- Императори, султани и български царе се лекували на тези извори
- Подходящи са при над 50 страдания – на опорно-двигателния апарат, периферните нерви, състояния след фрактури на кости, гинекологични болести
Един от най-добрите начини да превърнем минералните води в нещо повече от балнеолечение и спа е да се възползваме от тях като уелнес преживяване - място, където освен физически се презареждаме и емоционално и психически.
Къде са лековитите извори? За какво помагат? Какви забележителности и красиви природни феномени можем да видим в близост?
На всичко това ще отговорим в поредица за минералните води и бани в България.
Особената ценност на българските минерални води са тяхната чистота и разнообразен състав. Изучени са повече от 500 водоизточника. Температурата при изворите е от 20 до над 100 градуса (минералният гейзер в Сапарева баня изхвърля на 20-ина метра височина вода с температура 103 градуса) и предоставя възможности за различни видове лечебни процедури.
За преобладаващата част от българските минерални води са характерни ниската минерализация и солево съдържание, по-малко от 1 грам на литър.
Природните условия, в които се формират, допринасят за изключително разнообразния им състав и лековитост. Може да се използват както за външно приложение (чрез бани, вани, душове), така и за инхалации или промивки при различни заболявания.
Римски императори, турски султани и български владетели са лекували болежките си на минералните бани край Бургас, чиито извори в древния град Акве Калиде са били тачени още от траките. Целебните извори са били любимо място на султан Сюлейман Великолепни, Филип Македонски, Юстиниан I, Константин IV, хан Тервел.
Баните се намират на 15 км от Бургас, на територията на квартал "Ветрен" и на 30 км от Слънчев бряг. До тях може да се стигне по магистрала "Тракия" или с влак до Бургас, а има и удобен градски транспорт. Съвсем близо до минералния извор и руините на древния Акве Калиде има няколко санаториума и хотели, които предлагат целогодишно лечение.
Балнеокурортът се намира в подножието на Източна Стара планина, а баните спадат към Черноморската крайбрежна зона, но в климата се чувства и влиянието на планината. На разположение на посетителите е и голям парк с изградени барбекю зони и детски площадки, както и общински басейн с минерална вода, който работи на символични цени.
Минералната вода извира от андезити, а през 1900 г. изворът е каптиран с шахта, дълбока 10 метра. Впоследствие в района са прокарани и няколко сондажа с дълбочина 100 метра.
Макар и рядко има прекъсване в изтичането на минералната вода
Изградени са обществени чешми, от които всеки може да си налее лековита вода. Тя е слабоминерализирана, с температура около 41 градуса. Водата е хлоридно-хидрокарбонатно-натриева, с висока алкална реакция (рН 9,95).
Освен това е и силициева (94 мг колоидална метасилициева киселина на литър), умерено флуорна (8 мг флуор на литър), с общ дебит 36 л/сек или около 3 млн. литра в денонощие. Бистра е, безцветна, без мирис и с много добри питейно-вкусови качества, за което допринася ниската водна твърдост.
Доказано е, че Бургаските минерални бани са подходящи при лечението на над 50 вида болести – на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система, състояния след фрактури на костите, хронични гинекологични заболявания.
Ефект се постига и при хронични гастрити, бъбречни страдания, подагра, както и за общо укрепване на организма. Предлага се както питейно лечение, така и балнеолечение с вани и басейни. Бонус е
лечение с луга и кал, които се набавят от Атанасовското езеро
Съчението на минерална вода, луголиманна кал и морска луга прави Бургаските бани уникални.
Но те са били известни още от древността – сведения за минералния извор има от времето на Филип Македонски. Бургаските минерални бани са били едни от най-прочутите в Източната Римска империя, а по-късно и в Османската.
Началото на строежа на римските терми в древния град Акве Калиде е положено при управлението на император Нерон (54-68). През II в. в района на минералните извори била построена и пътна станция, наречена Акве Калиде, а славата на този район продължавала да идва от светилището на Трите Нимфи. (Виж карето по-долу.) Траките превърнали лечебния извор в най-почитаното светилище на нимфите, което векове наред привличало много поклонници.
Популярността на лечебната сила на бургаския минерален извор излизала далеч извън пределите на Балканския полуостров, а доказателство за това са откритите над 4000 монети в каптажа на извора, разказват от Регионалния исторически музей.
Монетите били хвърляни като дар от хората, дошли от всички големи антични центрове на Тракия и Гърция, Понтийското крайбрежие и Егейските острови, Древна Македония и Италия, за да се лекуват в чудодейните топли извори.
Най-ранната открита монета е сечена в Аполония (Созопол) в началото на V в. пр.Хр. - сребърна драхма от типа "изправена котва – пречупен кръст". Срещат се монети на тракийски владетели от столицата на Одриското тракийско царство Севтополис, от Кабиле, Месамбрия, Одесос, Истрия и Томи в Румъния, Бизантион, Абдера, Маронея, Лизимахия на проливите и Мраморно море и др.
