Ниските степени на далекогледство в детска и тийнейджърска възраст може да не се коригират, но проследяването от очен специалист е задължително
Прегледът на зрението е извънредно важен! Той е необходим не само за децата, които носят очила или имат някакви оплаквания. Често малчуганите не осъзнават, че имат проблеми със зрението, или пренебрегват проявите на очна умора или дразнене при продължително гледане наблизо.
От друга страна, все по-широкото използване на дигитални устройства води до по-голямо натоварване на зрителния анализатор.
За осигуряване на детското очно здраве трябва да се
извършват задължителни прегледи от очен специалист:
- В периода след раждането до 3-ия месец (за откриване на вродени заболявания)
- На около 3 г. (за откриване на "мързеливо око", кривогледство, нужда от очила)
- На 6-7 г. - преди започване на училище (по-задълбочен преглед във връзка с предстоящото голямо зрително натоварване)
Ежегодно е необходимо проследяване по време на обучението в училище.
Профилактичните прегледи са задължителни за осигуряване на доброто очно здраве и пълноценно зрение. Основната отговорност за опазването на детското зрение се пада на общопрактикуващите лекари и инициативата на родителите. Намаленото зрение при децата има най-тежки последици, защото води до най-продължителен непълноценен живот.
Най-често срещаните нарушения на зрението при децата са рефракционните като далекогледство, късогледство и астигматизъм. За развитието на тези аномалии е доказано наличие на наследствено предразположение.
Далекогледството (хиперметропията) се среща доста често. Далекогледите деца могат да постигнат добро зрение, като фокусират далечни и близки обекти, с което компенсират диоптрите си. Това напрежение е много по-голямо при фокусиране на близо!
Тогава се появяват основните оплаквания: главоболие главно вечер и след продължително четене, преходно размазване на образите (особено след гледане на близо), очно възпаление, ечемици, кривогледство. Постоянното мускулно напрежение при некоригирано далекогледство настъпва още с отварянето на очите сутрин.
В детска и младежка възраст има по-голяма възможност за такова "нагаждане" поради по-голямата сила на акомодацията. Ниските степени на далекогледство може да не се коригират, но проследяването от очен специалист е задължително. С възрастта способността на окото да компенсира далекогледството, особен когато е комбинирано с астигматизъм, постепенно отслабва.
При по-високи степени на далекогледството и астигматизъм обаче ясно зрение може да се постигне само с помощта на очила. Ако има разлика в диоптрите на двете очи, непрекъснатото носене на корекционните очила е абсолютно задължително, тъй като може да се получи отслабване на зрението на окото с по-висок диоптър и дори отклонение на по-слабо виждащото око (кривогледство).
"Мързеливото око" (амблиопия) е един от най-големите проблеми в детска възраст. Наблюдава се при 2-3% от децата до 3 г. Повечето от децата нямат
видим проблем и затова родителите не разпознават "мързеливото око"
Основните, но късни симптоми са: отклоняване на по-слабото око (кривогледство), притваряне и постоянно търкане на едното око, избирателна поза на главата.
Късогледство (миопия) се наблюдава само в около 20% от децата в училищна възраст и най-често е при наследствено предразположение. Късогледите деца виждат ясно само на определени сантиметри пред окото и не могат да компенсират зрението си чрез нагаждане.
Късогледството се проявява най-често в ученическа възраст с израстването на организма. Оплакванията са неясен образ на далечните предмети и запазен фокус за близо. Често тези деца присвиват очите си в опит да фокусират далечни предмети.
Заслужава внимание и описваният в медиите "пик на късогледство" при навлизането на дигиталните устройства и най-вече злоупотребата със смартфоните. Често се среща т.нар. лъжливо късогледство, което се дължи на мускулен спазъм.
Драстичната промяна на начина на живот и лишаването на децата от игри и спорт навън се отразява негативно на физическото и психоемоционалното развитие на младия организъм.
Провеждат се многобройни изследвания, чиято цел е да идентифицират взаимодействието между допринасящите генетични фактори и тези на околната среда (с включване на епигенетични механизми), с което да се постигнат ефективни стратегии за превенция и контрол на миопията. Към факторите на околната среда учените отнасят градските жилища, по-високото образование, социално икономическия статус и часовете, прекарани пред екран (особено взиране в смартфони).
Зрителните проблеми нарастват и поради недостатъчното време, което децата прекарват навън в игри и спорт. За добро очно зраве е необходимо да се спазва предлаганата формула при продължителна зрителна работа: 20 - 20 - 20. Тя включва отместване на погледа от близкия обект на всеки 20 мин, за период от време поне 20 сек и гледане на разстояние 20 фута (6 метра).
Ако детето вече има изписани очила, трябва да ги носи непрекъснато,
като е необходимо един път годишно да се извършва изследване за евентуална промяна в рефракцията от офталмолог с допълнителна квалификация в областта на детското зрение.
От особена важност в училищна възраст е предотвратяването на травмите. Децата, особено момчетата, са с повишен риск от очни наранявания в сравнение с възрастните. Тук спадат ерозии, тъпи травми, роговични чужди тела, перфоративни и проникващи наранявания, химически изгаряния. Критична роля за обезопасяването на средата за игра и учене имат бдителността и непрекъснатият контрол от страна на родители и учители.
