- Изворът е с температура от 36,4 градуса
- Градският парк е втори по големина у нас след Борисовата градина в София
Един от най-добрите начини да превърнем минералните води в нещо повече от балнеолечение и спа е да се възползваме от тях като уелнес преживяване - място, където освен физически се презареждаме и емоционално, и психически.
Къде са лековитите извори? За какво помагат? Какви забележителности и красиви природни феномени можем да видим в близост?
На всичко това ще отговорим в поредица за минералните води и бани в България.
Особената ценност на българските минерални води са тяхната чистота и разнообразен състав. Изучени са повече от 500 водоизточника. Температурата при изворите е от 20 до над 100 градуса (минералният гейзер в Сапарева баня изхвърля на 20-ина метра височина вода с температура 103 градуса) и предоставя възможности за различни видове лечебни процедури.
За преобладаващата част от българските минерални води са характерни ниската минерализация и солево съдържание, по-малко от 1 грам на литър.
Природните условия, в които се формират, допринасят за изключително разнообразния им състав и лековитост. Може да се използват както за външно приложение (чрез бани, вани, душове), така и за инхалации или промивки при различни заболявания.
Град на здравето - това е девизът на Вършец, и то много заслужено.
На картата на България е един от най-популярните курорти за балнеолечение в Северозапада. Лечебната сила на водата във Вършец е позната от древността и изпитана във времето. Безспорно първата туристическа атракция във Вършец, която трябва да посети всеки новопристигнал, е новата минерална баня.
За историята на банята, за заболяванията, които лекува минералната вода, за посещаемостта по време на криза разказва Елка Рангелова, мениджър на новата баня във Вършец.
"Хората, дошли за първи път, оприличават банята на дворец - наистина сградата е много красива. Построена е през 1930 г., парапетите около големите басейни са с плочки, доставени тогава от Италия. И са запазени до ден днешен. Такава архитектурна ценност си струва всеки да види. С малко повечко пари и идеи след време тя ще бъде най-привлекателният спа център.
Минералната баня е държавна и е към Специализираната болница за рехабилитация
"Св. Мина" във Вършец. В новата баня се предлага водолечение, има две крила с басейни и 10 кабинкови вани.
Водата, която се ползва в банята, е минерална, с температура 36,4 градуса. Съставът и качествата са уникални, може да се ползва както за водни процедури при заболявания на централната и периферната нервна система, заболявания на опорно-двигателния апарат, така и за пиене - при заболявания на храносмилателния тракт.
Във Вършец от 150 години насам се лекуват заболявания на сърцето и нервната система, на опорно-двигателния апарат. Водата е подходяща и за обща профилактика, укрепване и закаляване на организма, физическа и психическа преумора. Липсата на варовик във водата на Вършец я прави една от най-меките в България.
Чистият въздух и лековитата вода влияят добре и на стомашно-чревния тракт,
на отделителната система, при проблеми с очите и кожата, диабет, за отслабване и др.
"Цените ни са ниски, за пенсионери правим отстъпка. Ваните ни са пригодени за ползване и от хора с увреждания. Имаме постоянни посетители от Турция.
Вършец е раят на земята - имаме парк, който е втори по големина след Борисовата градина, чист въздух, минерална вода, ниски цени на стоки и услуги."
На това закътано място се крие чарът на планинското градче – тук идвате, за да избягате от пренаселените градове и да се насладите на спокойствие, хармония и тишина. Но едва стъпили на местна почва, и ето че следват изненада след изненада.
Защото Вършец притежава нещо, което не можем да пропуснем – дълбоко в себе си той съхранява аристократичния дух на едно отминало, но динамично време, когато тук са се събирали чуждите дипломати и столичната бохема.
Най-старият запазен документ за неговото съществуване датира от VІ век във византийски хроники с името на крепостта "Медека" (Медикус – лечебен), единствено селище с такова наименование в Римската империя.
Друга интересна находка е варовиковата "Ара" с посветителен
надпис на излекувал се римлянин с минерална вода на "врещец", оттук и древното име на Вършец – в превод топла, вряла вода
Минералните извори в района съществуват от незапомнени времена. Затова свидетелстват още монети с образи на бога лечител Асклепий, колона с образа на нимфа, част от светилище.
Пристигайки за първи път в града, няма как да не ви направи впечатление местната архитектура в стил арт деко, която му придава особена атмосфера.
Курорт, създаден от цар Фердинанд, и любим на Дора Габе
Вършец е първият български курорт създаден от княз Фердинад в самото начало на XX век. Без да се усетите, ще се пренесете в 30-те години на миналия век, когато Вършец е сравняван с прочутия Баден-Баден.
