- Да живееш в България, е особено наказание и привилегия – вярвам, че тя отново ще бъде значима, казва известният диригент
Маестро Йордан Камджалов е познат у нас като диригент от световна класа, но той създава и уникални проекти без аналог в България: "Музикална лаборатория за човека"- 2014 г., Фондация "Йордан Камджалов" с основна мисия да подпомага развитието на млади български творци, както и "Академия за човека", чиято втора учебна година започва след дни.
Маестро Камджалов учи дирижиране в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" в София при проф. Васил Казанджиев (1999 – 2003), в Музикалната академия "Ханс Айслер" в Берлин (2003 – 2009), в Международната академия за диригенти Allianz – Philharmonia, в Лондонския филхармоничен оркестър (2010 – 2012) и др. Специализира при диригенти от световна величина като Пиер Булез, Еса-Пека Салонен, сър Саймън Ратъл, Зубин Мета, Сейджи Озава, Курт Мазур, Лорин Маазел, Дейвид Зинман, Даниел Баренбойм, Петер Йотвьош, Бернард Хайтинк, Йорма Панула.
През 2005 – 2008 г. е асистент-диригент на филхармоничния хор и оркестъра на Хумболтовия университет, Берлин, и асистент към Катедра "Дирижиране" на Hochschule fur Musik, Берлин. От 2006 г. е артистичен директор и главен диригент на международния ансамбъл Innorelatio, Берлин.
През 2011 г. е избран с пълен консенсус за генерален музикален директор и главен диригент на културен център "Хайделберг" измежду над 150 кандидати.
Връща се в родината, воден от любовта си към българите, както сам казва.
- Маестро Камджалов, как и кога решихте да станете диригент? Какво ви заплени в музиката?
- Не съм мечтал да стана диригент, но големи професионалисти, мои преподаватели и професори, повярваха в мен. След това се оказа, че съм първият българин след Панчо Владигеров, приет да учи дирижиране в Консерваторията в Берлин. Така започна пътят ми - вече съм дирижирал в повече от 50 държави по света.
- А какъв искахте да станете?
- Около 7-и клас в мен изкристализира потребността да бъда полезен за хората. Имаше период, в който мислех да стана лекар. Исках да лекувам хората!
Не ставам за лекар, но мечтаех да правя нещо, което да помага на хората, да ги спасява по някакъв начин. След това тръгнах по пътя на
музиката, която е средство за лечение и асистенция на душата
Така, бидейки на сцената, откъдето мога да дам импулси и мотивация за живот и творчество, останах верен на своята мечта, но през призмата на изкуството.
Има една история, която мисля, че не съм разказвал публично, но е включена в обширната ми биография, която предстои да излезе. Когато бях в 8-ми клас и учех в моя роден град Търговище, направих организация и събирахме пари в училище, които дарявахме в един дом за сираци. Идеята за благотворителност е била много дълбоко в мен още тогава и 15 години по-късно създадох Фондация "Йордан Камджалов". Музиката е служене на хората в пълния смисъл на думата. Искам да създавам красота, перспектива и спасение - това е моят импулс. Аз от музика не разбирам, но тя е моето средство за изразяване и служене на хората.
- Странно звучи изказването ви, че не разбирате от музика...
- Музиката е нещо необятно. Човек колкото повече разбира от нещо, толкова повече вижда своя начален етап. В края на живота на Айнщайн го попитали какво е светлината, а той е отговорил, че цял живот я изучава, но не знае какво е тя. Така и аз не знам какво е музиката, но я правя. И
понеже се съмнявам всеки ден в себе си, ставам все по-добър
Имам колеги и сестра ми - Симона Камджалова, които са много по-музикални от мен. Сестра ми се занимава с изкуствознание и е феноменален човек - 100 пъти по-умна и талантлива от мен. Тя беше моят ледоразбивач, човекът, който вървеше пред мен. Благодарение на нея се появих аз. Понякога по-малкият и по-работливият постига повече. А гениалните хора, понеже всичко им е лесно, стават по-лениви.
- Как създадохте вашата методика, с която запомняте партитурите на произведенията, които ще се изпълняват от целия оркестър?
- По принуда я създадох. Нашият народ има една много хубава поговорка за неволята, която наистина е голяма сила. Моята теза, която се доказва постоянно, е, че принудата е врата към хиперпотенциала ни.
Трябваше да се представя на най-високо ниво и да уча всяка седмица по една симфонична партитура наизуст. Бях заобиколен от примера на най-големите диригенти в света като Караян, Абадо, Саймън Ратъл и др. - те знаеха наизуст всичко. Тогава си казах, че трябва да намеря път да постигна тяхното високо ниво чрез свръхподготовка. Така намерих методика, за да мога да бъда на нивото на идеала си.
Този стандарт да се знае всичко наизуст е постигнат в театъра и операта, но диригентите не го правят. Така
създадох методиката, която нарекох глобализация на музикалната структура,
сега защитавам дисертация на тази тема. Тя представлява един универсален структурен анализ на музикалното произведение, което се обръща в числови редици. Те са много лесни и могат да бъдат запомнени от всеки.
- Вие завинаги ли помните тези партитури?
- Това е много добър въпрос. Истината е, че съм длъжен да освободя вътрешното си мисловно пространство веднага след концерта, за да мога "да забременея" с друга партитура. Паметта има нива, разбира се, наученото остава някъде в нея и след това, когато правя актуализация на дадена партитура, скачам много по-бързо "в реката", в която вече съм бил.
