Преди 4 години паднал на релсите и влак минал през ръцете му
45-годишен художник от Индия получи шанс един ден отново да може да държи четката след двойна трансплантация на ръце, продължила повече от 12 часа в клиниката “Сир Ганда Рам” в Делхи, пишат англоезичните индийски медии.
Интересното в случая е не само че изключително сложната хирургическа интервенция е завършила успешно, а че новите ръце на индиеца са от жена донор.
През октомври 2020 г. Радж Кумар, жител на столицата, пресичал жп прелез близо до дома си на велосипед, когато изгубил контрол и паднал на релсите. Мъжът се опитал да освободи колелото си,
без да забележи приближаващия влак, който връхлетял и отрязал двете му ръце до лактите
“Накуцвах поради травма на крака. Подхлъзнах се на релсите и велосипедът ми се заклещи. Опитвах се да го дръпна с ръце, когато бях прегазен”, разказал по-късно художникът пред “Индия тудей”.
Мъжът оживял, но станал напълно зависим от други хора за всекидневните си нужди, разкрива шефът на отделението по пластична хирургия д-р Махеш Мангал пред “Хиндустан таймс”.
Единственият изход за художника бил или да получи протези, или да се подложи на трансплантация.
Радж Кумар първо опитал с протези, но опитите му да свикне били неуспешни
През февруари 2023 г. болницата “Сир Ганда Рам” станала първата в Северна Индия, получила правото да извършва трансплантации на ръце.
“Когато търсихме потенциални кандидати за трансплантацията, Кумар беше в списъка ни с чакащи. Съгласно протоколите за подобна хирургическа процедура, бяха извършени подробен преглед и необходимите изследвания. През третата седмица на януари за Радж Кумар се появи искрица оптимизъм, когато получи обаждане от болницата”, разказва хирургът.
Оказало се, че донорът е починала жена, която завещала органите си за медицински цели. Меена Мехта била директор на престижно училище в южната част на Делхи, която изпаднала в мозъчна смърт. Роднините също дали съгласие за даряване на органите ѝ и Радж Кумар получил шанс за операцията, която ще промени живота му.
“След като направихме кръвните анализи, разбрахме, че той е най-подходящият кандидат с най-добро съвпадение на показателите”, разкриват от клиниката.
На 19 януари тази година екип от 14 лекари, сред които 9 хирурзи начело с д-р Махеш Мангал и д-р Сваруп Синх Гамбир – старши консултант по пластична и козметична хирургия, се обединява, за да изпълни сложната процедура, деликатно закрепвайки отново различни компоненти – кости, артерии, вени, сухожилия, мускули, нерви и кожа. Голямата сложност идвала и оттам, че ампутацията била извършена преди няколко години.
Прецизността и експертизата бяха ключът, осигурявайки безпроблемната интеграция на трансплантираните ръце в тялото на Радж Кумар, посочва Мангал.
Хирурзите първо фиксирали костите с пластини и винтове
и след това започнали последователно да фиксират мускулите, артериите и нервите.
Запитан за основното предизвикателство по време на операцията, д-р Гамбир заявил, че времето между подготовката на тялото на Кумар за приемане на ръцете на донора и трансплантирането трябва да бъде възможно най-малко.
“Времето трябваше да бъде минимално, за да можем да направим успешна трансплантация. Предимството беше, че донорът беше също от нашата болница. Така че не трябваше да излизаме от нея, за да вземем ръцете”, добавил докторът.
Друго голямо предизвикателство била кръвозагубата. “Нашите анестезиолози се грижеха за тази част. Те поддържаха жизнените функции на пациента”, допълнил хирургът.
От болницата посочват, че Кумар се възстановява добре от процедурата и е
изписан за домашно лечение в началото на март
Пациентът ще е на имуносупресанти и медикаменти срещу отхвърляне до края на живота си.
Ще минат няколко месеца, за да може 45-годишният мъж да си възвърне пълното усещане за новите си ръце, тъй като “отнема известно време нервите да се свържат отново”.
“Ще минат също поне шест до седем месеца, за да започне да изпитва усещания като болка, топлина и т.н. - казва д-р Мангал. - След известно време на ръцете му дори ще пораснат косми, въпреки че те са женски.”
Органите на починалата училищна директорка помогнали не само на Кумар. Нейните бъбреци, черен дроб и роговица също били дарени на други пациенти в нужда, разкриват от болницата “Сир Ганда Рам”. Според хирурзите най-големите овации трябва да са не за тях, а за донорката и нейните роднини.
Ди Мео - първият с двойна трансплантация, след 30 дни тренирал и сам си правил закуска
През август 2020 г. лекари от САЩ извършиха първата в света операция, при която пациент получи едновременно ново лице и две нови ръце. В продължилата 23 часа трансплантация са участвали 140 медици.
При автомобилна катастрофа през 2018 г. 20-годишният тогава Джо Ди Мео получава изгаряния от трета степен на повече от 80% от тялото си. Той се прибирал през нощта у дома, когато заспива на волана, удря се и колата му избухва в пламъци.
Младежът прекарва четири месеца в отделението по изгаряния, което включва и продължителен период в изкуствена кома. След това Ди Мео претърпява повече от 20 реконструктивни операции, но възвръща само ограничено използване на ръцете и лицето си.
През 2019 г. той е насочен към академичен медицински център в Ню Йорк, NYU Langone, където е подложен на операция за трансплантация през август 2020 г.
Едуардо Родригес, директор на програмата за трансплантация на лице, разказва: “Искахме да му направим не само операция, благодарение на която да изглежда по-добре, но в крайна сметка да може да работи идеално, особено с ръцете.”
Ди Мео прекарва 45 дни в интензивно отделение след операцията и още два месеца в болница, където трябвало да се научи как да отваря клепачите си и да използва новите си ръце.
По-рано през годините са извършени две трансплантации на лице и две ръце, но и двете са били неуспешни. Единият пациент починал от усложнения, а на другия ръцете му били отстранени, след като били отхвърлени.
През 2020 г. нюйоркските лекари изчакали да се уверят, че възстановяването на пациента върви нормално, преди да определят операцията като успешна. Специалистите по цял свят обаче са категорични, че направеното от американските хирурзи е историческо постижение.
Д-р Родригес казва, че Ди Мео, който правел до пет часа рехабилитация на ден, е най-силно мотивираният пациент, когото някога е срещал.
“Той иска да спортува, обича да играе голф и иска да се върне на игрището. Винаги съм впечатлен от количеството тежест, което може да вдигне, и качеството на силата на захвата му”, възхищаваше се Родригес в периода на възстановяването на пациента.
Година след трансплантациите Ди Мео вече можел да тренира сам и да си прави закуска. “Това е подарък, който се получава веднъж в живота и се надявам семейството да се успокои, като знае, че част от донора продължава да живее с мен - казва късметлията. - Моите родители и аз сме много благодарни, че ми беше даден този втори шанс.”
