През есента и пролетта сме по-склонни да подкрепим ценности, които са важни за околните, показа ново проучване.
Данните може да са важни в политиката, здравеопазването и дори правораздаването.
Всеки човек е свикнал да мисли за себе си като морален. Въпреки че моралът всъщност е това, което обществото очаква от нас да направим в конкретна ситуация за общото благо.
И без това разтегливото понятие морал обаче се оказа още по-трудно за дефиниране. Защото хората са морални или не в зависимост от сезоните. И дори не го осъзнават.
Продължило 10 години научно проучване в САЩ с над 230 хил. участници показа, че моралните ценности се променят в зависимост от сезона. Най-морални са хората пролет и есен, а показват доста по-разтегливо разбиране за морала през лятото и зимата. Като се оказва, че моралните ценности се влияят от стреса и чувството за тревожност, които са по-силни напролет и есен. Това променя начина, по който мислим и взимаме решения. И може да се окаже доста важно за политиката, здравеопазването и дори правото.
"Подкрепата на хората към ценностите, които стимулират сплотеността и конформизма на групата, е по-силна през пролетта и есента, отколкото през лятото и зимата”, заявява Йън Хом, основен автор на изследването.
“Забелязахме, че нивата на тревожност достигат своя връх през пролетта и есента, което съвпада с периодите, когато хората подкрепят по-силно обвързващите ценности”, коментира д-р Марк Шалер, старши автор на изследването и професор по психология в UBC.
“Това съотношение предполага, че по-голямата тревожност може да подтиква хората да търсят утеха в груповите норми и традиции, поддържани от обвързващите ценности”, казва още Шалер.
Според учените усещанията на хората за категории като авторитет, добродетелност и лоялност са описани като определящи морални ценности, когато става въпрос за работата на човек в група.
Изследвани са също и усещанията за загриженост и справедливост, които са по-индивидуални. Те не се променят като останалите 3, а по-скоро за всеки са различни. Затова няма особени различия независимо от сезона.
Тези 5 ценности са описани по следния начин:
ЛОЯЛНОСТ: отдаденост към групата и поддържане на добри отношения в групова обстановка.
АВТОРИТЕТ: уважение към ръководството и склонност на спазване на правила.
ДОЛРОДЕТЕЛНОСТ: набляга на чистотата на човешката душа и спазването на традиции.
ЗАГРИЖЕНОСТ: набляга на добротата и предотвратяването на вреда за другите.
СПРАВЕДЛИВОСТ: осигуряване на справедливо и еднакво отношение към всички.
Според проучването фактор за тези промени също е колко силно се променя климатът през сезоните. В държави с големи сезонни промени в климата промяната на тези ценности е още по-засилена - особено през лятото.
Има сайт, който от 2009 година се занимава с изучаването на начина, по който моралните ценности влияят върху мнението на хората по много обществени теми и проблеми. В него потребителите попълват анкети по различни теми, като резултатите се събират и се измерва одобрението им към тези 5 морални ценности.
Според сайта усещането за авторитет, добродетелност и лоялност е в пряка връзка с политическия консерватизъм.
Откритието може да се окаже изключително важно за политиката, правото, здравеопазването и дори груповите предразсъдъци. Освен това моралът е определящ за начина, по който водим живота си.
Без морални ориентири решенията ни щяха да бъдат импулсивни и нямаше да се замисляме за последиците от тях. Това е от голямо значение освен за самите нас като личности, също и за много други, които са непряко повлияни от решенията, които ние взимаме.
Прословутият експеримент с влака е морална дилема, която чудесно илюстрира как вземаме решенията си. Там става дума за влак, който се движи към петима души, завързани за релсите. Има ръчка и ако я натиснем, влакът ще смени релсата на такава, където е завързан само един човек.
Въпросът е дали бихме дръпнали тази ръчка, за да спасим 5 живота за сметка на един, но ние да сме тези, които отнемат един човешки живот. Ако не се намесим, не можем да бъдем упрекнати от закона. Ще сме само свидетели.
По подобен начин се размишлява и в политиката. Трябва да се определи каква е цената, за да са доволни възможно най-много хора. Затова е важно да имаме ясна представа за собствените ни морални ценности. И всъщност промяната в тях в зависимост от сезоните може да се окаже дори определяща за резултатите от политическите избори. Защото всъщност така се влияе мнението на гласуващите.
При зачестилите пролетно-есенни извънредни избори в България със сигурност политиците ни биха могли да се позамислят дали печалните им резултати не се дължат и на сезонните промени в морала. И защо по-моралните хора през есента и пролетта гласуват по-малко.
Усещането за авторитет е много важно за здравеопазването - например по време на COVID-19, когато имаше карантина и се изискваше ваксинация. Все пак ключов фактор за всяко лечение е дали пациентът вярва на лекаря си.
А подкрепящи тази теза аргументи могат да бъдат намерени дори в реакцията на българите за и против ваксинацията срещу COVID-19. Ваксините се появиха в България през зимата и първите месеци процесът вървеше сравнително гладко, а пред ваксинационните пунктове се редяха опашки. Напролет обаче конспиративните теории в социалните мрежи избуяха.
Тук се получава на пръв поглед разминаване с твърденията от проучването, защото напролет усещането за авторитет би трябвало да е засилено и съответно да сме по-склонни да спазваме препоръките на лекарите ни. Но пък по-рано определихме засилените напролет и есен морални ценности като такива, които са ориентирани към групови ситуации. Ако българите се разгледат като една много голяма група, то проучването не ни подлъгва, защото хората напролет стават по-загрижени за сънародниците си, което ги кара да се притесняват повече от страничните ефекти от ваксината. Съответно това води до бойкот на ваксинирането.
Затова резултатите от проучването могат да се окажат полезни при определянето на дати за ваксинация на малолетни и възрастни против други болести и заболявания.
Конкретни фактори за влиянието на моралните ценности върху правните решения не са посочени. Но учените се стремят да намерят обяснение и за това.
Междугруповите отношения и предразсъдъци също са повлияни от моралните ценности на хората.
Предразсъдъците ни спрямо чужденците или хората, които не отговарят на груповите норми, също се определят от моралните ценности.
Учените обаче не посочват конкретна причина за тази тенденция. Спекулира се, че заради засилването на моралните ценности, обвързани с групови дейности, е по-вероятно да бъдат приети малцинствени общества през пролетта и есента.
Това проучване най-накрая може да даде обяснение на въпроса защо най-често двойките се разделят през декември и януари. Хората могат да запазят своите връзки и отношения, ако знаят, че собственият им морал е повлиян от фактор, който не могат да контролират.
Изследователите от UBC ще продължат да изучават връзката между нивата на тревожност и промените в моралните ценности, както и какви други влияния тези промени могат да имат върху важни обществени теми.
