Стресът и прекаленото заседяване пред светещи екрани водят до все по-големи проблеми с безсънието
Всеки родител мечтае за усмихнато и спокойно дете, но много често нещата не се случват точно така. Даже ако се вярва на някои международни проучвания през последните години, все по-често става точно обратното.
Увеличава се броят на малчуганите, които страдат от нервност, избухливост и липса на емпатия. На тези, които идват на училище недоспали и без никакъв интерес да учат и да създават приятелства. Вместо да тичат и да се смеят в междучасията,
те се държат като преуморени
от живота възрастни,
на които всичко им е досадно и прекалено предизвикателно за вършене. И това въобще не е далеч от истинския начин, по който се чувстват.
Стресът и прекаленото заседяване пред светещи екрани действат на децата по същия негативен начин, както и на възрастните, предупреждават експерти. Даже щетите са още по-големи, тъй като говорим за етап от живота, в който човешкият организъм се развива, укрепва и си създава система да се предпазва от болести и психически проблеми в бъдеще. И когато тези усилия се подкопават с разрушително поведение като некачествена храна, нервна среда и липса на достатъчно сън, неизбежно проблемите започват.
Наскоро британското здравеопазване съобщи, че броят на малчуганите, на които се изписват медикаменти за сън, се е удвоил през последните седем години. Над 700 000 деца се нуждаят вече от такава помощ всяка година. Най-голяма е групата на 11-годишните сред тах, но има и бебета под годинка. “Това е изключително тревожна тенденция, но за съжаление, не е изненадваща в контекста на огромния натиск, пред който са изправени младите хора. Поради дългосрочното въздействие на пандемията и последвалата икономическа криза специализираната помощ за тях е намалена на много места. Те са оставени сами да се борят с проблемите си и това има ефект и върху техния сън”, коментира пред “Дейли мейл” Зоиу Бейли от благотворителна организация, работеща с подрастващи.
По принцип докторите не изписват приспивателни на лица под 16 г. Ако се налага да го направят, то е за кратък период и под непрекъснато лекарско наблюдение. Бумът на търсещи помощ, за да спят, обаче през последните години е толкова голям, че контролът става все по-непостижим. Освен това и пазарът на хранителни добавки и лекарства, подпомагащи съня, се разраства. Така че е много трудно за родителите да се ориентират кое е полезно и кое вредно за техните деца.
В САЩ например се наложи Съветът за отговорно хранене да въведе нови изисквания към продуктите с мелатонин, след като проучване показа, че всяко пето дете вече разчита на такива, за да спи, а около 11 000 малчугани са стигнали и до преглед в спешен кабинет заради предозиране или безконтролно използване. Затова контролният орган задължи производителите да въведат трудни за отваряне опаковки и да поставят предупредителни надписи върху тях, че въпросните дъвки, бонбони или хапчета могат да предизвикат задушаване при най-малките и не бива да се използват непрекъснато.
Мелатонинът е
хормон, който се произвежда
естествено в мозъка,
за да сигнализира на тялото, че е време за сън. В някои държави се смята за лекарствен продукт, който се продава с рецепта. В други, като САЩ и България, е част от хранителни добавки под формата на желирани бонбони или таблетки, които се рекламират като подходящи за деца и се продават свободно. Популярността им расте, тъй като все повече родители ги припознават като ефективно средство за пълноценна нощна почивка на децата си.
“Не казваме, че непременно са вредни, а че трябва да се направят много повече изследвания, преди да може да се заяви с увереност, че са безопасни за продължителен прием при деца”, казва водещият автор на американско проучване доктор Лорън Хартщайн. Изследването разкри, че при 25 тествани продукта в 22 е имало различно съдържание на мелатонин от посоченото на етикета и други съставки, които не са подходящи за развиващо се тяло.
Затова експертите съветват мелатонинът да се разглежда като краткосрочно решение на проблема с безсънието, и то в краен случай. На първо място родителите да се опитат
да променят начина
на живот на детето си
Ако е съвсем малко, да се уверят, че получава достатъчно количество храна, че не страда от колики или никнене на зъби. Да му осигурят удобно и подходящо място за сън, без разсейващи светлини и шум.
При по-големите деца да се въведат ограничения при гледането на телевизия и компютърни игри. Препоръчително е тези забавления да не продължават повече от 60 минути на ден и телевизорът, компютърът и телефонът да се изключват поне един час преди лягане. Също така да се избягват неща, които е известно, че разстройват съня, като късно хранене и четене на страшни истории. Да се набляга на повече физическа активност и игри на открито.
Според Американската академия по педиатрия децата под 5-годишна възраст трябва да спят поне 10-12 часа сън дневно, а за по-големите минимумът е 9 часа.
Проучване в България преди две години показа, че 95% от учениците не успяват да покрият тези минимални изисквания за нощна почивка. 40 на сто от тези под 12-годишна възраст регулярно не могат да заспиват сами. Същият е процентът и на децата, които се местят в родителското легло поне веднъж седмично. Продължителното време пред екрани и у нас се сочи като основна пречка за спокоен сън. Доказано е, че излъчваната от тях синя светлина въздейства върху части от мозъка и вместо да се настройва за заспиване, той будува. Телесната температура се повишава и пулсът се ускорява, което прави децата напрегнати и неспокойни. Въртят се дълго в леглото, без да могат да заспят или пък често се будят.
