- Глобалното затопляне ни изправя пред опасността от инвазия на опасните паякообразни
- Увеличават се случаите на рядкосрещано неврологично заболяване, което се причинява от малките паразити
Приближаваме се все повече до опасната граница от 1,5°С, след която глобалното затопляне ще стане необратимо и земният климат ще бъде много по-опасен за нашата цивилизация. Държавни и неправителствени организации, учени и специалисти в най-различни сфери ни предупреждават, че ни грози заплаха от неконтролируеми диви пожари, разрушителни тайфуни и покачващо се океанско ниво, което ще залее и наводни крайбрежните райони на много държави по света.
Но докато по-топлото време е пагубно за едни, за други то е шанс за развитие и завладяване на нови хабитати.
Затоплящият се свят може да се окаже гостоприемно място за популацията на еленовия твърд кърлеж, който пренася бактериите, причиняващи лаймска болест
Той се развива добре при температури над 7,2°C и при 82% или по-висока влажност - колкото по-топло и влажно, толкова по-добре за него. Тъй като климатичните промени постоянно атакуват планетата с по-кратки и по-меки зими и по-дълги и горещи лета и пролети, броят на местата с такива условия се увеличава.
Например за 10-и пореден месец през март Земята постави нов рекорд - както температурите на въздуха, така и на световния океан достигнаха исторически максимум според агенцията на Европейския съюз за климата “Коперник”.
“Наблюдаваме, че кърлежите се преместват все повече на север, а по-високите температури, изглежда, са ключов фактор. Виждаме случаи на лаймска болест и в Норвегия, както и в Арктика”, казва д-р Вишну Лаалита Сурапанени, асистент по вътрешни болести в Медицинския университет в Минесота, САЩ.
Освен че увеличават ареала на своите “владения”, изглежда, тези досадни кръвопийци усвояват и
нови методи за нападение над своите жертви
Новината, която никой не иска да чуе, е, че учените откриха, че кърлежите могат да летят на къси разстояния във въздуха благодарение на статичното електричество, с което се противопоставят на силите на гравитацията.
Това, което трябва да знаем за тях, е, че те са паякообразни паразити, което означава, че не могат да оцелеят, без да пият кръвта на по-големи животни.
“Намирането на гостоприемник е най-важният момент в живота им”, казва Сам Ингланд, биолог и докторант в Берлинския природонаучен музей.
В същото време кърлежите имат един голям проблем. Те не могат да скачат и са изключително дребни - понякога не по-големи от маково зърно. Освен това много видове са уседнали, което означава, че се катерят по стръкчетата трева и чакат своя гостоприемник с изпънат крак, който наподобява кука. Когато наблизо се разхожда елен, овца или дори човек, кърлежът мигновено се закача за кожата и започва да лочи от кръвта на жертвата си.
Но според интересното проучване, публикувано в списание Current Biology, статичното електричество е таен помощник на някои кърлежи, които могат да получат допълнителен тласък при достигането на своите гостоприемници.
Използвайки уловени в дивата природа обикновени кърлежи, чиито женски екземпляри са значителен преносител на лаймската болест в Европа, Ингланд и съавторите му показват, че едномилиметрови нимфи, държани с щипци, могат да изстрелят телата си на няколко сантиметра във въздуха, когато са изложени на статично електричество.
Тези видове паякообразни паразити имат четири стадия на живот - яйце, ларва, нимфа и имаго (полово зрял индивид). За преминаването на кърлежа от един стадий на развитие в друг е необходимо по едно хранене с кръв, след което той се пуска от гостоприемника си и се скрива на сигурно място, за да храносмила, нарасне и линее.
Когато животните се движат през тревата, пясъка и дори въздуха, триенето при движението им създава електрически заряди
- обяснява Ингланд. - Те са или положителни (носени от протони), или отрицателни (носени от електрони). И ако те са с противоположна полярност, ще се привличат един към друг. А ако са с еднаква полярност, те се отблъскват. Много от нас познават статичното електричество като това, което се случва, когато потъркаме балон на главата си, в резултат на което косата ни се изправя. При обект с размерите на кърлеж същите електрически сили могат да бъдат достатъчни, за да повдигнат паразита изцяло от земята.
В лабораторията учените създали триене, като търкали изсушен заешки крак върху пластмасов лист, създавайки противоположни заряди върху двата материала. След това поставили кърлежите на върха на щипци от неръждаема стомана, които пък били сложени на различни разстояния от заешкия крак или от листа. След като щипците се освободили, екипът наблюдавал със страхопочитание как всички нимфи “полетели” нагоре към заредените повърхности.
Интересно е, че кърлежите могат да се изстрелват във въздуха,
когато са изложени на положителни и отрицателни заряди, което предполага, че тези природни сили надделяват над заряда, който паразитът има върху собственото си тяло. Експериментите показаха също, че паякообразното може да се движи във въздуха вертикално, което е по-трудно, отколкото хоризонтално - по-типичната посока за търсене на гостоприемник.
