълва, че т.нар. захаросване е все една от индикациите за натурален мед. Вкусът също бил показателен - при истинският се усеща се билката, от която е събран. При консумация почва леко да пари на гърлото, да боцка, ако остане само тежка сладост в устата, това означава, че е менте. Освен това при слагането в чаша вода натуралният мед пада на дъното, докато ако в него има глюкоза, мигновено ще изчезне”, уточнява Петкова.
