Ново проучване разкрива изненадващо измерение на пандемията COVID-19, като вирусът, отговорен за глобалната криза, SARS-CoV-2, вече е открит „в голям брой диви животни".
Изследователите изследват 23 вида опосуми и установяват, че шест от тях са носители на вируса.
Генетичният анализ потвърждава не само наличието на SARS-CoV-2, но и на уникални вирусни мутации, които са близки до човешките варианти, циркулиращи през периода на изследването. Най-високата степен на излагане на SARS-CoV-2 е установена при животни, намиращи се в близост до туристически пътеки и обществени места с интензивен трафик, което предполага, че вирусът се е предал от хората на дивите животни.
Проучването, публикувано в рецензираното списание Nature Communications, подчертава значението на наблюдението на дивата природа за нови мутации в SARS-CoV-2, които биха могли да създадат по-големи рискове поради повишената си трансмисивност и потенциално да създадат предизвикателства при разработването на ваксини.
Въпреки това учените подчертават, че не са открили доказателства за предаване на вируса от животни на хора и че хората не трябва да се страхуват от типичните си контакти с диви животни.
Изследователите изследват 23 вида животни от Вирджиния за активни инфекции и антитела, показващи предишни инфекции.
Те откриват признаци на вируса при еленови мишки, вирджински опосуми, еноти, свраки, източни памукоопашати зайци и източни червени прилепи. Вирусът, изолиран от един опосум, показва вирусни мутации, които досега не са били докладвани и които потенциално могат да повлияят на начина, по който вирусът засяга хората и техния имунен отговор.
„Вирусът може да прескочи от хората в дивата природа, когато сме в контакт с тях, подобно на стопаджия, който се прехвърля на нов, по-подходящ гостоприемник. Целта на вируса е да се разпространява, за да оцелее. Вирусът се стреми да зарази повече хора, но ваксинациите предпазват много хора. Затова вирусът се насочва към животните, като се адаптира и мутира, за да се развива в новите гостоприемници", казва Карла Финкилщайн, автор на изследването и професор по биологични науки, в свое изявление.
Преди това са установени инфекции с SARS CoV-2 при диви животни, предимно при елени и диви норки.
Проучването на Virginia Tech обаче значително разшири броя на изследваните видове и разбирането за предаването на вируса на и сред дивите животни. Данните сочат, че излагането на вируса е било широко разпространено сред дивите животни и че районите с висока човешка активност могат да служат като контактни точки за предаване на вируса между видовете.
Изследователският екип събира 798 назални и орални тампона в щата Вирджиния от животни, хванати в капан и освободени или лекувани в центрове за рехабилитация на диви животни. Екипът получи и 126 кръвни проби от шест вида животни.
Местата са избрани, за да се сравни наличието на вируса при животните в места с различна степен на човешка дейност - от градски райони до отдалечени диви местности.
Проучването също така идентифицира две мишки на едно и също място в един и същи ден с абсолютно еднакъв вариант, което показва, че или и двете са се заразили от един и същ човек, или едната е заразила другата.
Въпреки това изследователите все още не са сигурни за точните механизми на предаване на инфекцията от хора на животни. Макар че отпадъчните води са потенциален източник, учените смятат, че по-вероятни виновници са съдовете за боклук и изхвърлената храна.
„Мисля, че основното послание е, че вирусът е доста разпространен. Открихме положителни резултати при голям набор от често срещаните диви животни", казва авторът на изследването Аманда Голдбърг в изявление.
Въпреки че това проучване е проведено във Вирджиния, много от видовете, които са дали положителен резултат, са широко разпространени в цяла Северна Америка. Това предполага, че тези животни могат да бъдат изложени на вируса и в други региони. Според Хойт съществува спешна необходимост от разширено наблюдение в по-широк географски район.
„Вирусът е безразличен към това дали неговият гостоприемник ходи на два или на четири крака. Неговата основна цел е оцеляването. Мутациите, които не дават предимство на вируса по отношение на оцеляването или репликацията, няма да се запазят и в крайна сметка ще изчезнат", казва Финкилщайн.
Въпреки че изследователите са разбрали, че „SARS CoV-2 не е само проблем за хората", те признават, че наблюдението на тези мутации трябва да продължи и са необходими повече изследвания за това как вирусът се предава от хората на дивите животни, пише Вести.бг.
