Социалните контакти са ключов фактор за дългия живот в добро здраве, смятат изследователи
Интересна случка със столетница разказва един от най-известните експерти в света в сферата на дълголетието проф.Нир Барзилай.Той е директор на Института по изследвания на стареенето в медицинския колеж „Албърт Айнщайн" в Ню Йорк. Един ден бил посрещнат на вратата от доста възрастна жена с цигара в устата. На въпроса му как така пуши и дали никой досега не й е казвал, че това е вредно, жената му отговорила: „Четиримата лекари, които ме съветваха да не го правя, вече са мъртви".
Всички изследователи на факторите за дълголетието са категорични,че от гените, които смe наследили от родителите си, зависят 20-25 на сто от шансовете ни да живеем дълго или кратко.
Този процент обаче го „вдигаме" или „сваляме" ние самите, в зависимост от това дали следваме някои стратегии,които спомагат за удължаването на живота.
Те са установени от научни изследвания и отдавна вече не са тайна за никого – ако не пушим, ако следваме хранителен режим с вегетарианска насоченост, ако извършваме редовно физическа дейност или упражнения, ако спим добре.
Другият изключително важен фактор за дългото ни пребиваване на земята е обаче интензивната социална дейност, контактите и връзките ни с другите. Тяхното значение подчертава пред италианския седмичник „Сетте" Луиджи Фонтана, научен директор на клиниката „Чарлс Пъркинс" на Университета в Сидни, която е световен лидер в сферата на храненето и остаряването в добро здраве. Според него липсата на социални връзки е почти толкова вредна и опасна, колкото и пушенето на 15 цигари дневно.
Италианският изследовател твърди, че социалните контакти са един от ключовите елементи на пъзела, свързан с благоденствието ни. Това е така, защото служат като щит срещу стреса, който ни връхлита ежедневно.
Това важи особено много за самотниците. При хората без приятели и социални връзки самотата може да доведе до хроничен стрес, увеличавайки по този начин производството на кортизола, хормонът на стреса.
Каква верига от реакции следва в този случай? Колкото е по-високо нивото на кортизола, толкова повече се потиска имунната система. Това превръща организма в силно уязвим към инфекции и тумори. От друга страна, стресът може да доведе и до нарушаване на равновесието между т.нар.симпатиков и парасимпатиков дял от вегетативната нервна система. Резултатът от това може да бъде увеличаване на сърдечния ритъм и кръвното налягане.
От друга страна, самотата може да бъде фактор и за увеличаване на нивото на възпаленията в организма. Това е обща черта при много от хроничните дегенеративни заболявания като диабет, сърдечносъдови болести, рак.
Навремето се е смятало, че стареенето е само въпрос на износване на тялото. Днес обаче се знае, че то се регулира от точно определени гени и молекулярни механизми,които могат да зависят от стила на живот и да определят до голяма степен перспективите за живеене, смята италианският изследовател Луиджи Фонтана.
Затова и социалните контакти са в действителност ключът към дългия живот в добро здраве. Голяма част от хората,които имат много приятели, са и по-доволни от собствения си живот, те са и много по-малко склонни към депресия.
И друг италиански учен –доцентът по болести на сърдечно-съдовата система от миланския университет „Бикока" Роберто Педрети казва, че самотата увеличава рисковете за здравето. „Изследване в изданието Heart показва как социалната изолация покачва с 25-32 на сто рисковете от преждевременна смърт при хората, които са претърпели инфаркт или инсулт". Според него ключът за дълголетието е в намаляването до минимум на рисковите фактори при възрастните. Ако останат в социална изолация хората, които вече са преминали през инфаркт или инсулт, те имат много по-малко шансове за по-дълъг живот, отколкото онези с интензивни социални контакти. Това важи дори в случаите, когато бъдат коригирани другите рискови фактори за здравето.
Не е необходимо дори да се прибягва до цитирането на научни изследвания за факта,който може да констатира всеки от нас – социалната мрежа на всеки човек е най-широка във възрастта около 25 г. След това започва да намалява или да се модифицира заради много фактори.От една страна – заради все по-нарастващите ни изисквания към това кой да ни бъде приятел, и кой – не. От друга страна, за онези, които са станали родители,кръгът започва да се затваря заради новите потребности около децата. И въпреки всичко това необходимостта от социална мрежа и приятелства е толкова необходима, колкото и тази от храна.
Различни международни проучвания показват как хората с повече социални контакти са и по-активни физически.
Не съществува изискване колко точно да бъдат на брой близките ни приятели, за да живеем най-добре. И въпреки това британският антрополог Робин Дънбар казва, че най-близките ни приятели са пет на брой. Това обаче е много относително за възрастта, в която се намираме. Това е така, защото за поддържането на приятелствата е необходима и много психическа и физическа енергия. Факторът количество обаче не е решаващ, по-важно е качеството на социалните ни контакти и връзки и доколко те ни карат да се чувстваме сигурни и спокойни.
Според психолога Паоло Рива от миланския университет „Бикока" ние сме тези, които решаваме колко и какво да инвестираме в дадена връзка на базата на възможностите да бъдем приети или отхвърлени. „Ако бъдем отхвърлени от даден човек, това ни кара да се чувстваме зле. Социалната болка активира същите зони в мозъка , както става и при физическата болка".
Характерът и индивидуалните черти на всеки човек са тези, от които зависи доколко той е склонен да се пробва в намирането на нови социални контакти. Приятелствата обаче са само един от начините за поддържане на социални контакти. Друг важен фактор за благоденствието ни са т.нар.по-малки социални контакти. С други думи, всекидневното ни общуване и способността ни да контактуваме с непознати хора , с бармана от кафенето, с фризьорката от фризьорския салон или пък с човека, който като вас чака автобуса на спирката.
Всичко това съвсем не е маловажно, а напротив. Способността ни да бъдем общителни и сърдечни навсякъде помага много на психическото ни здраве.
