- Болестта уврежда сериозно бъбреците, мозъка и сърцето
- 2007 - 2021 г. заболеваемостта се е увеличила в света с 218. В България – със 199 процента
Проф. д-р Анна-Мария Борисова завършва медицина в МУ – София. Придобива специалност по вътрешни болести през 1980 г. и по ендокринология и болести на обмяната през 1982 г.
През 1987 г. става “доктор по медицина” с тема “Инсулинова чувствителност и бета-клетъчна функция при различни форми на диабет”.
2005 г. защитава втора дисертация за придобиване на научната степен “доктор на медицинските науки” на тема “Влияние на различните антиостеопорозни средства върху постменопаузалните метаболитни промени у жената”.
2006 г. става професор.
От 2017 г. е началник на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ “Софиямед”.
Член е на няколко световни и европейски организации, IDF, EASD,ETA, IOF. Член е на Управителния съвет на Българското дружество по ендокринология.
През 1998 г. основава Българска лига за профилактика на остеопорозата. Има шест награди за научнопрактически постижения, две от които са български.
- Проф. Борисова, кои са основните предпоставки за диабет?
- Много са. Генетиката е едно на ръка. Основната предпоставка е затлъстяването, което се наблюдава при все повече хора по целия свят, включително у нас. Хората с наднормено тегло обикновено развиват захарен диабет, без да си дават сметка, че излишните килограми не са просто естетически проблем. Затлъстяването е болест, която причинява други заболявания – високо кръвно налягане, подагра, липидни нарушения, ритъмни нарушения, сърдечна недостатъчност, инфаркт, мозъчни заболявания (инсулт, мозъчна склероза). Но на първо място остава диабетът. Той е епидемия. В света има 537 млн. диабетици.
- Къде се намира България по брой на заболели на фона на останалите държави?
- От 2007 до 2021 г. захарният диабет се е увеличил с 218% в света. В България – със 199%. През 2006 г. болните са били около 490 хил. В момента са почти 770 000-800 000 хил. Както в света броят се покачва, така расте и у нас. Ние сме част от глобалната картина. Не можем да избягаме от развиващите се тенденции.
- Наблюдават ли се и други тенденции? Например от диабет да страдат предимно хората в градовете и повече от заболелите да са мъже.
- Градското население е засегнато основно. И случаите са повече при мъжете. Данните са за България. Имайте предвид обаче, че повечето хора обитават големите градове - според последното преброяване само 27% от българите живеят на село. Затова статистиката е такава. Градският живот сам по себе си не води до диабет.
Всъщност може все пак градското пребиваване да е и фактор, що се отнася до изобилието на заведения за бързо хранене. Пълно е с храни боклуци, на които, за съжаление, възпитаваме нашите деца. Край училищата точно това се продава – тлъсти, мазни, с концентрации на индустриална захар продукти, които децата обожават и продължават да ядат и като възрастни. Тези хранителни навици са в основата на нездравословния живот и водят до захарен диабет и високо кръвно налягане.
- Вярно ли е, че децата от семейства на диабетици често страдат от същото заради грешните навици на хранене в семейството?
- Ако единият родител е с диабет, рискът за децата е 50%. Ако и двамата родители са болни, вероятността е 100%. Въпросът е само кога ще се прояви болестта. Опира до генетика. Но когато и двамата родители не са диабетици, но дебели и имат погрешна формула за качествено хранене – ежедневно преяждане и прием на вредни храни, това поведение се възприема от децата и ги застрашава.
- През пролетта сте провели скрининг на захарния диабет в България. Какви са изводите?
- Че българинът трябва да научи, че диабетът е тежко заболяване, не да го неглижира. Той води до сериозни увреждания на бъбреците, сърцето и мозъка. Трябва да се води война с диабетната пандемия. У нас за изключително кратко време броят на заболелите нарасна. Още един извод е, че младите много трудно се отзовават на скринингови програми.
