Нов синтетичен антибиотик, разработен от изследователи от университета на Ливърпул, се оказва по-ефективен от утвърдените медикаменти срещу "супербактерии" като метицилин-резистентния златист стафилокок, съобщи Юрикалърт.
Изследването демонстрира силната активност на антибиотика теиксобактин срещу бактериални биофилми. Биофилмите са струпвания на бактерии, които са прикрепени към повърхност и/или една към друга и се свързват със сериозни хронични инфекции при хората, предаде БТА.
Близо пет милиона души губят живота си поради инфекции, свързани с антибиотична резистентност. Милиони други живеят с лошо качество на живот заради неуспешно лечение.
Антимикробната резистентност (АМР) се увеличава, а според анализ, направен от британски експерти, до 2050 г. още 10 милиона души ще стават жертва на устойчиви към лекарства инфекции всяка година.
Разработването на нови антибиотици, които могат да се използват като последно средство, когато други лекарства са неефективни, е ключова област на проучване за изследователите на здравеопазването по света.
Настоящото изследване се основава на новаторския труд на д-р Ишвар Сингх, експерт по откриване и разработване на антимикробни лекарства и медицинска химия. Екип от изследователи, ръководен от д-р Сингх, е разработил опростени синтетични версии на естествената молекула теиксобактин, която се използва от бактериите производители, за да убиват други бактерии в почвата.
Учените са тествали уникална библиотека от синтетични версии на антибиотика с потенциал да "промени играта", като са оптимизирали ключови характеристики на лекарството, за да повишат неговата ефикасност и безопасност, предоставяйки същевременно възможност за евтино производство в голям мащаб.
За целите на настоящото проучване изследователите са проектирали и синтезирали аналози с голям потенциал на теиксобактина, но са заменили ключовия градивен елемент с достъпни в търговската мрежа евтини опростени градивни елементи. В резултат на това аналозите вече са ефективни срещу широк спектър от резистентни бактериални патогени.
Това е още една важна стъпка в адаптирането на естествената молекула на теиксобактина, за да стане тя подходяща за употреба от човека.
