Областните болници да бъдат първични центрове за лечение на пациенти с инсулт, а само малка част от пациентите, имащи нужда от високотехнологично лечение, да бъдат транспортирани до шестте центъра, които се предвижда да бъдат изградени по Плана за възстановяване и устойчивост. За това настояха в Националния пресклуб на БТА членове на Българското дружество по инсулт.
По думите на доц. Росен Калпачки, член на Управителния съвет на дружеството, за областните болници трябва да се осигурят необходимата апаратура, както и обучени медицински специалисти, тъй като огромен проблем при лечението е липсата на кадри по места. По-малко от една десета от пациентите, получили инсулт, имат нужда от високоспецифичното лечение, което се предвижда да се оказва в тези шест центъра, посочи той. При близо 45 хиляди случая на инсулт годишно в страната ни, седем хиляди пациенти умират, а само три процента са получили модерно лечение, допълни доц. Калпачки. Останалите пациенти, засегнати от инсулт, са закъснели в лечението, тъй като поради различни причини не са стигнали навреме до медицинска помощ. Работим за това да има повече медицински екипи, които да могат да реагират бързо и адекватно при идване на пациент, получил инсулт, каза още доц. Калпачки. Други нерешени проблеми са липсата на регистър на пациентите, получили инсулт, осигуряване на дълготрайна рехабилитация на болните, проследяване на пациентите след изписването им от болницата и др.
Във всички областни болници трябва да има скенер за пациентите, за които има съмнение, че са получили инсулт, каза д-р Теодора Манолова, началник на Клиниката по неврология в Университетската болница за активно лечение „Г. Киркович“ в Стара Загора. По думите й, благодарение на дружеството, в Стара Загора процесът по осигуряване на комплексно лечение на пациент, пострадал от инсулт, се надгражда.
Националният план за борба с инсулта, който все още не е приет като официален документ, е рамка до 2030 г., която е съобразена със ситуацията в България, и в него е предвидено да се намали броят на инсултите с 10%, което означава, че 90% от пациентите трябва да попаднат на точното място за лечение на инсулт и да получат модерно лечение, добави доц. Калпачки. Лекарят припомни, че в края на 2021 г. България официално се включи в изпълнението на европейския План за борба с инсулта. Вероятно сме последната държава в ЕС, която няма официално приет такъв план, каза още той.
На десет души, получили инсулт, само двама взимат правилно решение и търсят помощ, а останалите се обаждат на близки или на съседи, каза Елица Хадживълчева, председател на фондация „Сърце до сърце за България“ и национален координатор на програмата „Бързи герои 112“. По думите ѝ, трябва ефективна здравнообразователна програма, която да повиши осведомеността на пациентите за симптомите и реакциите при поява на инсулт. Програмата „Бързи герои 112“ е насочена и към деца, които ще бъдат запознати със симптомите на инсулт, добави тя.
