Хора на средна възраст, които бълнуват всяка
седмица, са изложени на 5 пъти по-голяма вероятност за мозъчна слабост
Добре известно е, че хубавият дълбок сън, продължаващ 7-8 часа, подобрява концентрацията и паметта, помага за здравословно
тегло и поддържа имунната система в добро състояние.
За първи път обаче британски учени показаха експериментално, че нощните кошмари са свързани с риск от когнитивен упадък.
"Това е важно, защото има няколко индикатора за деменция, които могат да бъдат открити още на средна възраст", казва пред медиите на Острова д-р Абидеми Отайку, автор на проучването в Центъра за здравето на мозъка към университета на Бирмингам.
"Макар да са нужни допълнителни изследвания, които да докажат тази връзка, ние смятаме, че лошите сънища могат да бъдат полезен и ефикасен начин за идентифициране на индивидите, при които има висок риск да развият деменция, така че да бъдат приложени стратегии, които да забавят този процес", посочва той.
Неговият екип е използвал данни от три големи информационни масива в САЩ, свързани с мозъка и остаряването
Това включва 600 души на възраст от 35 до 64 години, които са били проследени средно в продължение на 9 години, както и 2600 души на възраст 79 и повече, проследени в продължение на 5 години.
Всички те не са проявявали признаци на деменция в началото на изследването и са попълвали въпросник колко често сънуват неприятни сънища и кошмари. Тези данни впоследствие са били сравнени с резултати от тестове, измерващи познавателните способности, включително способността да си спомнят думи и да броят отзад напред.
Тестовете били извършени в началото и на финала на проучването.
По този начин учените установили тенденцията, че онези, които докладвали за чести кошмари, се оказали по-склонни да развият деменция в напреднала възраст.
Участниците на средна възраст, които сънували кошмари всяка седмица, били 4 пъти повече изложени на опасност да развият когнитивен упадък в следващото десетилетие. Тези в групата на възрастните 2 пъти по-често били диагностицирани с деменция.
Връзката била по-силно изразена при мъжете, отколкото при жените, показало още изследването
Възрастните мъже, сънуващи кошмари всяка седмица, били 5 пъти по-склонни да проявят мозъчна слабост, отколкото онези, които си спели в блажено спокойствие. При жените това увеличение било с 41%.
"Резултатите показват, че честите кошмари може да са един от най-ранните признаци на деменция, която може да предшества развитието на проблеми с паметта и мисленето с няколко години или дори десетилетия – особено при мъжете", пише д-р Отайку в статия за изданието "Конверсейшън". Неговите научни констатации са публикувани в сп. "Лансет".
Други изследвания също търсят зависимостта между съня, деменцията и болестта на Алцхаймер. Китайски учени са наблюдавали навиците за сън и случаите на деменция сред 2000 мъже и жени в продължение на 4 години. Те
открили, че рискът от деменция се повишава
с 69% при онези, които спят над 8 часа
в сравнение с онези, които са в нощен покой между 7 и 8 ч. Рискът се увеличавал два пъти при участници, които си лягали преди 9 ч, в сравнение с онези, които отивали в леглото в 10 или по-късно.
Водещият изследването невролог д-р Руи Лю, чиито резултати са публикувани в списанието на Американското дружество по гериатрия, посочва, че проучването е показало зависимостта между дългото спане и ранното заспиване и развитието на деменция и Алцхаймер при възрастните хора, живеещи на село.
Според него сега трябва да се проучи дали умереното намаляване на времето за сън и отлагането на часа за заспиване могат да забавят познавателния упадък при възрастните.
Колкото и невероятно да звучи, но учените вече са установили, че сънищата при децата могат да предскажат какво ще се случи след 40 години.
Изследователите от университета в Бирмингам открили, че сънуващите кошмари деца на възраст между 7 и 11 г. са два пъти по-уязвими на намаляване на когнитивните способности, когато станат на 50 г. На същата възраст те 7 пъти по-често са диагностицирани с болестта на Паркинсон.
Тези данни са много обезпокоителни. Д-р Отайку успокоява, че повтарящите се кошмари всъщност са лечими и е доказано, че вече има лекарства, които намаляват натрупването на анормални протеини, свързани с болестта на Алцхаймер.
Сега той и други негови колеги се надяват да проучат дали честото сънуване на кошмари в младежка възраст и това колко ярки са тези сънища също представляват улики за по-късната поява на деменция.
"Изследването може не само да помогне да се хвърли светлина върху връзката между деменцията и сънуването и да бъдат потърсени нови възможности за по-ранни диагнози – и евентуално по-ранни интервенции – но може също така да хвърли нова светлина върху природата и функцията на мистериозния феномен, който наричаме сънуване", добавя ученият от Бирмингам.
Над 55 млн. души по света в момента живеят с деменция, но случаите се увеличават с около 10 млн. всяка година. Близо две трети от тях са следствие от болестта на Алцхаймер, която според учените е причинена от образуването на токсични протеини в мозъка, които се натрупват с години и даже с десетилетия, преди пациентът да се разболее.
Кои са другите тревожни сигнали
Освен кошмарите има и други предупредителни червени лампи, които показват сериозен напредък на заболяването. Според британската Асоциация за борба с алцхаймер те включват:
- Промени в паметта: трудност за запомняне на нова информация.
- Трудност да се вършат обичайни задачи като приготвяне на храна или обличане.
- Промени в начина на комуникиране: забравяне на думи или използване на такива, които са неподходящи за разговора.
- Дезориентиране за места и време: забравяне кой ден от седмицата е или загубване на познати места.
- Нарушена преценка: невъзможност да се разпознае нещо, което крие опасност.
- Проблеми с абстрактното мислене: липса на разбиране на знаци и символи.
- Разместване на предмети: те се поставят на места, където не би трябвало да бъдат.
- Промени на настроенията и личността: разстройване и плач заради несъществени причини.
- Загуба на инициатива: липса на интерес към приятели, семейство, хобита.
- Неспособност за възприемане на визуална и пространствена информация: трудност за придвижване в нова среда и поставяне на предмети на масата.
7 промени в начина на живот, отдалечаващи от мозъчната слабост
Лечение на деменция няма, но промените в начина на живот могат съществено да забавят процеса. Д-р Мерилин Гленвил от организацията "Естествена здравна практика" посочва 7-те най-важни сред тях.
1. Диетата. Изследвания показват, че Средиземноморската диета намалява вероятността от проблеми с мозъка.
2. Омега-3 мастните киселини доказано имат защитни способности срещу алцхаймер.
3. Сън. Хора, които всяка нощ спят по-малко от 5 часа, имат два пъти по-голям риск да развият деменция.
4. Физическа активност. Активните хора са с 30% по-защитени от отслабване на паметта.
5. Тренировките на мозъка. Решаването на кръстословици забавя средно с 2,5 г. упадъка на паметта.
6. Въздържането от прекалена употреба на лекарства без рецепта. Някои от тях съдържат съставки, свързани със свиване на мозъка и лошо представяне на паметта при тестове.
7. Редовни прегледи. Проверявайте дефицитите на хранителни вещества, както и нивата на хомоцистеин, които са свързани с повишена вероятност от развитие на болестта.
