- За лековитите качества са знаели още от древността
- По показатели се родее с прочутата "Евиан" във Франция
Един от най-добрите начини да превърнем минералните води в нещо повече от балнеолечение и спа е да се възползваме от тях като уелнес преживяване - място, където освен физически се презареждаме и емоционално и психически.
Къде са лековитите извори? За какво помагат? Какви забележителности и красиви природни феномени можем да видим в близост?
На всичко това ще отговорим в поредица за минералните води и бани в България.
Особената ценност на българските минерални води са тяхната чистота и разнообразен състав. Изучени са повече от 500 водоизточника. Температурата при изворите е от 20 до над 100 градуса (минералният гейзер в Сапарева баня изхвърля на 20-ина метра височина вода с температура 103 градуса ) и предоставя възможности за различни видове лечебни процедури.
Природните условия, в които се формират, допринасят за изключително разнообразния им състав и лековитост. Може да се използват както за външно приложение (чрез бани, вани, душове), така и за инхалации или промивки при различни заболявания.
Старозагорските минерални бани са най-близкият курорт до Стара Загора, разположен на 15 км от областния град в полите на Средна гора. Минералната вода тук е със средна температура 42 градуса по Целзий. Тя лекува основно болести на опорно-двигателния апарат и на нервната система. Препоръчва се при гинекологични и бъбречни страдания.
Научно е доказано, че водата съдържа съставка, която забавя стареенето. Тя е трапезна, слабо минерализирана, хидрокарбонатна и калциево-магнезиева. По качествата си се родее с прочутата минерална вода "Евиан" във Франция.
Желаещите могат да си налеят на място за пиене, тъй като не се бутилира
В курорта работи обществена баня с минерални басейни и вани, почивните дни са в понеделник и вторник, в останалото време къпалнята се ползва по график от мъже и от жени. За съжаление, общинският басейн не работи от 2007 г. и днес е в разруха.
Новопостроени комплекси предлагат целогодишно спа процедури. В момента баните разполагат с около 900 легла, разположени в 12 хотела. Свой санаториум за рехабилитация на работниците си тук имат мини "Марица-изток".
Старозагорските минерални бани са обявени за курортно селище с национално значение с решение на Министерския съвет от 1967 г. Преди това - през 1956-а, баните стават самостоятелно селище.
В книгата си "Старозагорските минерални бани, история в осем хилядолетия" проф. Светла Димитрова пише, че качествата на минералната вода от района са били известни още от римско време, когато тук са лекували ранени войници.
В древността на особена почит е била топлата минерална вода, по-късно открили, че лекуват не само температурата, но и съставките на водата.
Проф. Димитрова посочва, че в годините съдбата на минералните бани, наричани по този край лъджи, е била различна. През Средновековието те са били използвани по-малко, възстановени са за нов живот към средата на XVIII век.
Запазени са спомени на съвременници за кавги между местни българи и турци за това кой първи да се потопи във водата, тъй като турците не позволявали на българите да ги изпреварват.
Баните бързо стават любимо място за отдих на старозагорци сред природата още преди Освобождението. По този повод проф. Димитрова пише: "До края на 40-те години на ХХ век Старозагорските минерални бани се ползват предимно за хигиенни нужди.
Сравнително малко са хората, които отиват там, за да лекуват някакво заболяване
Повечето знаят, че водата от изворите е полезна, но колко трябва да пият и с каква продължителност, не са наясно."
С времето това се променя. През 20-те години на миналия век започнали и по-сериозните усилия за благоустрояване на района, а през 60-те се изгражда нова материална база на почти всички по-големи промишлени предприятия в Стара Загора.
До днес е запазен първият Правилник за ползване на баните, приет от старозагорското общинско управление през 1896 г. В него пише: "Никой мъж от 10 г. възраст нагоре не може никога да влезе вътре при хавуза (басейна) на женската баня, нито да се къпе в нея, както и никоя жена не може да се къпе в мъжката баня".
Три години по-рано - през 1893-а, общинският съвет в Стара Загора подпомага развитието на баните като местен курорт, като ги включва изрично в Правилника за файтонджиите и определя тарифа за превоз до тях по 8 лева на всеки пътник, припомня проф. Светла Димитрова.
Този правилник повелява файтоните да са със здрави коне, купето да е винаги застлано с чисти чаршафи, а файтонджиите да не са по-млади от 20 г. Бързото каране и надбягванията по пътя към баните са забранени.
През 1939 г. общинският съветник Иван Копринков предлага да се изгради водопровод, по който да се докара минералната вода до Стара Загора. Там ще се построи нова баня и така водата ще се ползва целогодишно.
Съветникът изчислил, че стойността на проекта му е към 15-20 млн. лева. Това се оказало скъпо за общината и идеята на Копринков не е осъществена.
