Стресът ни държи живи - опазил ни е като биологичен вид, направил ни е внимателни и бързи, изострил е сетивата ни
6-те стълба на лайфстайл медицината са спорт, храна, сън, социални контакти, въздържание от вредни субстанции и антистрес дейности
Проф. Дейвид Синклер и проф. Уолтър Уилет са категорични, че вдигането на тежести няма алтернатива
Българите знаят всичко за колите си и нищо за телата си - това е абсолютно необяснимо. И давам много от времето си, за да го променя
- Г-н Харизанов, вие сте известен политически анализатор, но неотдавна съобщихте, че сте завършили курсове в Медицинското училище на Харвард. Можете ли да кажете нещо повече за тях и какво провокира интереса ви в тази сфера?
- Един от ефектите на ковидпандемията е голямата промяна в образованието. Програмите станаха по-гъвкави и с възможности за смесено или изцяло онлайн обучение. Така практически се премахнаха границите и разстоянията и направиха образованието в най-престижните учебни заведения достъпно от всяка точка на света. Курсът е по една от любимите ми теми - "Здраве и хранене".
Интересът ми към медицината не е новина за близките ми и за хората, следящи подкаста ми "Легенди" от 2020 г. насам. Епизодите за здраве и кондиция са най-гледани и ги правим с огромно удоволствие. Никога не е късно човек да открие нова сфера, в която да иска да трупа знания.
- Кои бяха ваши преподаватели там и кои са безценните уроци, които никога няма да забравите?
- Основните преподаватели в курса са д-р Бет Фрейтс и д-р Трейси Маккарго. Д-р Бет Фрейтс е преподавател в "Харвард медикъл скул", практикуващ лекар по хранене в "Масачузетс стейт хоспитъл", може би най-уважаваният говорител на лайфстайл медицината и нейните 6 стълба - спорт, храна, сън, социални контакти, въздържание от вредни субстанции и антистрес дейности. Д-р Трейси Маккарго живее и работи в Атланта и ръководеше живите сесии и беседите с въпроси. Менторът на програмата, ако можем да го наречем така - проф. Уолтър Уилет, изнесе специализираните лекции по хранене.
- Успяхте ли да видите на живо един от най-големите умове в света в сферата на антиейджинга и подмладяването проф. Дейвид Синклер? Или да чуете някои от лекциите му? Ако да - моля да споделите впечатленията си?
- Курсът приключи в средата на юни и ваканционното настроение вече се усещаше и в училището, и в околните кампуси. За съжаление, не успях да срещна проф. Синклер на живо, но това не ме изненадва - статутът му на попзвезда и огромната му медийна ангажираност изсмукват практически всяка минута, която той прекарва извън лабораторията по генетика. Самата тя е отделно академично звено със собствена огромна сграда в комплекса и много строго контролиран достъп.
- Какво мислите за Информационната теория, доразвита от проф. Синклер, според която всяка клетка пази информация за периода, в който е била млада - нещо като младо копие, което при определен стрес може да "влезе в действие"?
- Мисля това, което науката вече безспорно доказа.
Геномът е константа и може да го разглеждаме като клавиатура на пиано. Епигенетиката и трудът на д-р Синклер се фокусират върху активирането на определени гени и как нашият начин на живот определя кои клавиши на тази клавиатура натискаме и дали от цялото нещо излиза хармонична мелодия, или какофония, водеща до болести и ранна смърт. Вторият много важен пример, даван от д-р Синклер, е да приемаме генома като компактдиск. Ако го пазим и внимаваме с употребата му - ще го слушаме цял живот и качеството на звука ще е прекрасно. Вредните навици обаче надраскват този диск и в началото той започва да "прескача", а в последствие просто спира да възпроизвежда музика. А ние не искаме това. Изводът? Гените са си гени, но всичко останало зависи само и единствено от нас.
- Споделяте ли метода на проф. Синклер за "отключване" на този подмладяващ механизъм?
- Разбира се. Прочее с напредването на годините и промяната в навиците човек може да съпостави свои снимки от различни периоди и да види, че силата е в него самия, а не в гените му. При едни и същи гени съм бил и 30 кг отгоре, и 20 кг по-малко спрямо днешните. Изглежда, че теглото ми не се определя от гените, нали така? Много хора използват гените за оправдание, без да вникват в същността, че всъщност те решават кои гени да активират, как да живеят, как да изглеждат и колко дълго да са боеспособни и в добра кондиция.
- Какво мислите за стресовия режим на проф. Синклер 16/8 с автофагия и ограничаване на храненето за 16 часа, като си позволява пълноценна вечеря?
