Не изключвам възможността за отваряне на резерва на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) през септември. Това каза за и.д. управител на НЗОК проф. Момчил Мавров след днешното заседание на Надзорния съвет, в отговор на въпрос за изпълнението на бюджетите на болниците към юни тази година. По думите му "като че ли след решението на Конституционния съд болниците започнаха да усвояват повече средства“. На 11 април тази година на сайта си от Конституционния съд (КС) съобщиха, че съдът обявява за противоконституционен текста от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), който се отнася до надлимитната дейност на болниците. С разпоредбата на текста от ЗЗО законодателят е забранил на НЗОК да заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори обеми и стойности. Под „нарушение“ в конкретния случай се приема надхвърляне на определените в Националния рамков договор (НРД) обеми и стойности на договорените медицински дейности.
Предстоят анализи на възможностите на бюджета да поеме всички разходи, но в момента е твърде рано за категорична и твърда прогноза, каза още проф. Мавров.
В края на май 2024 г. болнични сдружения настояха НРД да се приведе в съответствие с решението на КС. От сдруженията се противопоставиха на писмо от Българския лекарски съюз до НЗОК, в което се посочва, че в НРД е указан диференцираният подход в заплащането при определени условия и се предлага да бъде приложен спрямо болниците, превишили определените им месечни стойности. Подходът предвижда заплащане на по-ниски цени на клиничните пътеки. Проф. Мавров коментира, че предстои да се обсъждат възможните варианти за коригиращи действия, ако бюджетът на НЗОК е заплашен от неизпълнение. Не е редно да допускаме да се заплащат дейности през следващата година, от следващия бюджет, каза още той. В НРД е заложена възможност за подписване на анекс с лекарския съюз, възможност за съвместни указания, включително и за намаляване на цени на клинични пътеки, допълни проф. Мавров. Не вярвам да се стигне дотам, каза още той.
НЗОК и сега плаща надлимитна дейност, каза още проф. Мавров и посочи, че Касата не може да заплаща извън стойността, разчетена в бюджетния закон. Няма ограничения в обема дейност, който да извърши болницата, но има ограничения във възможните здравноосигурителни плащания, които Касата може да направи в рамките на годината, припомни проф. Мавров. По думите му надлимитната дейност се заплаща по тримесечия, но след анализ на изпълнението и на възможностите тя да бъде заплатена. Законът за бюджета е финансов план, разпределен по видове здравноосигурителни плащания и когато имаме отрицателни стойности т.е. надлимитна дейност, трябва да анализираме изпълнението, да се види къде има икономии и къде преизпълнение, да видим какви са ни възможностите за разплащане на съответните отрицателни стойности и тогава да ги заплатим, обясни той. "Отрицателните стойности", всъщност, е названието на стойността на надлимитната дейност, посочи проф. Мавров. По думите му това вероятно би станало най-рано през септември, пише БТА.
През първото тримесечие на тази година НЗОК плати на болниците 52 млн. лв. за надлимитна дейност, като 21 млн. лв. се осигуриха от икономии - недостигнати стойности от други лечебни заведения, посочи още проф. Мавров. Предстои да се анализира изпълнението на бюджета на НЗОК за второто тримесечие и каква е надлимитната дейност, а когато Касата има възможност да я плати, ще я изплати, увери той. По думите му към края на август или началото на септември ще има яснота за цялостното изпълнение на бюджета до края на годината.
Проф. Мавров коментира и въпроса за все още липсващия нов Колективен трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“. По думите му, когато се говори за регулиране и контрол върху заплащането на труда на медицинския персонал, мястото на тези нормативни уредби не е в НРД, който се разписва от лекарския съюз и от НЗОК. Има си специални трудови закони и наредби и не знам защо, след като те съществуват, решаваме, че проблемът може да бъде решен с един рамков договор, чийто предмет са редът и условията за осъществяване на медицинската помощ, а не заплатите на работниците и служителите, каза още той. По думите му вече няколко години се правят опити този „горещ картоф“ да се прехвърли на НЗОК. Предметът на НРД е договаряне и заплащане на медицински дейности, а не трудови възнаграждения, допълни проф. Мавров. Работодателските организации изглежда се въздържат да подпишат КТД, но никой не си задава въпроса защо имат тези резерви, а в същото време се пита защо Касата не проверява лечебните заведения по отношение на трудовите и осигурителните плащания, посочи още проф. Мавров. Работодателските и синдикалните организации все още не са постигнали съгласие за КТД. Преди дни на среща в Министерството на здравеопазването се обсъди възможността сегашните нива на основните заплати да се запазят още четири месеца, при условие, че има гаранции, че НЗОК няма да санкционира болниците, които не успеят да ги достигнат.
По време на днешното заседание на Надзорния съвет на НЗОК е утвърдена спецификацията на помощните средства, приспособления и медицински изделия за хора с увреждания. По думите му са утвърдени нови четири групи помощни средства и са завишени стойностите, до които ги заплаща НЗОК. Такава промяна не е правена от 2022 г. Бюджетът за помощните средства за тази година е 55 млн. лв., добави той. Политиката на НЗОК ще бъде насочена към усъвършенстване на спецификацията, както и към завишаване на изискванията за качество на тези изделия. Днес са актуализирани и изискванията за лечение на още шест заболявания в извънболничната помощ. Надзорниците са отложили разглеждането на предложението за повишаване на нивото на реимбурсиране на лекарства за лечение на респираторни заболявания и за заболявания на нервната система. Финансовият анализ, както и други анализи все още не са окончателни, за да сме сигурни в решението си, допълни проф. Мавров.