“По принцип привличането винаги печели и това води до излитането им”, казва Ингланд.
Въпреки че настоящото проучване е фокусирано върху нимфите на кърлежите, силите, които действат тук, биха работили и за възрастни кърлежи, както и за животни с подобен размер, като въшки или акари.
И докато става все по-топло, а кърлежите все повече и арсеналът им още по-опасен, стана ясно, че и малко познати редки смъртоносни болести започват да бъдат често явление сред европейците благодарение на тези малки кръвопийци.
През последните 30 години Европа е станала с около 1°C по-топла в сравнение с прединдустриалната епоха. Проучванията показват, че няколко болести, пренасяни от кърлежи, разширяват своето разпространение поради изменението на климата. (Кои са болестите, носени от кърлежи - виж карето) Учените са особено загрижени за кърлежовия енцефалит (TBE), който е най-смъртоносният от тях.
По данни на Световната здравна организация всяка година в Европа и Северна Азия има между 10 хил. и 12 хил. случая на кърлежовия енцефалит. Общият брой по света вероятно е занижен, тъй като отчитането им е ненадеждно в страни, където населението е слабо информирано за болестта, а местните здравни служби не са задължени да докладват за тяхното засичане на правителството.
Експертите обаче твърдят, че от 90-те години на миналия век насам се наблюдава ясно изразено увеличение на броя на заболелите,
особено в страни, в които състоянието е било рядкост.
“Наблюдаваме тенденция към увеличаване на случаите в Австрия, Германия, Естония, Латвия и други европейски страни”, казва д-р Доблер.
Кърлежовият енцефалит невинаги е животозастрашаващ. Само около 10% от инфекциите преминават в тежка форма, която често изисква хоспитализация. След като се развият сериозните симптоми обаче, няма лечение за заболяването. Смъртността при такива обстоятелства варира от 1 до 35% в зависимост от подтипа на вируса, като най-смъртоносен е далекоизточният. В Европа например през 2020 г. са регистрирани 16 смъртни случая от приблизително 3700 потвърдени.
Половината от преживелите тежка форма на кърлежов енцефалит имат дълготрайни неврологични проблеми, като безсъние и агресивност. Много от заразените хора са безсимптомни или развиват само леки признаци, така че
истинската заболеваемост може да е 10 пъти по-висока
в някои региони според оценките в докладите.
Въпреки че в обращение са две ваксини срещу кърлежовия енцефалит, в регионите, където вирусът е нов, приемът на ваксини е слаб. Нито една от двете съществуващи имунизации не покрива трите най-разпространени подтипа на кърлежовия енцефалит, а в проучване от 2020 г. се призовава за разработване на нова ваксина, която да предлага по-висока защита срещу вируса. В Австрия, например, нивото на ваксиниране срещу TBE е близо 85%,но въпреки това броят на случаите при хората продължава да се увеличава - според д-р Доблер това е знак за влиянието на климатичните промени върху заболяването.
Не използвайте мазнина при отстраняването на кърлежа
При откриване на кърлеж е необходимо той да се отстрани внимателно - най-добре от медицинско лице. За целта се използва медицинска пинцета. Ако кърлежът се скъса, със скалпел трябва да се отстрани останалият в кожата смукателен апарат. Мястото на ухапване задължително трябва да се дезинфекцира.
Отстраняването на кърлежа с олио или друга мазнина не е подходящо, тъй като задушаването на кърлежа крие риск. Ако до момента не е успял да предаде инфекцията, това може да стане в момента на задушаването му. Това води до връщане на чревно съдържимо към смукателния апарат на кърлежа.
След ухапване от кърлеж да се следи състоянието поне 30 дни, след като е бил махнат
Редовно следете външния вид на мястото на ухапване и мерете температурата. При промяна на състоянието веднага се обърнете към лекар!
Препоръчително е кърлежът да бъде изследван в лаборатория или в Националния център по заразни и паразитни болести за наличие на бактерия Borrelia burgdorferi. Всеки, ухапан от кърлеж, е наложително да се изследва за наличие на антитела на лаймска болест.
Паякообразните носят 10 болести
Разпознаваеми са поне 10 тежки заболявания, пренасяни от кръвосмучещите членестоноги - лаймска болест, марсилска треска, хеморагичните трески - Кримска-Конго хеморагична треска, ку-треската и хеморагична треска с бъбречен синдром, кърлежов енцефалит, туларемия, коремен тиф, гранулоцитна анаплазмоза, бабезиоза и ерлихиоза.
Двоен ръст на заболелите от марсилска треска и 30% повече случаи на лаймска болест отчитат здравните власти в България в сравнение с 2023 г. Заразите се пренасят от кърлежи, които продължават да са активни от пролетта и се очаква заради топлото и влажно време ухапвания от тях да има до ранна есен.