Борбата с бактериите е част от човешката история. С откриването на пеницилина през миналия век продължителността на човешкия живот рязко се увеличава. Благодарение на първия антибиотик можем да живеем до 30 години по-дълго, отколкото във времето преди появата му. Сега има опасност човечеството отново да загуби борбата. Все повече бактерии стават резистентни към антибиотиците, а новите средства за лечение са твърде малко.
BILD обяснява най-голямата медицинска заплаха от десетилетия насам и казва какво можем да направим по въпроса.
Председателят на Дружеството за инфекциозна терапия „Пол Ерлих" Матиас Плетц предупреди тази седмица, че ефективността на антибиотиците е все по-малка. „В момента губим постиженията на съвременната медицина и се връщаме във времето преди откриването на пеницилина", заяви той.
Наистина ли положението в медицината е толкова лошо?
Да, казва микробиологът проф. д-р Ивон Маст, която провежда изследвания в института Leibniz DSMZ (Германска колекция от микроорганизми и клетъчни култури): „Антибиотиците са най-голямото постижение на медицината в историята. Фактът, че сега се появява все по-голяма резистентност и липсват нови антибиотици, е сериозна заплаха."
Числата показват колко сериозна е ситуацията
Едно проучване наскоро изчисли, че до 2050 г. повече от 39 милиона души по света може да умрат от инфекции, причинени от микроби, устойчиви на антибиотици. А само в Европейския съюз 35 000 души умират всяка година от инфекции, причинени от резистентни патогени.
Защо се появяват толкова много резистентности?
Лекарят по интензивно лечение проф. Франк М. Брункхорст (Университетска болница в Йена) казва пред BILD: „Има две основни причини: Първо, все още се предписват твърде много антибиотици, особено в амбулаторния сектор. Второ, много резистентни микроби идват при нас поради международните пътувания, които след коронавируса отново са в разцвет. Съществуват изключително високи нива на резистентност, особено в страни като Гърция, Португалия, Турция, но също така и в Индия и други азиатски страни. Тук трябва да предупредим хората: Ако някой донесе такъв микроб от ваканция и зарази болния си дядо тук, това може да бъде животозастрашаващо за него."
В кои случаи не са необходими антибиотици?
При почти всички респираторни инфекции. Те обикновено се причиняват от вируси, срещу които антибиотиците не могат да помогнат. Особено на децата с простудни заболявания се дават твърде много лекарства. А за инфекции на пикочните пътища като цистит все още твърде бързо се предписват антибиотици. Често те дори не са необходими.
Защо няма достатъчно нови антибиотици?
От 2017 г. насам са одобрени само 12 нови антибиотика. „Пътят от откриването на дадено вещество до неговата употреба е дълъг и скъп. Особено скъпи са клиничните изпитвания. Само едно на около 5000 вещества достига пазарна зрялост, периодът на разработване е от 8 до 15 години, а разходите за разработване са от 100 милиона до 2 милиарда евро. Поради неблагоприятното съотношение между разходите и ползите индустрията все повече се оттегля от програмите за изследване и разработване на антибиотици. Печалбата от инвестиции в антибиотици е значително по-ниска, отколкото при други лекарства", заявява Ивон Маст.
Какво трябва да направят политиците?
„Спешно се нуждаем от по-голямо финансиране на научните изследвания в тази област, например повече покани за представяне на предложения и по-бързи решения. Технологията е налице. Но средствата са твърде малко. Както и в много други области, има страни, които са в процес на изпреварване по отношение на технологиите и развитието, като например Китай, който инвестира много повече в тази област", обяснява професор Ивон Маст.
„За политиците е огромна задача да върнат производството на антибиотици в Германия и Европа. Днес тук вече не се произвежда нито едно лекарство, всичко идва от Индия или Китай. И ние сме зависими от това", коментира проф. Брункхорст.
Как самите политици гледат на проблема с антибиотиците?
Федералното министерство на здравеопазването на Германия не желае да коментира изявленията на председателя на дружеството „Пол Ерлих". От друга страна, BMG обикновено се позовава на подобренията в лекарствата чрез „Закона за контрол на недостига на доставки".
Здравният експерт Тино Зорге пък призовава за значително по-голямо компенсиране на разходите за научни изследвания на фармацевтичните компании.
Разработването на антибиотици не трябва да бъде „губещ бизнес за производителите", каза той пред BILD. „Ако коалицията на светофара иска стабилни и модерни доставки на антибиотици, тя трябва да предложи нещо в замяна и в Германия като място за научни изследвания. В противен случай само ще станем по-зависими от Азия и Далечния изток."
За да се компенсират огромните разходи, направени от производителите, Зорге предлага удължаване на „периодите за изключителна продажба на антибиотици и други лекарства. Това ще позволи на производителите да компенсират разходите за научноизследователска и развойна дейност."
Все още има надежда
В Германия има няколко групи, които се занимават с научноизследователска и развойна дейност в областта на антибиотиците, например в лабораториите на DSMZ в Брауншвайг. Там екипът на Ивон Маст работи по идентифицирането на нови производители на антибиотици.
Неотдавна повече от 30 щама Streptomycetes бяха идентифицирани като нови видове, произвеждащи антибиотици. DSMZ предоставя и на други учени селекция от високоустойчиви патогенни бактерии, които спешно се нуждаят от ефективни антибиотици за борба с тях.
