Вещество, открито в паразитна гъба, може да се превърне в лек за рака. Откритието е на учени от Факултета по фармация на Университета в Нотингам и е публикувано наскоро в списание FEBS Letters.
Паразитната гъба Cordyceps militaris расте върху гъсеници и се използва в традиционната медицина от векове, особено в Азия. Изследвайки я, учените установяват, че съединение в нея, може да има въздействие върху раковите клетки.
Става въпрос за химическия кордицепин, произвеждан от паразитната гъба. Според изследователите той може да бъде използван за елиминиране на рака, дори без да уврежда здравите тъкани.
В продължение на десетилетия проучванията сочеха, че кордицепинът може да се бори с рака, но никой не разбираше как и къде се крие неговата ефективност. Действието му като средство за унищожаване на рака беше по-скоро народна приказка, отколкото научен факт.
Сега обаче, с помощта на високопроизводителни технологии, учените могат да анализират ефекта на кордицепина върху хиляди гени наведнъж. Проучването показва как кордицепинът прекъсва сигналите за клетъчен растеж, които се разбъркват при рака.
Учените го обясняват като контрол на движението на оживено кръстовище: в здравите клетки сигналите за растеж се контролират, но в раковите клетки всички сигнали светят зелено през цялото време.
Кордицепинът действа именно като червена светлина, като възстановява реда в тези хаотични сигнали. По този начин той прекъсва свръхактивните сигнали на раковите клетки.
Големият пробив в изследването идва от проследяването на пътя на кордицепина вътре в клетката. Веднъж попаднала в нея, молекулата претърпява химическа трансформация, превръщайки се в нещо, наречено кордицепин трифосфат.
Наподобяващ АТФ - молекулата, която захранва клетъчната активност, кордицепин трифосфатът може да „измами" раковите клетки, като имитира този източник на енергия. Ефектът? Трансформираният кордицепин нарушава необичайните модели на растеж на раковите клетки, като ги спира да се делят и размножават.
Защо откритието е важно?
Съвременното лечение на рака включва химиотерапия и лъчетерапия и често вреди и на здравите клетки. Кордицепинът може да се окаже различен.
Насочвайки се към сигналите за растеж, които са свръхактивни при рака, той може да остави здравите клетки почти незасегнати за разлика от традиционните методи за лечение.
Според д-р де Мур кордицепинът е потенциален кандидат за разработване на лек. Ако учените успеят да модифицират производните на кордицепина, за да достигнат последователно неговата трифосфатна форма в организма, може да се получи лекарство, което да е още по-силно срещу рака.
Освен това учените идентифицират определени гени, които реагират надеждно на кордицепин и които биха могли да служат като индикатори при бъдещи лечения, което потенциално би позволило на лекарите да измерват ефективността на лекарството в реално време.
Преди някой да се втурне да купува хранителни добавки или екстракти от гъсенични гъбички, учените предупреждават, че са нужни широкомащабни клинични изпитвания, които да проверяват реалните ефекти от кордицепина.
Така че, това изследване е окуражаващо, но все още никой не бива да мисли за кордицепина като за чудодейно лекарство. И все пак откритието е напомняне, че ценните познания могат да дойдат от най-невероятни места - дори от гъба, която расте върху гъсеници, а защо не и да се превърне от древно лекарство до най-модерната терапия за лечение на рак.