Тази година националният фолклорен тракийски събор в Старозагорските минерални бани ще се проведе на 31 август и 1 септември за 18-и път. Негови организатори са Съюзът на тракийските дружества, община Стара Загора и Обществото за фолклор.
Отново се очакват изявите на близо 4 хил. певци, танцьори и музиканти от цялата страна на две сцени.
Заради интереса към него и мащаба му празникът е наречен "Малката Копривщица"
В двудневната програма на събора е включена атракцията "Селски двор", която в годините се утвърди като самостоятелна сцена, на която гостуващите формации могат да предстявят извън конкурсната част характерни за региона си ритуали и обичаи.
Предвидени са още базар "Занаятчийска чаршия", пленер "Майсторете, ръчички, за радост на всички", творчески ателиета за деца, демонстрация с дегустация на "Бабини рецепти", изложение на български традиционни ястия и народни игри.
Празничното веселие "Хоро се вие" започва в 17 часа на 1 септември. Предната вечер на събора ще играят нестинари.
По традиция всички колективи и индивидуални изпълнители получават сувенир от събора и грамота за участие. Журито отличава най-добре представилите се колективи с плакет и диплом за принос в съхраняване и популяризиране на традиционната ни култура.
Отличилите се индивидуални изпълнители - деца и възрастни, получават медали. Журито присъжда и осем специални награди, сред които голямата награда на кмета на община Стара Загора за цялостно представяне - плакет и парична премия.
Мистерията Богородична стъпка - място, подобно на Рупите и Кръстова гора
Местността в околностите на курорта Старозагорски минерални бани в Сърнена Средна гора - на 1,5 км, е наречена Богородична стъпка заради причудливо образувание в скалите, наподобяващо по форма човешка стъпка.
Водата в него никога не замръзва. Преданието разказва, че стъпката е знак за явяването на Света Богородица, която така уверила неверници, че християнството е истинската религия. До днес мястото се счита за свято и лековито.
Било по римско време. Една вечер на това място замръкнал римски военачалник с войниците си езичници. Водели със себе си окован христянин, когото измъчвали и му се подигравали заради вярата. Щом стигнали те до скалата, в миг блеснала светкавица и от небето се спуснала Света Богородица с Младенеца на ръце, трогната от страданията на мъченика и от верността му към Христа.
Върху скалата, където стъпила Богородица, се отпечатала голяма стъпка, която бързо се напълнила с вода. Божията майка изкъпала в нея Младенеца и напръскала с водата раните на измъчвания, които на мига зараснали.
След това тя се възнесла на небето, а смаяните от чудото войници и техният командир пуснали пленника си и веднага приели свето кръщение, защото разбрали кои са истинската вяра и религия.
Друго предание твърди, че на това място живял няколко месеца свети Иван Рилски, преди да стигне до Рилския манастир на път от Русия. С него бил племенникът му, който бил ухапан от отровна змия и умрял.
Светецът се смята за закрилник на миньорите и тази легенда едва ли е случайна, защото се знае, че в този район се намирали най-древните медни рудници в Европа, датирани от V-IV хилядолетие пр.н.е.
На това място е имало древно светилище, а траките рудари са почитали майката земя като своеобразно божество. Те възхвалявали способността да дава живот и да създава.
Скалите наоколо са силно енергийни, местността се родее с Рупите на Ванга и с Кръстова гора в Родопите, вярват местните.
Богородична стъпка е подходяща за поклоннически туризъм. В наше време хората са убедени, че мястото лекува и пречиства. Който дойде тук и се помоли на Божията майка, трябва да остави част от дрехите си върху клоните на околните дървета или да завърже конец - така човек се разделя с лошото.
Намирали са върху дърветата дори и оставено бельо - все пак зависи кой какъв лек търси и за каква болест. Водата в стъпката обаче не става за пиене или миене, но вярващият трябва да потопи пръстите си в нея. Това помагало на бездетните да се сдобият с рожба, било лечебно и за очите.
На мястото бе изграден малък параклис, наречен "Рождество Богородично". Той бе осветен на 22 септември 2003 г. - деня на Рождество Богородично.
"След това датата 22 септември стана и празник на Старозагорските минерални бани, защото се оказа, че много от жителите на курорта са родени тъкмо на тази дата", разказва кметът на селото Станчо Станев.
Параклисът е създаден с доброволен труд и дарения на десетки миряни. Отвътре го изписаха две художнички - възпитанички на Великотърновския университет - Радостина Павлова и Мария Минева.
Ликът на Божията майка е изписан и върху скалите, над него се издига метален кръст, излят в старозагорски завод. Засадени са аризонски кипариси.
Тук някога е имало и работилница за каменни саркофази. Един от тях дори е още там и може да се види. От единия край камъкът е разцепен, вероятно от иманяри, които търсили под него съкровище.
Дали обаче точно в тази работилница е направен някога саркофагът от прочутата тракийска гробница мавзолей в могилата Оструша край град Шипка, археолозите все още не са казали.
