Ново проучване опровергава широко разпространеното твърдение, че обонянието е бавното ни усещане, пише Си Ен Ен.
Само с едно подушване човешкото обоняние може да различи миризми за част от секундата, става ясно от проучването, публикувано в понеделник в списание Nature Human Behaviour.
Хората могат да различават различни поредици от миризми - поредица „А" преди „Б" от поредица „Б" преди „А" - когато интервалът между миризмата А и миризмата Б е само 60 милисекунди.
„Бяхме изумени да наблюдаваме, че участниците могат да правят разлика между два одоранта, представени в един ред, и обратния, когато интервалът между одорантите е само 60 милисекунди", казва в имейл д-р Уен Джоу, водещ автор на изследването и главен изследовател в Китайската академия на науките в Пекин. Латентността се отнася до времето, през което се доставя всеки аромат.
„За сравнение, продължителността на едно мигане на окото е около 180 милисекунди", добави Джоу.
„Нашият метод би могъл да се използва за терапевтични цели, например за обучение на обонянието на пациенти със загуба на обоняние", каза Джоу. „В по-широк план нашите открития биха могли да насочат проектирането и разработването на електронни носове и системи за обонятелна виртуална реалност, които биха могли да имат значителни клинични ползи."
Изследователите от Университета на Китайската академия на науките и Държавния университет в Охайо разработиха апарат, задействан чрез смъркане, който включва възвратни клапани - устройства, които позволяват на миризмата да тече в една посока - и тефлонови тръбички, способни да доставят миризми до човешкия нос с точност до 18 милисекунди. Изследователите помолиха 229 възрастни в Китай да носят това устройство и да помиришат различни миризми: две миризми, представени в бърза последователност в рамките на едно вдишване.
Миризмите включваха ябълкови аромати, сладки флорални аромати, лимонови аромати и лукови аромати. Латентността между двете миризми беше внимателно манипулирана.
Изследователите анализираха дали участниците могат да различат две миризми, представени в един ред и в обратен ред с различна латентност.
Те установили, че като цяло две миризми, представени в един ред, и обратното стават „възприемаемо различими", когато двете миризми са само на 60 милисекунди разстояние в рамките на едно вдишване, каза Джоу.
Изследователите отбелязват, че са използвали само четири одоранта и че би било полезно да се тества по-голямо разнообразие, за да се определи дали човешкото обоняние е по-чувствително към определени динамични миризми или съединения.
„Това би могло да осигури по-дълбоко разбиране на изчислителните принципи, лежащи в основата на нашия обонятелен опит", каза Джоу.
Новите открития оспорват предишни изследвания, при които времето, необходимо за разграничаване на последователности от миризми, е било около 1200 милисекунди, пише д-р Дмитрий Ринберг, професор в катедрата по неврология и физиология в NYU Langone Health в Ню Йорк, в редакционна статия, придружаваща изследването в Nature Human Behaviour.
„Времето на отделните ноти в музиката е от съществено значение за предаването на смисъла и красотата на мелодията, а човешкото ухо е много чувствително към това. Времевата чувствителност обаче не се ограничава само до слуха: нашето обоняние също може да възприема малки времеви промени в представянето на миризми", пише той. „Подобно на начина, по който времето влияе върху възприемането на нотите в мелодията, времето на отделните компоненти в сложната миризмена смес, която достига до носа, може да е от решаващо значение за нашето възприемане на обонятелния свят."
„Доказването, че хората могат да различават миризми, докато те се променят в рамките на едно подушване, е мощна демонстрация, че времето е важно за миризмата при различните видове и следователно е общ принцип, който е в основата на обонятелната функция. Освен това това изследване хвърля важна светлина върху мистериозните механизми, които подпомагат човешкото възприемане на миризми", сподела проф. Робърт Датта, професор в катедрата по невробиология в Харвардското медицинско училище.
„Изследването на човешкото обоняние исторически изостава от това на зрението и слуха, защото като хора се смятаме за визуални същества, които до голяма степен използват речта за общуване", каза той и добави, че новото изследване помага „да се запълни критична празнина в разбирането ни за това как ние като хора усещаме миризмата".
