11% от лекарите у нас се сблъскват с агресия от пациентите си или от техните близки. За още 20 на сто това се случва понякога. За близо половината от пациентите обаче в някои случаи лекарите сами са си виновни за проявената спрямо тях агресия. Тревожните данни на социологическа агенция „Тренд" бяха представени по време на форум, организиран от Българския лекарски съюз „Насилието над лекари – причини и възможни решения".
Над четири пети от лекарите споделят, че се чувстват уважавани от пациентите на работното си място. Приблизително 1 от 10 признава, че не се чувства така. Делът е по-висок сред практикуващите под 30 г., което вероятно е отражение на по-големия скептицизъм към уменията на младите хора, стана ясно от проучването на „Тренд".
6 от 10 лекари признават, че са ставали свидетели на вербална агресия към свои колеги на работното си място. 20% са ставали свидетели на физическа агресия към свои колеги, като по-често от средното специалистите в болничната помощ попадат на физическа агресия. 49% са ставали жертва на вербална агресия.
16 на сто са обмисляли да напуснат работа заради вербална или физическа агресия от пациент, показват данните на проучването.
32% са се страхували за здравето и безопасността си на работното си място.
А 57 на сто са се чувствали емоционално изтощени и са стресирани заради агресивно поведение от пациенти на работното място.
Причините са комплексни, обединиха се около това мнение участниците в дискусията. В нея участваха Пенка Богданова - прокурор във Върховна прокуратура, управителят на Медийна група България Венелина Гочева, Мирена Георгиева - психолог, началник сектор „Психологично консултиране, кризисни интервенции и психотерапия" към ВМА и Димитър Ганев от социологическа агенция "Тренд".
Темата, която ни събира днес е колкото важна, толкова и болезнена, заяви министърът на здравеопазването д-р Галя Кондева при откриването на форума. Според нея допускането на дори само един случай на агресия срещу медицинско лице, е срам както за системата, така и за обществото. "Като лекар вярвам, че всички ние сме призвани да лекуваме и да спасяваме, но не и да търпим вербална или физическа агресия. Като ръководител съм категорична, че не трябва да има нито един колега, нито един медицински специалист, нито един служител, който да ходи на работа със страх или с притеснение, че може да се превърне от спасител в жертва. Като министър на здравеопазването заявявам, че насилието над лекари е абсолютно недопустимо и всеки, който си е позволил подобно отношение, трябва да понесе отговорност пред закона", заяви здравната министърка.
"През 2013 г. законодателят включи медицинските специалисти към групата лица, които се ползват с по-голяма защита, наред с магистрати, учители, полицейски служители", коментира Богданова. По думите й през последните три години за случаите на физическо насилие няма най-тежкото престъпление. В прокуратурата новообразуваните досъдебни производства са общо 39. Констатира се бавно повишение, обясни прокурорът. Според данните, които представи през 2021 г. производствата са били 10, през 2022 г. - 13, а през 2023 г. - 16.
"Позицията на българина е да не вижда своята роля в големия проблем. Всеки един пациент, който попадне в подобна ситуация, вижда в лекаря или медицинската сестра неслучилата се здравна реформа", обясни Венелина Гочева. Според нея лекарският съюз може да направи много, като отиде в училищата и разкаже колко време трябва за изграждането на един лекар. "Аз съм възпитана да уважавам лекарите, „24 часа" непрекъснато увеличава страниците, в които се разказва за лекари", каза тя.
Според Гочева липсва усмивката в болницата. Не знам за какво са пиарите в тази болница. Бих сложила информация на стените на болниците „Д-р Иванов е прегледал 1 млн. пациенти за 30 години". Пациентът докато чака да бъде приет, да се запознае с работата на лекаря, обясни издателят на "24 часа".
Според нея тенденцията ще се обърне с възпитание, информация и документална поредица какво е да си лекар.
Според проучването сред 1003 реципиенти от обществото нивото на удовлетвореност от комуникацията с лекарите по време на посещение е високо – общо 71% са по-скоро или изцяло удовлетворени. По-високо от средното ниво се регистрира сред висшистите, а с понижаване на образованието, делът намалява. Влияние оказва и разполагаемият доход – с покачването му се увеличава и степента на удовлетвореност.
Проучването регистрира значително ниво на свръхочаквания към професията, което е предпоставка за неразбиране към спецификата на работата и по-ниска толерантност към практикуващите.
Нереалистичните очаквания към професията, както и индивидуалното усещане, че „твоят проблем е най-важен и неотложен" са част от възможните обяснение за проявите на агресия.