Мисля, че най-великите науки са музиката и математиката и те са пряко свързани. Където има съотношения, интервали, там има и числа.
- Защо решихте да се завърнете в България и да развивате тук българския дух и сила?
- Да си в България, е особено наказание и привилегия в същото време. Ако не беше Витоша, нямаше да мога изобщо да понеса живота в София. Ако не бяха гениалните хора, с които общувам у нас, също нямаше да мога да живея в България. Страната ни е уникално място и вярвам, че тя ще изиграе своята историческа роля. България е била люлка, център и майка на Европа неведнъж. Вярвам, че България отново ще бъде значима.
Не искам да създавам 600-ия значим културен продукт в Германия, моето желание е да правя това в България. Тук се случват неща, които никъде другаде на планетата не могат да се реализират.
Но ако не беше моята вяра в тези неща, щях моментално да замина за Швейцария или Япония. Влюбен съм в тези страни, но живея в България заради любовта си към хората тук.
- Кога и от какви обстоятелства беше провокиран интересът ви към учението на Учителя Петър Дънов?
- За първи път разбрах за Учителя в 7-8-и клас. Вървях по улиците на Търговище, минах покрай място, където се продават книги, и видях творбата на Учителя "Закони на доброто". Впечатли ме, че има такива закони. Това са закони, които са на живата природа. Оттогава тази книга е навсякъде с мен, независимо в коя страна съм, но още не съм я разбрал напълно.
Тогава разбрах, че в България преди 100 години е живял изумителен човек, който обича хората, учи ги да живеят, да се молят, да се образоват. Един човек, който е казвал на хората, че образованието е най-важното нещо. Тази идея за революцията чрез ненасилие е основният апел и на самия Ганди. Това са нещата, от които имаме нужда, за да излезем от перманентния военен режим, в който се намира човечеството от хиляди години.
Да обичаш ближния си, е казано преди хиляди години, но ние не го правим. Това го могат само най-силните и смелите. Дори аз, влизайки в залата за концерт, си мисля, че обичам хората, които са дошли, независимо че не ги познавам. Не мога да правя тази музика, ако не обичам хората.
- Как се грижите за вашето физическо здраве?
- В това отношение се ръководя от собствените си усещания и нужди. Не ям месо, защото това е свързано с насилие, моите 5 деца също не ядат месо, а са суперздрави, красиви и умни. Не спазвам никакви диети и режим, освен принципа за ненасилие. Израснах с убеждението, че храната не е толкова важна - в къща без хладилник, но с 3 пиана!
Научен съм, че библиотеката е много по-важна от хладилника и от кухнята
Не знам какво са режими, но ми е известно какво е да работиш и всичко да е подчинено на каузата и любовта към ближния.
- Какви концерти и изяви можем да очакваме от вас в скоро време?
- Направихме на 20 септември в зала "България" заедно с Плевенската филхармония и великолепни четирима солисти голямата меса на Брукнер. Тази година се честват 200 г. от рождението му. За мен той е композиторът с най-мащабното архитектурно-звуково пространство.
Моят рожден ден ще бъде празнуван в зала "България" на 16 октомври, каня всички. Ще има концерт, в който ще участва хорът на "Музикална лаборатория за човека" Quarto и елитният състав на колегите от Софийската филхармония. След това на 3 ноември имаме галаконцерт отново в зала "България", посветен на българския талант, на който ще бъдат представени лауреати на Фондация "Йордан Камджалов".
- Кое смятате, че може да спаси човечеството в този все по-объркан свят?
- Ще дам два отговора. Единият е този, който е потресаващо верен, но ние го приемаме като клише: да се научим да обичаме ближния си. Нашите деца не обичат нито себе си, нито ближния си.
Вторият е, че трябва да се случи пълна и глобална катастрофа, която да ни събуди, защото ние спим. Това е истината. Аз очаквам пълна и разрушителна криза, след която ще знаем защо и как живеем, както и че братството и единството са единствената гаранция за едно смислено и здраво бъдеще на цялото общество.
Започва втората учебна година на "Академия за човека"
"Академия за човека" е кулминация на 15-годишната дейност на Фондация "Йордан Камджалов". На 28 септември стартира втората учебна година.
"Академия за човека" е за всички възрасти, всеки може да се запише. Една събота и неделя в месеца до края на учебната година на 22 юни ще има занимания, водени от съвременни и истински будители в сферата на науката, изкуството и спорта. Ще преподават върхови професионалисти у нас, както и гости от университета в Хайделберг и "Харвард".
Интердисциплинарен просветен център сме нарекли обучението, защото съчетава ум, сърце и тяло чрез наука, изкуство и спорт. Идеята е за симетричното развитие на човека, като акцентът е в т.нар. морална интелигентност. Това е понятие, въведено от Теодосий Теодосиев, който ще чете лекциите в областта на науката заедно с други учени със световен принос. Заниманията по изкуство се водят от мен, от проф. Нева Кръстева и маестро Черкин, по спорт от Нешка Робева, имаме и ултрамаратонци, световни рекордьори. Ще осигурим и стипендии.
"Академия за човека" е една мечта, апел за мобилизация на потенциала на човека и за непротивопоставяне между отделните сфери на човешкото познание. Искаме българската общественост да се среща с реални образци на личности и преподаватели, защото имаме нужда от добри примери повече от всичко", обясни Маестрото.