- Съществува схващането, че от диабет страдат предимно възрастните хора. Вярно ли е?
- Категорично не. През 2006 г. в категорията 20-29 г. у нас не е имало и един диабетик. Сега заболелите млади са 1,5%. В момента всеки трети човек над 60 г. е с диабет .
Националният институт на здравето в САЩ през 2021 г. провери заболеваемостта при хора от 20 до 40 г., от 41 до 59 и от 60 г. нагоре. Каквото е при тях, същото е и при нас. Живеем като останалия свят – крайно нездравословно. Няма здравна култура. Ако няма болка, българинът не ходи на лекар. Диабетът в началото не боли. Половината от откритите у нас почти 800 хил. диабетици не знаеха, че са болни. Разбраха от нас. В Световния диабетен атлас заключението е същото. Пише “В глобален мащаб 240 млн. живеят с недиагностициран диабет”. Тодор Колев беше казал “Как ще ги стигнем американците?”. Е, стигнахме ги по негативен показател. Ще ги и задминем. Ситуацията е лоша. 2/3 от нацията ни е със затлъстяване и наднормено тегло. Над 3 млн. са засегнати. 26% от жените на възраст между 20 и 79 г. са със затлъстяване. А мъжете – над 40%. Затлъстяването при младите е 16%, на средна възраст е 29%, след 60 г. е 55%.
- Има ли още тенденции, уловени от вашите изследвания?
- Българското дружество по ендокринология е извършило 4 големи скрининга. Според данните от 2006 г. категоричният извод е, че лицата със затлъстяване стават диабетици. Доказва се при проследяването. Това е постулат.
- Следователно елегантната фигура е превенция от захарна болест.
- Зад поддържаната фигура седи относителното здраве. Абсолютно здраве не съществува.
- Има мода – недиабетици отслабват бързо с лекарства за диабет. Доколко адекватна е тази стратегия? Не застрашава ли здравето?
- Тази мода е крайно неразумно действие, престъпление. Когато тези лекарства се включват в терапия, ние правим най-подробни изследвания - изследва се състоянието на панкреаса, червата, черния дроб, щитовидната жлеза. Не съществува лекарство, което да няма странични ефекти. Дори простият аспирин, който всички пием, има 4 листа с противопоказания. Трябва да бъде разумно съотношението между появата на страничен ефект и ползата. Използването на медикаменти за диабет при недиабетици и без съответните изследвания с цел отслабване показва ниско ниво на култура на индивида.
- Да поговорим и за предиабета. Много хора го бъркат с диабет.
- У нас от предиабет са засегнати около 400 хил. души. Те нито са здрави, нито са диабетици. Но много лесно преминават в диабет. Откриването на предиабет е преломен момент – тогава можем да преобърнем нещата. През 2012 г. намерихме предиабет при доста лица. През 2017 г. ги поканихме отново - 65% се отзоваха. Минаха през обременяване с глюкоза и установихме, че за 5 г. при половината предиабетът се е развил до диабет.
Освен страдащите от преддиабет и затлъстяване другата рискова група за развитие на диабет са хипертониците. 45% от населението има високо кръвно налягане. Според нашето изследване 24% от тях не знаеха за състоянието си. Не си бяха мерили кръвното.
- Кои са най-новите терапии сега?
- Терапиите оставете - те са за лекарските издания. Най-важното е да научим хората как да се пазят, да разпознават диабета и симптомите. Онези с гестационен диабет, кистозни яйчници, с високо кръвно налягане и холестерол, с чести гъбични инфекции, с катаракта в млада възраст– трябва да се изследват регулярно. Поне веднъж на 2 г. Не може хората да ходят при скъпи фризьори и маникюристи, а да не дават пари за пълноценни разширени изследвания. Гражданите с висока здравна култура знаят, че всеки лев, използван за изследвания, е вложен качествено. Грижете се за здравето си.