Точно както в немския балнеоложки курорт в провинция Баден-Вюртемберг и в подножието на
планината Шварцвалд, казиното на Вършец е разположено непосредствено до минералните бани,
което е отразявало представите на немските и австроунгарските аристократи за добре прекарано време – спа процедури в минералните бани и после забавления и танци в казиното. Построено с първите минерални бани, то примамвало туристи най-вече от София, но идвали и хора от Черноморието, че дори и от чужбина, търсещи наслада в минералната вода и чистия балкански въздух.
Казиното е електрифицирано през 30-те години, в него са се въртели три рулетки, идвали са богати гости по Дунав, а във виенския му салон се вихрели танци. Във Вършец винаги е било оживено - курортистите идвали с кабриолети, с файтони през прохода Петрохан.
Koи са магичните места, които можете да посетите във Вършец?
Атмосферата на градчето се усеща с разходка по булеварда на чинарите, от двете страни на който са разположени множество вили, строени през 30-те. Дърветата са почти на 100 години и големите им корони оформят зелен тунел от центъра на Вършец до кв. "Заножене".
В близост е и музеят, основан през 1999 г. с много ентусиазъм и превърнат в съкровищница на местната история и култура. Сградата, в която се помещава, е построена през 30-те години като частен дом с уникална архитектура.
Представени са стотици находки, в това число от тракийско и римско време, документи и архивни снимки от по-новата история на Вършец като балнеолечебен курорт, както и богата етнографска сбирка с облекла и елементи от бита на хората от района.
Особено място сред експонатите заема бронзова скулптура от II в. пр.Хр. на тракийското момче бог Телесфор, което днес е символ на града.
"Не зная къде да спра най-първо, когато си спомням за Вършец: дали над извора, от който човек излиза като из чудотворна жива вода, или над звездното небе с тъмно-опнатата верига на планината и Вечерницата над тях.
Не се е скъпил Господ, когато е нареждал този край
Не са се скъпили и хората, които са го доуреждали. Едно зная сигурно: бих се връщала всяка година там, когато лятото не си е отишло и есента не бърза...
Тогава цъфтят всички закъснели цветя, гроздето го носят с кошници, брулят орехите, а водата в банята изглежда двойна - кристална и изобилна. Няма друга музика освен щурците и няма други господари освен нас, закъснелите летовници", пише с много любов поетесата Дора Габе за любимия Вършец.
Обикновено почиващите, след като отпият от лечебната минерална вода, обичат да поседнат в градския парк от 800 дка, който е създаден през 1911-1912 г. по идея на д-р Дамян Иванов. Залесен е предимно с иглолистни дървета, а най-ценните растителни видове са секвоя, лирово дърво, кедър, дуглазка ела, ела конколорка, сребрист смърч, лиственица, гинко билоба, офика, магнолия, райска ябълка и други.
Атмосферата му пресъздава частица от древната
история на Вършец – римските стъпала и беседката на богинята на здравето Хигия напомнят за далечното минало,
когато лечебната сила на минералните води е била не по-малко известна.
Оттук се разкрива прекрасна гледка както надолу към града, така и нагоре към Балкана и връх Тодорини кукли.
Паркът се намира на 5 минути пеша от центъра на града. За да стигнете до него, трябва да минете през Слънчевата градина, наречена така, защото е във формата на слънце, покрай Минералните бани - през 1910-а е построена старата баня, а през 1930-а - новата баня в стила на късния европейски барок.
Романтично място е и мостът на въздишките над река Ботуня.
Християнските храмове на територията на община Вършец са с висока историческа, културна и художествена стойност. Черквата "Св. Георги" представлява кръстокуполна базилика.
Строителството започва през 1902 г. паралелно с храм-паметника "Св. Александър Невски" в София.
В днешно време храмът е обновен, реставриран и изографисан. Извършват се редовни богослужения съгласно църковния православен календар.
На 12 км от Вършец е Клисурският манастир "Св. св. Кирил и Методий". Той се намира в подножието на обвития в легенди връх Тодорини кукли.
Иконостасът в храма е обявен за паметник на културата. Наред с Чипровския и Лопушанския манастир той е бил едно от огнищата за развиване на българската просвета и книжнина, за утвърждаване на християнската религия, на българската народност.
Освен романтиката на аристократичното време на 30-те години все пак заради лековитите води Вършец се е наложил от векове като балнеолечебен и климатичен курорт с целогодишно използване.
Но дори да не страдате от заболяване, никога не е излишно да се отпуснете в басейн с топла минерална вода и да се отърсите от стреса.
