- Над 20 хил. на месец посещавали Сливенските минерални бани, днес курортът е запуснат и общината търси начин да върне славата на курорта
- Водата има вкус на желязо и мирис на сероводород и е с ниска радиоактивност
Един от най-добрите начини да превърнем минералните води в нещо повече от балнеолечение и спа е да се възползваме от тях като уелнес преживяване - място, където освен физически се презареждаме и емоционално, и психически.
Къде са лековитите извори? За какво помагат? Какви забележителности и красиви природни феномени можем да видим в близост?
На всичко това ще отговорим в поредица за минералните води и бани в България.
Особената ценност на българските минерални води е тяхната чистота и разнообразен състав. Изучени са повече от 500 водоизточника.
Температурата при изворите е от 20 до над 100 градуса (минералният гейзер в Сапарева баня изхвърля на 20-ина метра височина вода с температура 103 градуса) и предоставя възможности за различни видове лечебни процедури.
Природните условия, в които се формират, допринасят за изключително разнообразния им състав и лековитост. Може да се използват както за външно приложение (чрез бани, вани, душове), така и за инхалации или промивки при различни заболявания.
Как и защо курорт с лековита вода се превръща в запустяло място? Ето историята на Сливенски минерални бани.
В средата на XX век селището за почивка и възстановяване било сред най-известните у нас. Намира се на 12 км югозападно от областния град в землището на село Злати войвода. Според статистиката
средно на ден са го посещавали между 510 и 560 човека, а в почивните дни - 1200
В района гости приемали 4 хотела с около 400 легла, работили са 3 ресторанта, единият от които - целогодишно. Ресторант "Русалка" със своите над 350 места се смятал за най-големия в Сливенско.
В района имало почивна станция на трудещите се селяни, която през 1998 г. става балнеохотел по програмата на НОИ с 34 стаи. Имало военна станция, почивен дом на ТКЗС от близкото село Ковачите и дори Дом на сливенските свещеници, който през 1939 г. разполагал с 80 места. Окръжната болница имала филиал с две отделения - за рехабилитация и физиотерапия и по гастроентерология.
Една от причините за този интерес наред с близостта до Сливен било качеството на минералната вода. Тя извира чиста и с температура около 45 градуса по Целзий с дебит между 12 и 17 литра в секунда. Има слаб вкус и мирис на желязо, на сероводород и е с ниска радиоактивност.
Лекувала и когато се пие, и когато хората се къпели в нея. Ползвали я при болести на стомашно-чревния тракт - гастрити и колити, при бъбречно-каменна болест и проблеми с обмяна на веществата, при заболявания на опорно-двигателния апарат и на нервната система.
Съветвали тези, които пият водата, да я съхраняват в тъмни стъклени бутилки
и да я пазят от слънце и въздух. Казвали, че въздействието е най-силно, когато се пие от самия извор. Съветвали още да не се разклащат чашите при употреба, за да се запази въглеродният двуокис.
Режимът на пиене зависел от формата и страданието на човека. Водата можела да се пие и без лекарско предписание, но важно правило било това да продължава 1-2 месеца и да се повтаря 2-3 пъти годишно.
Целесъобразно е да се редуват сливенска минерална вода с хубава чешмяна, казвали навремето.
По химичния си състав минералната вода се доближава до известните френски минерални води "Монестиер де Клермон" и "Сен Люк". Интересен факт е, че от държавния санаториум, подобно на чешкия курорт Карлови Вари, са примамвали туристи с профилактично лечебни чревни промивки.
Това е така наречената субаквална вана, която представлява лечебна клизма с жива вода. Процедурата се провеждала в специално помещение, където пациентите престоявали около 30 минути във вана с топла минерална вода. Специален апарат вкарвал водата в дебелото черво и правел промивка на шлаките и токсините в човешкото тяло. Процедурата не е болезнена, уточнявали изрично от санаториума.
В книгата си "История на Сливенските минерални бани", издадена през 2015 г., местният изследовател Гочо Гочев пише, че още през 1936 г. д-р Иван Станчев направил изводи за целебната стойност на термоминералната вода на Сливенските бани, след като направил 2000 клинични и балнеологични наблюдения, а 100 от най-забележителните оздравявания описал в брошура.
За историята на курорта за последните 30-ина години Гочо Гочев свидетелства: "В прехода след демократичните промени тук е различно, защото след 111 г., в които Сливенските бани се преустройват и благоустрояват, започва не укрепване и строене, а рушене.
Районът и постройките са оставени без добри стопани, подложени са на грабежи и вандалщина."
И постепенно буквално всичко е изоставено, курортисти вече не идват. Постепенно са затворени хотелите и ресторантите. От 1 юли 2013 г. банята не работи. Закрити са гастроентерологичното отделение на сливенската болница, както и балнеохотелът, ползван за програмата на НОИ за профилактика и рехабилитация.
