Още през 1975 г. е формулирана концепцията, но световно признание получава в края на 90-те, малко преди авторът ѝ да почине на 100-годишна възраст
Концепцията за най-полезната за здравето диета е публикувана за първи път през 1975 г. от американския биолог Ансел Кийс и неговата съпруга, химичката Маргарет Кийс, но не успява да получи широко признание чак до 90-те години на миналия век. Семейство Кийс забелязва връзката между ниската честота на сърдечносъдови заболявания в традиционните средиземноморски общности и нарича модела Средиземноморска диета, но не успява да я наложи - изглежда прекалено нетипична за средния западен човек, прехласнат по леснотата на храненето с полуфабрикати и силно преработени за вкус продукти. Кийс открива феномена покрай свое изследване на ефектите от глада през Втората световна война. Ученият с изненада установява големия спад на инфарктите в страни, в които гладът принуждава населението да ограничи типичните си диети с високо съдържание на мазнини и калории, както и обратната тенденция, когато същите страни се възстановяват след войната и храненето на населението се променя отново. Въпреки отхвърлянето на убеждението му в силата на традиционната средиземноморска кухн, Кийс следва модела и доживява 100-годишна възраст. Умира през 2004 г., когато неговото откритие е потвърдено в десетки изследвания и усилията и изследванията му получават заслужено световно признание и уважение.
Проучванията потвърждават наблюденията на Кийс за благоприятното влияние върху риска от метаболитен синдром, затлъстяване, диабет тип 2, невродегенеративни заболявания и рак.
След нелепия фалстарт и проучвания на прага на новото хилядолетие Средиземноморската диета няма противници в медицинските среди.
През 2024 г. Средиземноморската диета беше класирана и на първо място като най-добра здравословна диета за сърцето, най-добра диета за здравето на костите и ставите, най-добра диета за профилактика на диабет и най-добра диета за здравословно хранене.
Дължи се наполовина на правилния подбор на храни - прости, сезонни, непреработени, предимно растителни, с повече риба, отколкото месо, и полезни мазнини от ядки, семена и маслини. Другата половина от респекта е най-кратко обяснена с думите на гръцката диетоложка Елена Паравантес-Харгит пред Еveryday health, че това не е диета, а начин на живот, по същество на селски живот и прехрана с това, което расте в градината, заедно с малко ферментирали млечни продукти и зехтин.
На тази основа Световната здравна организация, Харвардското училище по обществено здраве и организацията с нестопанска цел Oldways създават пирамидата на диетата и правилата за приготвяне на храните по щадящ начин, който запазва най-голяма част от съставките на суровата храна. Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) смята хранителния режим за “нематериално културно наследство за спешно опазване”.
Проучване и метаанализ установяват, че всяко увеличение на точките в оценката за Средиземноморската диета (което означава колко добре човек следва стила на хранене по скала от 1 до 9) е свързано с 5% по-нисък риск от смърт по всяка причина.
В основата на “селското” ядене най-вече в Гърция и Южна Италия са плодовете, зеленчуците, пълнозърнестите храни, бобовите варива, подправките, ядките и зехтинът (вижте примерен списък за пазаруване по-долу).
От храните с животински произход се препоръчват риба и морски дарове (два пъти седмично) и умерени количества млечни продукти, яйца и птиче месо. В традиционните кухни край Средиземно море се яде месо само за специални поводи, като неделна вечеря например, и дори тогава е в малки количества. Червено месо и сладкиши - често разбирани само като сушени плодове - се консумират рядко. Благодарение на всичко това Средиземноморската диета се превръща в ценен медицински инструмент в съвременния свят.
Може би най-добрият начин да обясним ползите от режима е да го третираме като илюстрация на концепцията за хранителна синергия, която е основен принцип в съвременното хранене. Смисълът е, че базовите храни в диетата си взаимодействат и засилват своите положителни ефекти до по-големи от сбора на ползите от отделните продукти.
