Според ново проучване летните настинки може да се свържат и с ефекта на околната температура върху имунния отговор. Мишки, държани на 36 градуса, се оказват с отслабена защитна система
Големите горещини, синдромът на ваканционното боледуване и сезонните вируси са идеалната почва за лятна настинка. За нея много хора казват, че е не само по-неприятна от зимните, но е също и по-продължителна от тях. Ако сте го преживели или си го мислите, може да сте прави. Въпреки че първата реакция на околните обикновено е скептична: Така ти се струва!
Има логика наистина боледуването през лятото да се възприема като по-досадно. Най-малкото защото е посегателство срещу всички наши планове за развлечения и пътувания в месеците за ваканция, която подготвяме цяла година.
Слънчевите лъчи и лятната атмосфера нямат магически свойства да отблъскват летните настинки. Извън излъганите очаквания обаче има и обективни причини летните настинки да се проточат по-дълго от очакваното.
Най-типичните за сезона ентеровируси тормозят средно 20 дни. Докато преобладаващите през зимата риновируси обикновено държат до 10-14 дни.
Има повече от 70 различни ентеровируса. Разболяват милиони хора по света всяка година. Ентеро в името им да не ви подвежда, че става дума само за диария. Наистина по-вероятно е да засегнат храносмилателната система. Но атакуват и дихателните органи. Тогава ни карат да кихаме или кашляме и често-често да вадим носната кърпичка. Към ентеровирусната група са и коксаки вирусите, които често протичат с шаркоподобен обрив.
Не сме приключили още и с ковид - макар да протича леко, щамовете циркулират. И да няма усложнения, тази инфекция по принцип формира нещо като опашка след острата фаза. За сбогуване почти винаги остават симптоми, които нарушават комфорта.
Над 200 вируса могат да причинят настинка, но само част от тях се чувстват уютно в летни условия, като например парагрипните вируси тип 3. Освен “обикновена” по-продължителна настинка те могат да причинят бронхиолит, бронхит и пневмония. Повечето възрастни имат имунитет срещу парагрипните вируси, но хората с отслабена имунна система, бебетата и малките деца са особено податливи на инфекцията.
Комбинирането на лятната настинка с алергии също я удължава. Месеците от юни до септември са най-активното време на цъфтеж. Това засяга поне 20-30% от хората с поленова алергия, която е известна и като сенна хрема. Към началото на лятото като дразнител са отпаднали едва три групи алергизиращи полени - от брезите, кипарисите и ясена. Всички останали са в пик и той вече е по-дълъг отпреди години заради промяната на климата.
Невинаги може да се каже без изследвания дали е респираторна болест, или алергия поради припокриване на повечето симптоми. Най-голямата разлика е наличието на повишена температура и някакви болки, но при много вирусни настинки тези симптоми може да липсват, както е при алергиите.
Мантрата на лекарите през ст,дените месеци е да прекарваме повече време на открито, за да избегнем вирусите. Ами нали през лятото е така, защо тогава ни се лепят вируси? Има ясни обяснения. През топлите месеци общуваме и пътуваме повече, често до места с непознати за имунната ни система щамове. Паралелно увеличаваме престоя си в климатизирани помещения и превозни средства с много хора и по този начин неминуемо се излагаме на циркулиращ въздух, потенциално наситен с биологичен планктон, както образно наричат микроорганизмите белодробните лекари.
Климатизацията през лятото играе решаваща роля за намаляване на рисковете от прегряване и обезводняване чрез поддържане на здравословна и комфортна температура в сградите. Като всяко хубаво нещо, тази благодат има и тъмна страна. Продължителното излагане на климатизирана среда може да влоши състоянието на тези, които страдат от трайни респираторни проблеми. Особено когато са пипнали и лятна настинка. Дори при хора без хронични заболявания студеният въздух от постоянно включения климатик прави лигавицата на дихателните пътища по-уязвима. Така косвено може да удължи настинката. При хора с предшестващи състояния като хронична обструктивна белодробна болест и астма също се очаква по-продължително боледуване.
За по-стари или неподдържани климатици има по-голяма вероятност да “въртят” различни вируси и бактерии. Микроорганизмите вторично атакуват дихателните пътища и увеличават въздушно-капковото им разпространение.
Специфичен риск от дългия престой на по-бюджетен климатик е влошаването на състоянието на кожата при атопичен дерматит (екзема). Климатиците без опция за овлажняване на въздуха силно го изсушават. Това може да е проблем за всеки, но е особено предизвикателство при кожни проблеми. Сухата кожа на хора с екзема се дехидратира и губи и нищожната си липидна защита.
Осигуряването на непрекъснат температурен комфорт с климатик може да е натоварващо и за очите. Поради ниските температури намаляват работата си очните жлези, които произвеждат влажността и “смазката” за нежния орган. Това води до зачервяване, сърбеж, дразнене, напрежение в очите и замъгляване на зрението. А логично по-бързата циркулация увеличава вероятността патогени да причинят летен конюнктивит. На фона на респираторна настинка сълзенето на очите удължава хремата.
Според едно ново проучване по-дългите летни настинки може да се обяснят и с ефекта на температурата върху имунния отговор към вируси. Учените съобщават, че мишки, държани на температури от 36 градуса, се оказват с намален имунен отговор.
