Повечето нови терапии стават достъпни в България доста бързо и се включват в реимбурсация
Медицината е една от областите със светкавично развитие на иновациите в последните години. Безпрецедентна прецизност се постига в диагностиката, повишава се ефективността в терапията – особено при социалнозначимите заболявания. Това важи за всички медицински области, а традиционно сред най-бързите в развитието си е кардиологията, особено интервенционалната (инвазивната) кардиология. И тъй като сърдечносъдовите болести са най-масови в цял свят, високите технологии при лечението навлизат най-бързо и дават най-видими резултати.
Благодарение на високите технологии инвазивната кардиология „завзема" все по-голяма част от доскорошната територия на традиционната кардиохирургия. Тя печели и пациентите, и здравноосигурителните системи, като предлага минимално инвазивна терапия за все повече сърдечни и съдови заболявания при по-ниски системни разходи. Вече е приложима във всички части на съдовата система, както и при пациенти с много висок оперативен риск, които трябва да се лекуват с възможно по-щадящи методи. Така неоперативните техники постепенно изместват традиционно хирургични дейности като смяна на клапи и корекции на сърдечните структури. При тях на пациента се спестява оперативна травма и се възстановява по-бързо.
Такъв е примерът при възрастните и с увредено общо състояние пациенти с високостепенна, симптомна аортна стеноза, които се нуждаят от аортно клапно протезиране или транскатетърно имплантиране на аортна клапа.
Методът транскатетърно аортно клапно имплантиране (TAVI)
увеличава терапевтичните възможности за тези хора
и навлиза все по-масово в последните години
Процедурата е интервенционална и се изпълнява през ретрограден съдов достъп. Постепенно методът за имплантация на изкуствени клапи се разшири и днес все повече навлиза и заместването на митралната клапа по подобен перкутанен (достъп от артериите и вените на краката) начин. Когато клапите на сърцето не могат да се затварят добре може да се поставят и малки „щипки", които позволяват да се възстанови нормалната им функция. Хубавото е, че тези методи са достъпни и за българските граждани, извършват се в няколко сърдечни центъра у нас, макар и в ограничен брой.
Сред иновативните щадящи методи за пациента в диагностиката на сърдечносъдовите заболявания е образната оценка на сърдечносъдовата система. Чрез най-новите поколения апарати за ядрено-магнитен резонанс и компютърна томография се прави пълна оценка на миокардното кръвоснабдяване, миокардна функция и функциите на клапния апарат. При образно изследване се доказва, че
ако пациентът е със структурно здрави сърце и артерии
не се предприемат инвазивна диагностика
и терапия. Ползата за пациента е, че така се спестяват и възможни рискове от инвазивните методи. Лекарите пък получават прецизна информация за сърцето, аортата, съдовете – мозъчни, коремни, на краката. Апаратурата позволява пълна диагностика на всички съдови структури в тялото. Пред широкото приложение на образната съдова диагностика в България обаче остава проблемът с липсата на достатъчно подготвени специалисти (апаратурата, колкото и съвършена и нова да е, не гледа и не дава заключения сама).
Тези методи са особено важни при диагностиката и терапията на мозъчносъдови инциденти. Съвременният подход - ендоваскуларно лечение при остър инсулт, изисква интердисциплинарен екип плюс високотехнологична апаратура. Целта е още с постъпването и диагностиката на патологичното състояние да бъде направена пълна образна диагностика на мозъчното кръвоснабдяване и засегнатите мозъчни артерии. Само така екипът може да се ориентира достатъчно бързо каква терапия трябва да се предприеме (фибринолиза, ендоваскуларно лечение, консервативна терапия) на фона на световно утвърдения стандарт за „златния час" при лечението на остър инсулт – то трябва да започне до 4,5 часа от появата на симптомите. Важно е да се каже, че новите проучвания ясно показаха, че докато
медикаментозната фибринолиза е ефективна до 6 часа
от началото на острия мозъчен инсулт, то ендоваскуларните
техники за лечение са приложими в по-продължителен
прозорец до 12-ия час
Това дава шанс на повече болни за възстановяване.
Успоредно с иновациите в диагностиката и лечението навлизат и нови генерации лекарства. Благодарение на тях се удължава животът или се подобрява значително качеството на живота при едни от най-тежките сърдечносъдови болести – например сърдечна недостатъчност и хипертрофична кардиомиопатия. Тези заболявания имат сериозна социална и икономическа тежест, свързана с ранна инвалидизация и преждевременна смъртност.
Затова и повечето нови терапии стават достъпни в България доста бързо и се включват в реимбурсация. Трябва да е ясно, че всъщност медикаментите са тези, които постоянно осъществяват лечение и контрол на болестта, докато ендоваскуланите техники решават най-тежките проблеми възникнали от болестта.
Високите технологии нямат ефект, ако пациентът не съдейства
Модерните достижения в кардиологията са изключително важни, но ефектът им е непълен или направо нищожен, ако пациентът не съдейства в постигането на основната цел: запазване или възстановяване на неговото здраве според индивидуално възможното и умножаване на годините живот с добро качество, казва проф. Добрин Василев.
Ролята на пациента по правило не е във фокуса на общественото внимание в България, а „профилактика" е понятие основно на хартия. Все още е в сила пасивният подход – не пациентът инициира профилактика, навременна диагностика при симптоми и лечение, а външна сила трябва да „му направи" изследване и да го лекува. Третата част на адекватното лечение – периодично проследяване на хроничните заболявания на сърцето и съдовете, много често отсъства. Немалка част от пациентите дори имат съпротива към лечението.
Промяната трябва да започне от разбирането, че това са хронични заболявания – има лекуване и поддържане в добро състояние, но няма пълно и окончателно излекуване. Или казано по друг начин: съвременната медицина спасява живота при остър инфаркт, но не може да ликвидира причините за него – атеросклероза, хипертония, диабет и др. Те могат да се поддържат в прицелните граници, за да не се стига до следващ остър инцидент. Това пък означава лекарствена терапия доживот и стриктно придържане към нея в комбинация с периодично проследяване на състоянието. Когато на фона на лекарствата пациентът отново започне да се чувства зле, трябва незабавно да се консултира с лекаря си за оценка на състоянието и корекция на терапията.
