Социалните контакти са ключов фактор за дълъг живот в добро здраве, смятат учени
Интересна случка със столетница разказва един от най-известните експерти в света в сферата на дълголетието проф. Нир Барзилай. Той е директор на Института по изследвания на стареенето в медицинския колеж “Албърт Айнщайн” в Ню Йорк.
Един ден бил посрещнат на вратата от доста възрастна жена с цигара в устата. На въпроса му защо пуши и дали никой досега не ѝ е казвал, че това е вредно, жената му отговорила: “Четиримата лекари, които ме съветваха да не го правя, вече са мъртви.”
Всички изследователи на факторите за дълголетието са категорични, че от
гените, които смe наследили от родителите си, зависят 20-25 на сто от шансовете ни да живеем дълго или кратко
Този процент обаче го вдигаме или сваляме ние самите в зависимост от това дали следваме някои стратегии, които спомагат за удължаването на живота.
Те са установени от научни изследвания и отдавна вече не са тайна за никого – ако не пушим, ако следваме хранителен режим с вегетарианска насоченост, ако извършваме редовно физическа дейност или упражнения, ако спим добре.
Другият изключително важен фактор за дългото ни пребиваване на земята е обаче интензивната социална дейност, контактите и връзките ни с другите. Тяхното значение подчертава пред италианския седмичник “Сетте” Луиджи Фонтана, научен директор на клиниката “Чарлс Пъркинс” на Университета на Сидни, която е световен лидер в сферата на храненето и остаряването в добро здраве. Според него липсата на социални връзки е почти толкова вредна и опасна, колкото и пушенето на 15 цигари дневно.
Италианският изследовател твърди, че социалните контакти са един от ключовите елементи на пъзела, свързан с благоденствието ни. Това е така, защото служат като щит срещу стреса, който ни връхлита ежедневно.
Това важи особено много за самотниците. При хората без приятели и социални връзки самотата може да доведе до хроничен стрес, увеличавайки по този начин производството на кортизола, хормона на стреса.
Каква верига от реакции следва в този случай? Колкото по-високо е нивото на кортизола, толкова повече се потиска имунната система. Това превръща организма в силно уязвим към инфекции и тумори. От друга страна, стресът може да доведе и до нарушаване на равновесието между т.нар. симпатиков и парасимпатиков дял от вегетативната нервна система. Резултатът от това може да бъде увеличаване на сърдечния ритъм и кръвното налягане.
От друга страна,
самотата може да бъде фактор и за увеличаване на нивото на възпаленията
в организма. Това е обща черта при много от хроничните дегенеративни заболявания като диабет, сърдечносъдови болести, рак.
Навремето се е смятало, че стареенето е само въпрос на износване на тялото. Днес обаче се знае, че то се регулира от точно определени гени и молекулярни механизми, които могат да зависят от стила на живот и да определят до голяма степен перспективите за живеене, смята италианският изследовател Луиджи Фонтана.
Затова и социалните контакти в действителност са ключът към дългия живот в добро здраве. Голяма част от хората, които имат много приятели, са и по-доволни от собствения си живот, те са и много по-малко склонни към депресия.
И друг италиански учен – доцентът по болести на сърдечносъдовата система от миланския университет “Бикока” Роберто Педрети, казва, че самотата увеличава рисковете за здравето.
“Изследване в изданието Heart показва как социалната изолация покачва с 25-32 на сто рисковете от преждевременна смърт при хората, които са претърпели инфаркт или инсулт”. Според него ключът за дълголетието е в намаляването до минимум на рисковите фактори при възрастните. Ако останат в социална изолация хората, които вече са преминали през инфаркт или инсулт, те имат много по-малко шансове за по-дълъг живот, отколкото онези с интензивни социални контакти. Това важи дори в случаите, когато бъдат коригирани другите рискови фактори за здравето.
Не е необходимо дори да се прибягва до цитирането на научни изследвания за факта, който може да констатира всеки от нас - социалната мрежа на всеки човек е най-широка във възрастта около 25 г. След това започва да намалява или да се модифицира заради много фактори. От една страна - заради все по-нарастващите ни изисквания към това кой да ни бъде приятел и кой – не. От друга страна, за онези, които са станали родители, кръгът започва да се затваря заради новите потребности около децата. И въпреки всичко това необходимостта от социална мрежа и приятелства е толкова необходима, колкото и тази от храна.
Различни международни проучвания показват как хората с повече социални контакти са и по-активни физически.
Не съществува изискване колко точно да бъдат на брой близките ни приятели, за да живеем най-добре. И въпреки това британският антрополог Робин Дънбар казва, че
най-близките ни приятели са пет на брой
Това обаче е много относително за възрастта, в която се намираме. Това е така, защото за поддържането на приятелствата е необходима и много психическа и физическа енергия. Факторът количество обаче не е решаващ, по-важно е качеството на социалните ни контакти и връзки и доколко те ни карат да се чувстваме сигурни и спокойни.
Според психолога Паоло Рива от миланския университет “Бикока” ние сме тези, които решаваме колко и какво да инвестираме в дадена връзка на базата на възможностите да бъдем приети или отхвърлени. “Ако бъдем отхвърлени от даден човек, това ни кара да се чувстваме зле. Социалната болка активира същите зони в мозъка, както става и при физическата болка”.
Характерът и индивидуалните черти на всеки човек са тези, от които зависи доколко той е склонен да се пробва в намирането на нови социални контакти. Приятелствата обаче са само един от начините за поддържане на социални контакти. Друг важен фактор за благоденствието ни са т.нар. по-малки социални контакти. С други думи, всекидневното ни общуване и способността ни да контактуваме с непознати хора, с бармана от кафенето, с фризьорката от фризьорския салон или пък с човека, който като нас чака автобуса на спирката.
Всичко това съвсем не е маловажно, а напротив. Способността ни да бъдем общителни и сърдечни навсякъде помага много на психическото ни здраве.