- Споделям този режим с друг график - от 6 години вечер не се храня. Вечерният прием на храна, при положение че човек просто ще си легне да спи и няма никаква нужда от енергия в следващите часове, е абсолютно нелогичен за мен. Знаете древната поговорка - закуската изяж сам, обядът раздели с приятел, вечерята дай на някой враг. Автофагията (от гръцки - самоизяждане) е може би най-добрата превенция против заболявания. Това е процес, при който тялото изпада в тежък калориен дефицит и започва да "опакова" дефектните органели на клетките в микропротеинови блокчета и да ги изразходва за енергия. И при първия нов прилив на хранителни вещества ги произвежда наново - чисто нови и прекрасно работещи. Великолепен механизъм за оздравяване и регенериране на тялото, работещ безпогрешно от милиони години насам. Откривателят на автофагията e Ошинори Йосуми, който за това през 2018 г. получи Нобелова награда.
- Направи ми впечатление, че самият д-р Синклер прибягва до льофилизирани миксове от различни храни, за да не допусне дефицити в режима си. Какво мислите за тях?
- Концентрираните храни са чудесен начин да си набавите всички необходими хранителни вещества, без да трябва да обработвате големи обеми храна. Добри са за хора, които имат зает график и нямат време за готвене или ресторанти, имат нисък калориен разход и могат да си ги позволят, разбира се. Прост пример - аналогът на таблетка витамин С от 1000 мг са почти 4 килограма портокали - 260 мг в килограм. За разлика от д-р Синклер аз съм почти двойно по-едър, тренирам двуразово и нямам проблем с обработката на по-обемна естествена храна, но също приемам витамини и добавки, за да избегна дефицити и породени от тях проблеми.
- Какво е мнението ви за терапията му със студени душове, той спи в легло, поддържащо ниска температура?
- Студени душове, криотерапии, криосауни - правя ги винаги и при всяка възможност. Стресът ни държи живи. Стресът ни е опазил като биологичен вид, стресът ни е направил бързи и внимателни, стресът е изострил сетивата ни. Предизвиканият стрес поддържа системите в тялото и го прави по-устойчиво, респективно по-здраво и дълголетно. Основен проблем на съвременния човек е липсата на стрес за тялото. Ние никога не сме на топло - имаме климатик. Никога не измръзваме - имаме дебели дрехи и парно. Никога не се преуморяваме - имаме коли, асансьори и машини. Никога не огладняваме - винаги имаме обилно количество храна подръка. Това ни прави лениви, отпуснати и податливи на болести. Системите, които всъщност ни поддържат живи, закърняват. "Закаляването" от древни времена, за което бабите и дядовците ни говореха, е именно това - да превърнем тялото ни в устойчива на външните предизвикателства машина, а не в отпусната пихтия. Прочее всичко в тялото ни всъщност е биохимия и задоволството, удовлетворението, гордостта от изтърпян тормоз - ледени душове, сауна, глад, спорт, който сами сме си причинили, ни носи рязък прилив на хормони на щастието и е чудесна терапия срещу депресивни състояния.
- Идеите на проф. Синклер за спортното натоварване до етап изпотяване звучат ужасяващо за мързеливите, прилагате ли от упражненията му?
- Спортът за здраве е ежедневна битка с мързела. Със самия себе си. С риск да прозвучи самохвално - сигурно е, че тренирам значително повече и значително по-интензивно от Дейвид Синклер. Като всеки сериозен учен, работещ с научни данни и доказани изследвания върху огромни групи хора, Синклер ясно определя няколкото важни базови принципа: Тренировките с тежести са безалтернативни за поддържането на скелетната мускулатура, хормоните и обмяната, респективно спирането на процесите на стареене и на т.нар. саркопения - загубата на мускулни клетки и влакна с напредването на възрастта.
Безалтернативни са също и за костната плътност - тялото реагира на стреса от тежестите чрез остеобластома - произвеждане на нови клетки в костите, което ги прави по-устойчиви. Чрез аеробните тренировки се поддържат сърдечносъдовата система и се изгарят мазнини, чрез анаеробните се стимулират капиляризацията и оздравяването на клетките и техните енергийни двигателчета - митохондриите. В този смисъл всеки спорт е добре дошъл, но тежестите са задължителната база.
Замислете се върху следното - защо 20-годишен човек на квартален мач прави, без да иска, задно салто, пада си на врата, става, изтупва се и продължава да рита? И защо 60-годишен човек при леко спъване си натрошава тазобедрената става? Защото губим мускулни влакна, сила, скорост на мускулите за реакция и костна плътност. Ставаме бавни, меки и чупливи. И само тренировките с тежести спират този процес. И го правят обратим. Прочее пионерът на тази наука, антиейджинг, е българин и се казва Павел Добрев. Работил е с 60-70- годишни хора в залата за щанги за НСА през 70-те години на миналия век и е открил и постигнал невероятни за времето си неща по отношение на спирането на стареенето и устоичивостта на тялото с напредването на годините.
- Колкото повече чета за проф. Синклер и за проф. Уолтър Уилет, толкова повече се убеждавам, че двамата не се отказват напълно от месото, но препоръките им са да бъде крайно ограничено като количество. Има ли някое, което да е сравнително безопасно? Какво е вашето мнение по този въпрос след курсовете в Харвард, базирани на истински научни проучвания?
