
Той е от рода на ебола и е много опасен
Руанда е пред епидемия от един от най-опасните вируси в историята "Марбург". Към 4 октомври са заболели 41 души, 12 вече са починали, като това го прави едно от най-големите огнища в историята. Вирусът е от рода на "ебола" и е много опасен.
Безсимптомно протичане на тази инфекция няма. Човек рязко вдига температура, започва да го боли корема, появява се диария и накрая припадъци. Ако умира, това става след силно кръвотечение на осмия-деветия ден. Известно е, че умират от 24 до 88 процента от заболелите. Всичко зависи от качеството на грижите към болния.
В момента няма някакви ваксини или известни лекарства.
Световната здравна организация смята, че шансовете да се разпространи вируса са малки, въпреки че огнището е в столицата Кигали. Местното правителство не ограничава туристите.
СЗО обаче допуска, че болестта може да се разпространи в Африка. Най-опасно ще бъде, ако вирусът се окаже в Конго, където има епидемия от едра шарка и има 8 милиона бежанци.
Вирусът се предава единствено при докосване на някоя течност в тялото на заразения. Смята се, че не се предава по въздушно-капков път или през комарите.
Властите обаче не са обявили точно как се е появил. Първият пациент се обърнал към болница в Кигали, където го лекували от малария. След това обаче в края на септември умира. След нето заболяват няколко медицински работници от болницата.
В природата носители на вируса са нилските плодови прилепи (египетски летящи кучета). За да заболее човек, трябва да е контактувал с тези животни или да яде от храната им.
Огнища на болестта е имало в Конго, Уганда, Танзания, Ангола, Екваториална Гвинея, Гана, Гвинея, Кения и Република Южна Африка.
Но болестта реално се появява в Европа. Тя е кръстена на германския град, където през 1967 година правили експерименти със зелени маймуни от Уганда. Тогава разболяват няколко сътрудника на лабораторията, както и тази в Белград, където са работили със същите животни.