- Единият извор е т. нар. гьол на крайбрежната алея, посещаван напълно безплатно четири сезона
- Водата му е калциево-магнезиева, със слаба минерализация и с температура 40-60°
Един от най-добрите начини да превърнем минералните води в нещо повече от балнеолечение и спа е да се възползваме от тях като уелнес преживяване - място, където освен физически, се презареждаме и емоционално, и психически.
Къде са лековитите извори? За какво помагат? Какви забележителности и красиви природни феномени можем да видим в близост?
На всичко това ще отговорим в поредица за минералните води и бани в България.
Особената ценност на българските минерални води са тяхната чистота и разнообразен състав. Изучени са повече от 500 водоизточника.
Температурата при изворите е от 20 до над 100 градуса (минералният гейзер в Сапарева баня изхвърля на 20-ина метра височина вода с температура 103 градуса) и предоставя възможности за различни видове лечебни процедури.
За преобладаващата част от българските минерални води са характерни ниската минерализация и солево съдържание, по-малко от 1 грам на литър.
Природните условия, в които се формират, допринасят за изключително разнообразния им състав и лековитост. Може да се използват както за външно приложение (чрез бани, вани, душове), така и за инхалации или промивки при различни заболявания.
Варна, морето, сините вълни... Във Варна животът кипи чак до зори... къпе се луната в морските води.
Това се пее в популярна песен под аранжимента на варненеца Нелко Коларов. Обаче освен с привлекателната солена вода морската ни столица е богата и на лековити минерални извори, от които хиляди черпят здраве и я посещават, за да лекуват болежки.
Сигурно малко хора знаят точно какво стои зад съкращението спа - за тези, които не знаят, на латински Sanus Per Aquam значи здраве чрез вода. Неслучайно казват, че именно тук е била лечебницата на Римската империя.
Минералната вода край Варна е калциево-магнезиева, слабо минерализирана с температура 40-60 градуса, подходяща е и за профилактика, и за лечение на множество заболявания - на сърдечносъдовата система, жлезите с вътрешна секреция, опорно-двигателния апарат, половата и функционалната нервна система, кожата.
В търсене на лек за здравето хиляди се отправят годишно към Варна, в разгара на лятото или в усамотението на студените сезони - водата винаги помага с невероятния си състав.
Ентусиастите черпят направо от изворите на няколко места - в града и в комплексите край него.
Безспорно най-известният от тях е т. нар. гьол на крайбрежната алея
във Варна - малко бижу, отворено напълно безплатно четири сезона.
То не е в лукс като модерните спа комплекси, но целогодишно много хора се възползват от лечебните свойства на водата.
Тук даже се е превърнало в нещо много повече от импровизиран басейн на самия морски бряг - идват специална порода хора, които са се обвързали в своеобразно общество и разискват важни теми от ежедневието, докато чистата гореща вода отмива болежките им и изглажда кожата на телата им.
Подобно на Ганковото кафене във Вазовия роман "Под игото" тук е "малкият парламент".
По-възрастните хора даже често изнасят речи, вживявайки се в ролята едва ли не на народни представители.
Лековитата гореща вода тече и от няколко душа и посетителите се къпят на воля, а на изпроводяк си пълнят от ценната вода за вкъщи.
Гьолът на офицерския плаж се е превърнал в атракция за разхождащите се по алеята и не е за всеки. През зимата, дори и при минусови температури, той не губи посетители. Водата е достатъчно гореща, така че след като са се затоплили добре, смелчаците тичат към морето, където се радват на соленото разхлаждане в компанията на зимуващите в района лебеди.
Ако се заговорите с хората, които идват тук, ще ви кажат, че не пропускат ден да не дойдат в гьола и в момента, в който се потопят, забравят за всички грижи и болежки. Други са убедени, че ако не се топнат поне веднъж седмично, веднага се разболяват.
В делнични дни през гьола минават по около стотина души, а през почивните може да достигнат и 1000
Голям наплив има след 17-18 часа, когато варненци излизат от работа.
От кисненето във водата се огладнява и докато сте до морето, имате много възможности да продължите романтичното преживяване и да потънете в някоя от близките кръчми на самия плаж - те работят целогодишно и предлагат специално прекарване във всеки сезон. Не са далеч зоологическата градина и делфинариумът.
В града има няколко спа центъра и плувни басейни, където може да се насладите на благодатната течност.
Ценната вода тече от няколко чешми - в близост до плувния комплекс "Приморски", новоизградената чешма срещу бившия "Дом Младост", на бул. "Народни будители" в кв. "Аспарухово" и под аквариума в Морската градина.
Римските терми в стария град са най-големите на Балканския полуостров
Римските терми в Гръцката махала на Варна са най-голямата обществена антична сграда, открита досега в България. Те се намират в сърцето на стария град и са притегателно място както за туристи, така и за жителите на морската ни столица.
Обществените бани на древния Одесос (днешна Варна) са един от най-запазените архитектурни паметници от римската епоха в България, чиито зидове на места достигат 22 метра височина.
Това е най-голямата римска баня на Балканския полуостров – площта е от 7000 кв. метра, и четвърта по големина в Европа – след термите на Каракала и Диоклециан в Рим и в Тревира (Трир, Германия).
Използвана е до края на III в. Понтийската колония Одесос е основана около 570 г. пр. Хр. от заселници от йонийския град държава Милет. Освен елини тук са живели траки, малоазийци, римляни и заселници от много други етноси.
Навсякъде, където са се заселвали римляните, те строели бани, като преди това прекарвали водопроводи.
Термите били не само място за къпане, но и център на обществения живот. Тези във Варна принадлежат към типа "малки императорски терми" и имали няколко къпални – помещения за къпане със студена, хладка и гореща вода.
Отоплителната им система била уникална. Тя е свързана с двойния под и специалните кухини, отвеждащи топлия въздух до върха на зданието, построено в близост до топли минерални извори.
Имали два главни входа, след което се слизало по три каменни стъпала в две преддверия, следват две съблекални – едни от най-големите помещения в сградата.
Тук посетителите оставяли на съхранение дрехите и ценностите си при придружаващите ги роби или при определения за това персонал.
Руините са привличали вниманието на историци и археолози много преди да започнат разкопките .
Огромна заслуга за събуждане на научния интерес към тази старина и за запазването имат братята Шкорпил – пионери на археологическата наука в България и основатели на Варненския музей.
В годините преди Освобождението подземните помещения на баните са използвани от турците за затвор. В него е бил изтезаван Капитан Петко войвода с обвинение в опит за преврат срещу Стефан Стамболов. Тук е сниман и филмът за него.
Разкопките на Археологическия музей в града са от 1959 до 1971 г. под ръководството на Милко Мирчев. Те откриват основната част на сградата. Била построена по специфична технология: редуване на каменен зид и 5-6 реда плътни глинени тухли. И била богато украсена с мозайки и мраморни капители.
В архитектурно отношение термите имат симетричен план и принадлежат към т.нар. малък императорски тип.