Лечебните извори на Акве Калиде играят и важна роля при създаването на българската държава. През пролетта на 680 г. византийският император Константин IV организира мащабен поход срещу укрепените в Онгъла българи на кан Аспарух.
Преди решителното сражение императорът предоставил командването на своите пълководци, а самият той се оттеглил, под предлог че ще се лекува от подагра. Още от древността минералните води на Акве Калиде се използват за лечението на това заболяване и се предполага, че търсейки облекчение за своето физическо страдание, Константин IV се е насочил именно към тях.
След създаването на българската държава градът на топлите извори носи името Терма
или Термополис. Той се оказва в центъра на важните исторически събития по времето на българския владетел кан Тервел. За дълъг период от време минералните бани останали в разруха.
Три века по-късно, впечатлен от лековитите извори, един от най-могъщите турски султани Сюлейман Великолепни, заповядва на Акве Калиде да се изгради нова баня (капладжа хамам).
Днес благодарение усилията на община Бургас тази баня е възстановена и е част от културно-туристическия център "Акве Калиде", изграден около археологически комплекс. При възстановяването точно е спазена оригиналната визия, облицована е с мрамор и характерната за Ориента керамика.
Автентичността се допълва от естествено и художествено осветление. Банята е превърната в действащ музей, в който посетителите могат да гледат филм, който чрез 3D мапинг предлага вълнуваща виртуална разходка от епохата на траките и легендата за Свещения извор на трите нимфи изцелителки през римската епоха от кръстоносните походи - до времето на Сюлейман Великолепни.
История и балнеолечение под един покрив в спа
център като римски терми
На метри от банята на Сюлейман Великолепни общината изгради модерен аквацентър, който копира римски терми с топъл и студен басейн и място за масажи.
Разположен само на 20 м от минералния извор, спа центърът е най-близкото съоръжение с минерална вода в района. Сградата, в която е изграден, съчетава модерното строителство с интересно експонирани археологически структури, открити по време на дългогодишни археологически проучвания на древния град Акве Калиде.
Редовният градски транспорт прави обекта лесно достъпен, а туристи го посещават целогодишно. Интересното е, че спа центърът е изграден така, че да демонстрира устройството на римски терми.
В отделните зони и пространства посетителите могат да се запознаят с латинските наименования и функции на всяко помещение. Към центъра има и музейна експозиция, която включва артефакти, открити при дългогодишните археологически прочувания на Акве Калиде - златни, сребърни и бронзови монети от различни епохи, златна обеца, пособия за баня, печати, керамика, мраморни декоративни детайли и надписи, култови предмети.
Към момента от целия бански комплекс археолози са разкрили около една трета. Проучванията се финансират от община Бургас и се провеждат от Регионалния исторически музей под ръководството на доц. д-р Димчо Момчилов.
Разкритите структури са многопластови – това е един от малкото обекти в страната, които съдържат пълна стратиграфия с културни пластове от времето на траките до наши дни. Разкрити са крепостните стени на древния град Акве Калиде или Терме, римските бани с топъл и студен басейн, различни средновековни помещения.
Всички те са достъпни чрез изградени пасарелки. Изключително рядък печат от XII в. и татарска монета от XIV в. са сред ценните находки от досегашните проучвания. Сред находките са още фрагмент от оброчна плочка с посветителски надпис, изящни теракоти, части от лампи, монети.
Разкритите средновековни жилищни сгради над ранновизантийските структури показват едно плътно застрояване и интензивен живот от края на ХII – началото на ХIII в., казва доц. Момчилов.
Разкрита е и по-голямата част от средновековна отводнителна система, синхронни са и материалите от художествена керамика с преобладаваща сграфито керамика. Археологическият комплекс "Акве Калиде" се вписва изключително органично в плановете на общината за цялостното развитие на района на минералните бани.
По идея на кмета Димитър Николов общинският съвет прие цялостна идейна концепция за превръщане на това място в още по-атрактивна дестинация - като съвкупност от история, балнеолечение и зона за спорт и отдих.
Легенда разказва, че целебните извори край древния град си имали 3 нимфи пазителки. В древногръцката митология красивите и съблазнителни нимфи били покровителки на изворите и природата. Потомки на Океан и Тетида, броят им надвишавал 3000.
Някои от тях били пазителки на солените води – наричали ги Океаниди, а други на сладките – казвали им Наяди. Изворните нимфи живеели в потоци, извори, езера и реки. В тяхна чест хората строели светилища с фонтани, където им оставяли хляб, мляко, сирене и други жертвоприношения.
Смятало се, че пазените от тях потоци имали целебни сили, а често дарявали вечна младост и безсмъртие. Трите нимфи на Акве Калиде се обрекли да служат на боговете и да пазят извора. Не спазили обаче обета си за непорочност и дали сърцата си на простосмъртните.
Съгрешилите девойки опетнили чистотата на водоема, затова разгневените богове се ядосали и превърнали нимфите в каменни статуи. Така красавиците били обречени вечно да пазят лековитото място.