- Проблемът с месото не е в самото месо. А че то чрез бургери, хотдози, салами и подобен джънк е част от стандартната американска диета (съкратено кръстена SAD - тъжна). Самото месо е чудесна и чиста храна, пълна с полезни вещества и безценни протеини, които просто ги няма в растителната диета. Побутването на хората към повече растителна храна, което е факт и във философията на проф. Уилет и в курсовете на Харвард, е начин да бъдат отказани от джънка и бургерите. Война със самото месо няма и няма защо да има.
- Като човек, изкушен от темата за здравословен начин на живот, смятате ли, че българите могат да се вдъхновят от 53-годишния проф. Синклер, чиято биологична възраст е 42 г. На мен известна надежда ми дава фактът, че като писах за диетата му Sirtfood, текстът имаше 220 хиляди прочитания, но кой знае?
- Всичко тръгна от д-р Ронда Патрик. Тя беше първата звезда от новото поколение лекари и хора на доказаната наука, които започнаха да споделят знанията си чрез модерни медийни формати и да учат хората на медицина на достъпен и разбираем език. След нея на небосклона на подкаст-културата се появиха Дейвид Синклер, Питър Атиа, Андрю Хюберман и отскоро, Анди Галпин. За моя радост и със скромния принос на нашия подкаст и вашите статии тези хора имат все по-голяма публика у нас и това е наистина прекрасно.
Българите знаят всичко за колите си и нищо за телата си и за мен това е абсолютно необяснимо. И давам много от времето си, за да го променя.
- Лекциите и книгите на проф. Уилет са базирани на толкова впечатляващи проучвания сред 300 хил. души, че той е цяла вселена от знания. Можете ли да кажете какво най-много ви впечатли и какво взехте от режима му или кое при вас дава много добри резултати.
- Проф. Уилет работи основно по налагането на нови стандарти в хранителния микс и изследване на дългосрочните последствия от избора на храна. Поради което изследва наистина огромни бази данни с пациенти и трупа устойчиви данни за влиянието на различните храни върху здравето ни в дългосрочен аспект. Фокусът му е т.нар. здравословна чиния с храна - миксът от фибри, протеин, мазнини и храните, които ги съдържат и които ни носят най-много ползи и най-малко вреди. Д-р Уилет е в чудесна физическа и ментална кондиция и е пример за подражание във всяко едно отношение. Много зает, но винаги усмихнат и спокоен. Личната му философия е малко храна, много растителни ястия, достатъчно протеин и умерено движение.
- Вие какво от неговите знания ползвате?
- Избягвам да промотирам фастинг или времево ограничено хранене, защото не е за всеки и изглежда леко странно за страна, в която вечерната трапеза с ракийката, салатката и масата с мезета и хлябове е част от културата. Но все пак: Откакто спрях да се тъпча вечерно време, нищо вече не е същото - в най-положителен смисъл. И заслугата за това да започна да чета по темата, да изтърпя първоначалния стрес и да стисна зъби, докато дойдат резултатите, е изцяло на Дейвид Синклер и неговите лекции, интервюта и публикации.
Освен това спокойният научен разговор за растежния хормон, DHEA, метформинът и прочее безценно полезни субстанции беше много важен на фона на "всичко това е химия", безумията на неразбиращи нищо от темата доктори, застинали в учебниците от края на миналия век. Когато растежният хормон още не е бил синтезиран.
- Какви препоръки бихте дали на българските читатели, базирани на режима и здравословните съвети на проф. Уилет, съобразени с най-новите му изследвания?
- Тренирайте с тежести и се движете. Само това е начинът да останете във форма през целия си живот и да можете да се качите на Черни връх с внуците или да поплувате с тях в морето. Това е начинът децата ви да се гордеят с вас, а не да ги е срам, че не могат да ви заведат да изиграете един футболен мач заедно с другите деца и татковци. Не яжте джънкфуд, не яжте, когато не сте гладни, не яжте, когато няма да имате нужда от енергия в следващите часове, не докосвайте захар под никаква форма. Ако ви пристърже и нямате подръка качествена храна - залъжете с нещо растително, а не с вафла или чипс. Пийте много вода и не се страхувайте от солта. Научете възможно най-много за тялото си и се опитайте да прилагате тези знания, за да сте здрави. Здравият човек е дар и гордост за близките си, защото винаги е в настроение, винаги е във форма, винаги има енергия за нещо готино и винаги е в мир със себе си. Имаме само един живот на тази чудесна планета - нека го изживеем качествено с усмивка на лице, а не затиснати от срам и комплекси или в ненужно висене по болници заради болести, които сме си причинили сами с лакомия, мързел и безотговорност. Дължим го на себе си, на родителите си и на тези след нас и около нас. И можем. И не зависи от гените, а само от нас самите. Науката е пределно ясна.
