Ново американско изследване показва, че до 10% от тях се появяват заради излагане на въздействието на фталати
Преждевременните раждания бележат ръст в цял свят и учените дълго време не знаеха защо. Сега екип изследователи от САЩ твърди, че синтетичните химикали, наречени фталати, в прозрачните хранителни опаковки и продуктите за персонална грижа вероятно са виновникът.
Предишни проучвания са демонстрирали, че фталатите – известни като "химикалите, които са навсякъде",
причиняват хормонален дисбаланс, който може да засегне функциите на женската плацента
Този орган е източникът на кислорода и хранителните вещества за развитието на ембриона в утробата.
"Фталатите може да предизвикат също и възпаления, които да нарушат плацентата, и като последствие да бъде предизвикано преждевременно раждане", казва пред Си Ен Ен водещият автор на изследването д-р Леонардо Трасанде, директор на отделението за педиатрия и околна среда в университетската болница Langone Health в Ню Йорк.
"Изследванията доказват връзка между преждевременните раждания и фталат, който се открива в хранителните опаковки. Той е наречен ди (2-етилхексил) фталат или DEHP. При нашите нови проучвания открихме, че DEHP и три подобни химикала вероятно са отговорни за 5-10% от всички преждевременни раждания през 2018 г. Това може да е една от причините за ръста на недоносените бебета", казва Трасанде. За САЩ 5-10% означава 57 хил. преждевременни раждания през посочената година, обществените разходи за което възлизат на почти 4 млрд. долара, се посочва в изследването, публикувано в сп. Lancet Planetary Health.
"Документът се фокусира върху връзката между отделни фталати и преждевременното раждане. Но те всеки ден търпят въздействието на повече от един фталат от продуктите, които използват, така че
рискът от преждевременно раждане е по-голям",
коментира Алекса Фридман, старши учен по токсикология в работната група по околната среда.
Според Американския съвет по химия, обединяващ компаниите в тази индустрия в САЩ, не би било коректно фталатите да се групират в класове, тъй като те са много различни.
Терминът "фталати" просто се отнася до семейство химикали, които са структурно подобни, но които са функционално и токсикологично диференцирани един от друг, се посочва в разпространен до американските медии имейл на съвета.
Европейската асоциация на производителите на пластмасови продукти сочи, че
глобално употребата на такива продукти възлиза на 8,4 млн. тона годишно
Фталати се добавят към потребителските продукти, за да направят пластмасата по-гъвкава и по-трудна за счупване, предимно в изделия от поливинилхлорид (PVC) като например детски играчки.
Напоследък много открития показват, че в бутилираната вода например се съдържат хиляди наночастици пластмаса, които са толкова малки, че могат да превземат човешките клетки.
Фталати има във виниловите настилки, мебелите и душ завесите; в автомобилните пластмаси и смазочните масла; в продуктите, устойчиви на дъжд и петна; в облеклата и обувките; в десетки продукти за лична хигиена, включително
шампоани, сапуни, спрейове за коса и лакове за нокти,
в които те придават дълготрайност на ароматите. Предишни научни разработки са свързвали фталатите със затлъстяване при децата, астма, сърдечносъдови заболявания, рак и репродуктивни проблеми като генитални малформации и неслезли тестиси при малки момченца и намалено количество сперма и ниски нива на тестостерон при възрастни мъже.
"Комисията за безопасност на потребителските продукти в САЩ вече не позволява използването на 8 фталата на нива, по-високи от 0,1%, в производството на детски играчки и продукти за най-малките", казва Трасанде.
В отговор на тревогите на хората и на властите производителите създават нови версии на химикали, които да не попадат под ударите на никакви рестрикции.
DEHP например е бил заменен с нови фталати, наречени диизодецил фталат (DiDP), диноктил фталат (DnOP) и диизононил фталат (DiNP).
Учените обаче не смятат, че те са по-безопасни от оригиналите
"Защо се смята, че може да бъде направена много малка промяна в молекулата и тялото да престане да реагира по същия начин?", пита токсикологът Линда Бирнбаум, бивш директор на Националния институт за здравни науки за околната среда, както и на Националната програма по токсикология.
"Фталатите трябва да бъдат регулирани като клас химикали", посочва още Бирнбаум пред Си Ен Ен.
Новото изследване използва данни от проучване на Националния институт по здравеопазване за влиянието на околната среда върху здравето на децата. В 69 обекта в страната бъдещите майки и техните новородени предоставят кръв, урина и други биологични проби за анализ.
Екипът избрал 5006 бременни, чиито резултати от урината показвали наличие на различни фталати, и ги сравнили с гестационната възраст на бебетата при раждането им, с теглото и ръста им. Данни били извлечени и от правителствена програма за 2017 и 2018 г., която оценява здравословния и хранителен статус на американците, използвайки комбинация от интервюта, физически прегледи и лабораторен анализ на биологични проби. На основата на тази информация Трасанде и съавторите му установили сериозна зависимост между фталата DEHP и по-кратките бременности и преждевременните раждания. Нещо повече – установено било, че трите фталата, създадени, за да заместят DEHP, всъщност се оказали по-опасни от него по отношение на преждевременните раждания.
"Когато разгледахме по-задълбочено тези заместители, открихме още по-силни ефекти на DiDP, DnOP и DiNP. Необходима е по-малка доза, за да се създаде същият резултат на недоносеност", посочва Трасанде.
Съществуват мерки, които човек може да предприеме, за да намали излагането на фталати и други химикали в храните и продуктите за опаковане на храни, смятат от Американската академия по педиатрия. "Едната е да намалим пластмасовия си отпечатък, като използваме съдове от неръждаема стомана и стъкло, когато е възможно", убеден е Трасанде.
"Избягвайте готвене в микровълнова печка или напитки в пластмаса
Не поставяйте пластмаса в съдомиялната машина, защото топлината може да доведе до изтичане на химикали" - добавя докторът.
1 на 10 недоносени е с трайна увреда
Едно раждане се смята за преждевременно, когато настъпи преди 37-ата гестационна седмица.
Тъй като жизненоважни органи от нервната система не са напълно развити, то може да постави бебето в риск.
Прекалено ранната поява на кърмачето води до спешната му хоспитализация, за да му се помогне да диша и да се реагира на възможни проблеми, свързани с работата на сърцето, храносмилателната система или мозъка, както и с невъзможността на недоносеното да се бори с инфекции.
При порастването е възможно тези деца да имат трудности със зрението, слуха и никненето на зъбите, както и да са със забавено развитие. Вече като възрастни те може да страдат от високо кръвно налягане и висок холестерол, астма и други респираторни болести, да развият диабет тип 1 и 2, сърдечносъдови страдания и дори инфаркти.
1 на 10 недоносени бебета развива трайно увреждане - на белия дроб, церебрална парализа, слепота, пълна или частична загуба на слуха.
50% от недоносените бебета, родени преди 26-ата седмица на бременността, са с увреждания, 1/4 с с по-сериозна увреда.
