СЗО е загрижена за връщане на йодния дефицит в Европа. Призовава за обогатяване с йод на растителните алтернативи на храните от животински произход и всички видове сол
Европа е изправена пред възраждане на йодния дефицит, предупреди Световната здравна организация.
Нарастващата популярност и достъпност на растителни алтернативи на ключови източници на йод като мляко, млечни продукти и риба допринася за постоянния и увеличен недостатъчен прием на йод в Европейския регион на СЗО, написаха в общия си доклад експертите на организацията и на Глобалната мрежа за йод.
Казано простичко, вегетарианството и веганството увеличават рисковете за недостиг на йод до степен, която буди тревога. Особено за жените по време на бременност и кърмене, които имат почти 2 пъти по-голяма нужда от микроелемента.
Като се има предвид промяната в диетичните модели днес, е необходимо да се осигури подходящо обогатяване с йод на алтернативното мляко и немлечните “млечни” продукти, казва д-р Гауден Галеа, стратегически съветник на СЗО за регион Европа по незаразните болести.
Много храни и добавки за животни са обогатени с йод за подобряване на здравето и добива на мляко. Но консумацията на млечни продукти намалява сред юношите и възрастните.
Йодният дефицит е водещата предотвратима причина за нарушения в развитието на мозъка и за умствено изоставане. Допринася значително и за риска от мъртво раждане и спонтанен аборт, увеличава детската смъртност. Фактор е за болести на щитовидната жлеза.
Тенденцията, която безпокои ендокринолозите, е на път да измести успехите на профилактиката през последните десетилетия с добавяне на йод в храни, защото йодът е неравномерно разпределен в почвата. В много региони заледявания, наводнения и ерозия са изчерпвали йода от повърхностните почви. В резултат на това по-големите количества от елемента се намират в океаните. Йодидните йони в морската вода се окисляват до елементарен йод, който се изпарява в атмосферата и се връща в почвата от дъжда, завършвайки кръговратния цикъл.
България е сред страните с относително бедни на йод почви. Когато земята е с дефицит на елемента, от това са засегнати и растенията, отглеждани в нея, включително основните зърнени култури, с които се изхранват хората и животните.
До старта на програмите за превенция е широко разпространено разрастването на щитовидната жлеза - така наречената гуша. Видим признак е изпъкването на жлезата. Йодният дефицит увеличава и честотата на предотвратимите нарушения като възли и хипертиреоидизъм. Според ендокриноложката проф. Русанка Ковачева сред по-младите българи възли се откриват при около 25%, а в късната възраст може да е засегнат всеки втори. За щастие, над 93% са доброкачествени.
Нелекуваната хормонална свръхпродукция на жлезата - хипертиреоидизъм, от своя страна повишава вероятността за аритмия, сърдечна недостатъчност, остеопороза.
У нас, подобно на доста европейски държави, рискът от недостатъчен прием на йод с мляко и млечни храни е надграден и с модата ястията да се подправят с уж по-здравословни видове сол, които не са йодирани.
Към влиянието на промените в диетата и начина на живот се добавят и други капани за пропускане на йода.
Ако сте като повечето хора, не се замисляте за срока на годност на солта (натриев хлорид, NaCl). Убедени сте, че няма как да се “развали”. Наред със сухите билки, пчелния мед, захарта и алкохола солта масово е смятана за вечно годна за ядене. Истината е, че за нито една от неразвалящите се храни това не е валидно напълно.
При солта претенцията за вечност е вярна само за нейодираната сол. Така че понятието за готварска, трапезна сол и сол за хранително-вкусовата промишленост покрива предимно солта с добавка на йод.
Йодирането на солта за хранителни нужди е въведено за първи път в Швейцария (през 1922 г.) и е успешна профилактика на дефицит и ендемична гушавост над 100 г. У нас йодирането на солта става задължително през 50-те години на миналия век, когато гушавостта, дължаща се на йоден дефицит, е 50 процента.
Йодираната сол оправдава името си до 1 г. от момента на пакетирането. Това е срокът ѝ на годност у нас. С времето йодът се изпарява и непрекъснато намалява. Така че има смисъл да се следи етикетът, иначе може да се лъжем, че приемаме йод.
Обаче е остаряло и вече напълно безсмислено правило да купуваме само сол в непрозрачна опаковка. Това имаше резон, когато солта се обрабатваше с калиев йодид. След като стандартът се промени и се използва по-устойчивият калиев йодат, не е нужно, обясни доц. Александър Шинков.
Според българските ендокринолози при обичайния начин на хранене и спазване на препоръчителните условия за съхранение консумацията на йодирана сол и храните, приготвени с нея, осигуряват на организма нужните количества от микроелемента.
Въпреки това проучвания сред застрашените групи показват, че около 1/3 от децата и бременните у нас имат някаква степен на недостиг на микроелемента.
В 24 държави в Европейския регион на СЗО с доброволно или никакво йодиране масово консумирани храни често се произвеждат с необогатена сол, установили експертите. Според тях храни, произведени или приготвени извън дома, като хляб, преработено месо или готови за консумация ястия сега са основните източници на сол в западната диета, съставляващи 70–80% от общото количество. Но скорошни пазарни проучвания са установили, че например само 9% от солта в преработените хранителни продукти в Германия и 34% в Швейцария е йодирана.
След публикуването на предишния доклад на СЗО за йодния дефицит в региона преди 15 г. станаха достъпни множество нови данни за йодния статус на населението на континента. Според авторите новият доклад е уникален - съчетава колосална информация, получена не само от научни публикации и метаанализи, но също и от достоверни данни от ветеринарната медицина и от хранителната промишленост.
За митовете и истините за храните, които съдържат йод, четете в страниците “Сила за живот” идната седмица.
