- В Ловеч и Видин специалистите под 35 г. са по-малко от 1%
- Добрата новина - че расте интересът към специализацията по педиатрия и инфекциозни болести, където практикуващите са критично малко
“Ситуацията в здравеопазването е като в един кандидатстудентски бисер: “Всички искат, ама няма кой”. Това е обобщената картина на ситуацията у нас. Всички искаме нещо да се получи, обаче няма кой да го направи”. Това заяви проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Той е и ръководител на проекта “Здравен барометър” - гражданска инициатива за наблюдение, анализ и оценка на състоянието, ефективността, устойчивостта на здравеопазването в България. Темата на 5-ото издание е обезпечеността на системата с медицински специалисти и тяхното разпределение на територията на страната, предизвикателствата и възможностите пред медицинското образование.
Експерти на проекта са д-р Николай Брънзалов – председател на Българския лекарски съюз, и акад. проф. дм Лъчезар Трайков – ректор на МУ – София, в периода 2020–2024 г.
От 2022 г. лекарите у нас са се увеличили с 312 души
и в момента са 29 911. Увеличението обаче е само в 7 области. В останалите 21 има спад. Най-сериозно дефицитът се усеща в Ловеч (спад с 26%), във Видин (19%) и в Габрово (18%). Професионалистите по здравни грижи са повече едва с 30 души през 2023 г. Медицинските сестри са с 257 по-малко в сравнение с 2022 г. и в момента практикуват 3489. Само в Перник, Бургас и Монтана броят на сестрите расте. Най-критично по този показател е положението в Кюстендил. Там сестрите са намалели с 31%.
През 2023 г. над половината от лекарите са на 55 г. и повече години. 22% от докторите ни са даже над 65 г.
Според НСИ за 2022 г. най-зле е ситуацията в Ловеч, където 84,2% от медицинските специалисти са над 55 г. По негативния показател ги следват Видин -79,1%, Габрово - 76,3%, Кюстендил - 76,1%, Монтана -75,8%, Перник -73,2%.
“Почти няма останали в страната млади лекари. В Ловеч и Видин практикуващите под 35 г. не стигат и 1%. Вървят към 0%. Тези, които работят в момента, след 10 г. няма да могат да продължават. Да са живи и здрави, но така стоят нещата”, заяви проф. Вълчев. Разпределението на медицинските кадри в страната е крайно неравномерно и това
не позволява предоставяне на качествена здравна услуга
“Едно от най-лошите неща е, че от лекарите, които завършват у нас, годишно 400-500 напускат страната, за да работят в чужбина. В момента 90 на 100 от личните ни лекари са над 50-годишни”, каза председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов. По негови данни педиатрите са само 2257, като 70% са над 61 г.
“Реално млади лекари има повече в градовете, където са медицинските ни университети, защото там специализират. Но в университетски град като Плевен средната възраст на здравните специалисти е 49 г.", добави той.
“Много ме радва нарасналият интерес към специализации по педиатрия. Случва се за първи път от години”, заяви акад. Трайков. Данните са от проучване на МУ - София, и са събирани в последните 10 г. Преди 4 г. желаещите да специализират “Педиатрия” са били едва 3%, а сега са 12,3%, посочи той. Според него промяната може да се дължи на обещанията за създаването на Национална детска болница. Друга тенденция - че все повече се търси специализация в инфекциозните болести. Пикът е бил в периода на ковид пандемията. Голям интерес - 9,1%, има и към кардиологията, посочи той.
“Впечатляващо е, но проучването показва, че
рекорден брой - 13% от дипломиращите се, не знаят какво искат
да специализират”, добави акад. Трайков.
През 2020 г. 54% от студентите са отговорили, че по-добре могат да се развиват в чужбина заради по-доброто заплащане, докато през 2023 г. на това мнение са само 37%.
Запитани защо искат да останат в България, на първо място младите лекари посочват чувство за дълг към родината и национално самосъзнание, на второ място – семейство и приятели, на трето – морално задължение, и на последно – развитие на здравеопазването в България.