Отговорът е в характерната само за женския организъм Xist молекула, която е основен двигател на процесите за активиране на автоантителата
Една от най-големите загадки в медицината е защо жените са по-предразположени от мъжете към автоимунни заболявания като лупус, множествена склероза и ревматоиден артрит. С разгадаването ѝ са се заели група учени от Станфордския университет. Те смятат, че са близо до отговора.
Според тях причината се крие в начина, по който женският организъм се справя с допълнителната X-хромозома. За сведение мъжете имат само една x- и една y-хромозома, а жените две x. При автоимунните заболявания имунната система атакува собствените си клетки и тъкани.
Резултатите от изследването се нуждаят от допълнителни проучания, но със сигурност ще помогнат за нови лечения и начини за диагностициране на заболяванията, смята д-р Хауърд Чанг, старши автор на статията, публикувана в списание Cell преди месец.
Чанг е професор по дерматология и генетика в Медицинския факултет в Станфорд и е ръководител на изследването. Интересува се от темата, тъй като симптомите на някои автоимунни заболявания като лупус и склеродермия се проявяват в кожата под формата на обриви.
“Много от тези болести, които се третират в нашите клиники, особено свързаните с имунната система, показват наистина поразително женско присъствие. Защо това е така, винаги ме е озадачавало през цялата ми клинична практика”, казва той.
Други изследователи са били фокусирани върху “женското пристрастие” на разстройствата чрез
анализ на половите хормони или броя на хромозомите
Вместо това Чанг се насочва към ролята на молекула, наречена Xist, която не присъства в мъжките клетки.
Основната задача на Xist е да деактивира втората женска Х хромозома в ембрионите, като гарантира, че клетките няма да получат потенциално токсичен двоен удар от кодиращите протеини на въпросната хромозома.
“Xist е много дълга РНК - 17 000 нуклеотида,
и се свързва с приблизително почти 100 протеина”, казва Чанг.
Докато се подготвя за изпитите за подновяване на медицинския си лиценз преди малко по-малко от десетилетие, Чанг открива интересен феномен. Той забелязал, че много от протеините, с които Xist работи, за да се свърже с Х-хромозомата и да я изключи, имат връзка с автоимунните разстройства, свързани с кожата: пациентите с тези състояния имат автоантитела, които погрешно атакуват нормални протеини.
Чанг се зачудил дали струпванията на белтъчни молекули, които възникват при свързването на молекулата Xist с Х-хромозомата, са причина за възникването на автоимунно заболяване. За да проучи това, той решава да изследва как Xist, произвеждана естествено само от женски клетки, би функционирала, ако се намира в мъжки мишки - постижение, което е възможно благодарение на генното инженерство. Това според него ще бъде първата стъпка към елиминиране на възможните конкурентни обяснения за женската податливост към автоимунни заболявания, като например половите хормони или деформираните протеини, произвеждани от втората Х-хромозома.
След като ДНК-то на мишоците било модифицирано със специален ген, произвеждащ Xist, в организма им бил инжектиран дразнител, който наподобява лупус. Впоследствие те започнали да развиват отличителните белези на автоимунитета - автоантителата, със скорост, близка до тази на женските мишки. Според изследователите тази реакция показва, че
протеините, които се свързват с Xist, могат да предзвикват имунен отговор
Експериментите поясняват, че не са имали за цел да покажат дали Xist, или свързаните с него протеини причиняват автоимунно заболяване при животните.
Чанг и неговите колеги анализират и проби от кръвен серум на хора с лупус, дерматомиози и системна склероза и ги сравняват с проби от хора без автоимунно заболяване. Оказва се, че в кръвта на първите има по-високи нива на автоантитела в отговор на протеини, свързани с Xist. Като цяло данните сочат “значителна роля” на тази специална женска молекула като двигател на автоимунитета, което може да обясни защо автоимунните заболявания са предимно при жените.
Проучването показва, че механизмът на неактивната Х-хромозома е важен и може да играе роля за женското предразположение при автоимунните заболявания. Не е ясно дали протеините, свързани с Xist, наистина причиняват автоимунните заболявания. Освен това факторите на околната среда играят голяма роля при тяхното развитие.
“Мисля, че има нужда да се търси и изследва диагностичният потенциал на Xist и дали тя може да помогне на някого да реши дали има този, или онзи вид автоимунно заболяване”, каза Чанг. “Втората област, в която сме много заинтересовани, е терапията. Сега, когато знаем, че Xist, изглежда, е важен двигател на процесите, свързани с автоимунния отговор, трябва да си зададем въпроса как може да се спре този процес?”, добавя той.