Изградената наблизо огромна сграда за нов санаториум никога не отваря врати. Паркът отдавна не се поддържа, изоставени са и автобусната спирка и временните заведения в него.
От чешмата до банята все още може да се налее минерална вода, но тя вече няма дори чучури. Самата ценна вода изтича нахалост в близката вада, на места паркът е като мочурище.
Защо е станало така? Кметът на Сливен Стефан Радев допуска, че може би приложеният тук модел на приватизация е бил неуспешен
Преди време през курорта минаваше пътят от София за Бургас, с построяването на магистрала "Тракия" вече не е толкова натоварен.
"Банята в курорта е общинска, но цялата земя наоколо, включително паркът, е на държавата. Затова като община първо изкупихме земята под банята, след това се заехме да ремонтираме покрива на сградата. Направихме го чисто нов, а той е голям - с площ около 2 декара.
В това начинание сме вложили към 600 хил. лева, но така вече в банята може да се инвестира. Има желаещи, водени са разговори.
Най-вероятно ще обявим някаква конкурсна процедура, за да отдадем сградата или под наем, или на концесия, така че за ремонти в нея да могат да вложат средства операторите, които искат да развиват тук туризъм.
С една дума - в курорта има потенциал, въпросът е да се събуди частната инициатива за инвестиции. Сега със сигурност знам за един проект за голям хотел. Но като че ли всички инвеститори чакат нещо да се случи, за да се вдигне стойността на терените им", коментира кметът на Сливен Стефан Радев.
През XIX в. къпането било безплатно - смятали водата за Божи дар
Целебните свойства на водата в Сливенските минерални бани били известни от дълбока древност.
Краеведът Гочо Гочев разказва, че и до днес съществуват останки на солидна банска сграда от времето на римляните, изградена на самия извор. Самите римски императори били с положително отношение към топлите минерални извори и ги използвали умело за лечение на болни или ранени войници.
Обявявали баните за обществена собственост, а на откривателите на изворите давали награди. Предполага се, че към 378 г. банята била разрушена от варварски племена.
През първото и второто българско царство баните вероятно са били изоставени заради войните с Византия
или по религиозни причини. В началото на XIX век със засилването на еснафството благосъстоянието на местните се подобрило и интересът към минералната вода се върнал.
По времето на турския аянин (голям земевладелец и областен началник) Тахир ага - 1810-1829 г., каменните стени на банята били издигнати отново. Според Гочо Гочев новите бани имали два кръгли басейна - мъжки и женски, всеки широк 5 метра и дълбок метър и половина. Постройките били примитивни. Мъжката баня отстояла на 150 метра от женската. Помещения за събличане не е имало.
През деня и двата басейна се ползвали едновременно. Тъй като много от посетителите били неграмотни, на вратите на баните наред с надписите "Мъже" и "Жени" рисували с въглен фигура на мъж или на жена.
В басейните не се спазвала и поддържала необходимата хигиена. Водата в тях не се сменяла, а посетителите влизали направо без предварително да измият тялото си. Често пъти тежкоболните се потапяли с дрехите.
Лекуващите се са били изложени на простудяване и зараза. Лечението се провеждало без лекарско предписание. Не било рядко лекуващите се да правят по 6-8 бани в един ден и били силно изтощени.
Самите бани били държавна собственост - къпането било безплатно, понеже смятали водата за Божи дар. В района на баните не е имало постройки, където гостите да останат за нощувка и почивка. Управлявали се от името на Тахир ага от един турчин, който бил ходжа на местната джамия.
За службата си не получавал заплата, а се издържал от бакшишите, които му давали посетителите при обслужването им.
Постепенно наоколо били построени гостилница, помещения за нощуване, а по-късно и хотел. След 1870 г. турското правителство направило редица отстъпки на българите, в това число и предаването на баните към Сливенската община, която започнала да ги дава под наем.
Но наемателите не полагали грижи и на 1 май 1888 г. напуснал и последният. През февруари 1893 г. общинският съвет в Сливен решава чрез окръжния началник да се направи искане пред
Министерството на финансите да им се отстъпят Сливенските минерални бани за вечно ползване
На 21 декември 1893 г. с указ на княз Фердинанд те са дадени на община Сливен. През април 1897 г. започва преустройството на банята - строителството стартира на 11 април 1899 г., благословено от митропоит Геласий.
По това време е създаден и паркът наоколо. Протоколът за окончателното приемане на обекта е подписан на 23 юни 1903 г.
Сливен се сдобива първи в страната с една от най-модерните минерални бани не само у нас, но и на Балканския полуостров.
На 10 март 1925 г. е прието допълнение към правилника за баните - време за къпане час и половина от влизането в съблекалнята, изрично е забранено в района на баните да се коли добитък. Нов хотел с 57 луксозно мебелирани стаи, с топла и студена вода в тях и със закрити слънчеви тераси, заработва от август 1935 г.
