През изминалата седмица се проведе среща с министъра на здравеопазването за договарянето на заплатите в сектора за следващия период. Трябва да се следят три фактора: какви са заплатите в отрасъла, какви са предложенията и дали има средства. Това каза проф. Григор Димитров, член на Надзорния съвет на НЗОК, по повод Колективния трудов договор.
Димитров обясни, че са получили анализ от МЗ, от който става ясно следното - около 50% от лечебните заведения, които са държавна собственост, са достигнали равнището на договорените в Колективния трудов договор през 2022 г. основни заплати. Той обаче подчерта, че държавните болници всъщност не са достигнали това ниво на заплащане.
„Има няколко препъни камъка в договарянето. Единият е средствата. Три болници в България получават 11 на сто от средствата за болнична помощ. 10 болници получават 30 на сто, а 20 болници – 42 на сто от ресурса. При 360 договорни партньора. 48% от парите на НЗОК са в София и Пловдив. Като прибавим и Бургас стават 52%. Като прибавим Варна, Плевен, Пазарджик и Русе стават 75%. В седем районни здравноосигурителни каси е концентриран 75% от ресурса", подчерта проф. Димитров пред NOVA NEWS.
Той допълни, че според анализа на МЗ около 51% от разходите в държавните болници са за заплати на персонала. В общинските болници разходът е над 80%, допълни експертът.
Димитров каза, че ако държавата иска в другите региони да има здравна грижа за хората, то тя трябва да се намеси и да субсидира със своите фондове, а не за сметка на нашите осигуровки.
„Едни от най-големите проблеми на здравеопазването са морално-етичните, не толкова икономическите. Имаме тотална комерсиализация на сектора. Нарушени са онези връзки на уважение между лекар и пациент, и между самите лекари", посочи още експертът.
По негови думи 2024 година е "най-щедрата" като бюджет за НЗОК, но има подозрения, че тя ще завърши с дефицит.
