Една от причините Средиземноморската диета да оглавява за седма година световните класации за най-здравословно хранене е щедрото използване на натурални подправки вместо синтетични добавки за овкусяване на храната. Зад това генерално предимство стоят и специфични допълнителни ползи. Например наскоро проученият принос на ароматните треви и семена за по-ниски стойности на глюкозата в кръвта - кръвната захар.
Обичайните рецепти в традиционната кухня на Средиземноморието включват различни комбинации от черен кимион*, карамфил, магданоз, шафран, мащерка, джинджифил, черен пипер, розмарин, куркума, босилек, риган, канела, понякога в добавка с регионално използвани естествени овкусители. Повечето са известни с потенциални ползи за здравето, включително противотуморни, антиоксидантни, противовъзпалителни и понижаващи холестерола свойства. Защо това е важно? За здрави хора стойностите на гладно в идеалния случай трябва да са между 3,9 и 5,5 милимола на литър. Повишеното ниво на кръвната захар води на две стъпки до диабет от тип 2.
Като начало организмът развива състояние на преддиабет, по-общо обясняван като инсулинова резистентност. При лабораторно измерване глюкозата в кръвта е около или над 6,1, но под 6,9 милимола на литър. Прехвърли ли в няколко последователни изследвания границата от 7 милимола, това вече недвусмислено говори за диабет. Заболяването е сериозно. Като правило освен панкреаса и метаболизма страдат сърцето и бъбреците, включително до фатално състояние. Това е краткото обяснение защо противодиабетните качества на характерните за средиземноморската кухня подправки са високо оценявани. Допълнителен принос към здравния им портрет дава метаанализ в специализираното в храненето и диететиката сп. Nutrients.
Изследователи от Испания докладват свое ново проучване за положително влияние на ароматните естествени овкусители върху гликемичния профил на хора с диабет. Типичните за кухнята на народите край Средиземно море черен кимион, канела, джинджифил, куркума, шафран значително понижават нивата на кръвната захар на гладно. Например канелата намалява глюкозата на гладно в шест от единадесет проучвания. Добавянето на куркума в 7 проучвания показва значително намаляване на глюкозата на гладно в сравнение с рецепти без подправката. Като цяло черният кимион демонстрира най-същественото намаление на кръвната захар, следван от канелата и джинджифила.
Учените от университетите на Сарагоса и Арагон и Изследователската мрежа за превантивни дейности и промоция на здравето в Барселона са открили още, че при пациенти със захарен диабет тип 2 черният кимион и джинджифилът осезаемо подобряват нивата на
гликирания хемоглобин. Той е важен маркер за метаболитното здраве и способността на тялото да преобразува въглехидратите от храната в енергия за органите. В медицинските документи се изписва като HbA1c.
Гликираният хемоглобин за разлика от измерванията за кръвната захар в кръвта на момента отчита дали организмът е имал излишни количества захар в изминалите 2-3 месеца. Смята се за по-точна мярка за контрола на глюкозата, макар да отчита средни стойности, но не и дали е имало резки пикове, което само по себе си е самостоятелен знак за лоша прогноза. Препоръчително е при преддиабет и диабет изследването да се прави 4 пъти в годината за постоянен контрол на захарта в кръвта. Целевата стойност е под 6,1 милимола на литър.
Едновременно с ефектите на двете подправки върху гликирания хемоглобин учените откриват и друга добавена стойност от пикантния корен, който сравнително отскоро е популярен у нас, но е широко използван в средиземноморските рецепти. Джинджифилът понижава в значителна степен концентрацията на инсулина в кръвта, същото прави и канелата. Търсенето на няколко различни ефекта в едно хапче е най-новата фармацевтична тенденция. Пренесено към подправките, това правило би излъчило като фаворит джинджифила. Сред анализираните ароматни подправки джинджифилът се откроява като единствения фактор, допринасящ за значителното понижение и на трите изследвани резултата: HbA1c, глюкоза на гладно и ниво на инсулин.
*Като черен кимион са известни семената на красивото растение нигела, отглеждано и заради декоративните си качества. Ботанически няма нищо общо с кимиона въпреки наложилото се разговорно название.