Заменяме класическото правене на деца с избор на "най-добрите ембриони"
След хиляди години класическо правене на деца и около 40 г. след “инвитро” оплождането еволюцията премина на ново ниво с появата на “дизайнерските” бебета, изработени “от най-добрите или от подобрени ембриони”. Професорът по право и био науки от Станфордския университет Ханк Гриили твърди, че след 20-30 г. “повечето американци няма да правят секс с цел зачеване на дете”. Вместо това ще избират лабораторно създадени ембриони с най-добри показатели и най-много шансове за оцеляване.
Така през 2018 г. китаецът Хъ Цзянкуей шокира света, като обяви, че е успял да редактира геномът на разнояйчните сестри близначки Лулу и Нана, за да ги предпази от синдрома на придобитата имунна недостатъчност (СПИН).
Създаването на бебетата става в лаборатория и с помощта на инвитро оплождане. От майката и бащата на момичетата са взети наследствен материал и яйцеклетки. Процесът се случва буквално в епруветка, след което се изчаква образуването на зиготи, които се преобразуват в ембриони.
Посредством експерименталната CRISPR технология Цзянкуей успява да
деактивира специфичния ген CCR5 в ДНК-то на неродените деца
Когато човешки имунодефицитни вируси (ХИВ) навлязат в организма, те се закачат за CCR5 и причиняват СПИН. На теория отстраняването на въпросния ген от ДНК-то на близначките би могло да ги предпази от заразяване с коварната болест.
Пробивът на китайския учен беше остро критикуван от научната общност, тъй като нарушава етичните стандарти и поставя живота на човешки същества в риск.
Биолозите все още не са сигурни в безопасността на технологиите за промяна на гени
Експерти, прегледали данните, които Хъ Цзянкуей представил на конференция дни след зашеметяващия си експеримент, смятат, че двете момичета, родени с редакциите на CRISPR, са показали признаци на “мозаицизъм”, когато са били ембриони. Това означава, че сега е вероятно да има смесица от променени и непроменени ДНК вериги в техните тела. Този проблем поставя под съмнение успеха на опита, защото в такъв случай децата си остават застрашени от ХИВ заради присъствието на непокътнати от CRISPR гени в организмите им.
Вероятността Лулу и Нана да предадат мутациите си на своите наследници е голяма, но ако възникнат усложнения по време на растежа на близначките, недъзите им ще се пренасят по наследство.
Заради безотговорните си и опасни действия Китайската държава осъди Хъ Цзянкуей на 3 г. затвор през 2019 г. В началото на 2023 г., вече свободен, биологът заяви пред медиите, че Лулу и Нана са здрави и живеят нормално и че не трябва да бъдат обезпокоявани.
Само това се знае за децата. Няма информация за това къде живеят и кои са родителите им.
Китайските власти казват, че ГМО бебетата ще бъдат под постоянно медицинско наблюдение до навършване на пълнолетие
След това те ще са свободни да изберат сами дали то да продължи. Междувременно се появи информация, че Цзянкуей е успял тайно да промени гените и на още едно дете. То също е с родителите си и живее “не по-различно от останалите деца”, по думите на неговия “създател”.
Експериментирането с човешко ДНК все още разделя мненията на учените. Според някои от тях много от болестите се причиняват от една единствена генетична мутация затова привържениците на генното инженерство питат защо да не се редактира ДНК-то на ембриона или на сперматозоида и яйцеклетката, за да я премахне изцяло.
“На практика това би отстранило завинаги един недостатък на човечеството”, твърди редакторът на списание “Наука” Том Уипъл. Това мнение изразяват и други експерти. “Човешкият геном не е съвършен. От етична гледна точка е наложително да подкрепим тази технология”, казва Джон Харис, специалист по биоетика от Университета в Манчестър.
Някои учени обаче предупреждават, че съществува вероятност хората да използват технологията за редактиране на гени за “подобрения”, а не за борба с болестите.
“Колкото по-голям контрол има човечеството върху възможността да проектира децата си, толкова по-големи морални въпроси повдига това - една от тези въпросителни е
кой решава какво представлява генетичен проблем,
който трябва да бъде поправен?”, пита американският телевизионен водещ Джон Оливър.
Привържениците на генното инженерство на свой ред смятат, че тези научни постижения могат да бъдат регулирани, за да се предотвратят потенциални апокалиптични сценарии.
“Все още смятам, че можем да се опитаме да въведем правилник за боравене с технологията", сигурен е Артър Каплан, основател на отдела по биоетика в Нюйоркския университет.
“Би било хубаво, ако има международна група, която да определи някакви правила. Чудесно ще е, ако научната общност - заедно с религиозните, етичните и правните лидери - установи някакви закони за това как да се работи”, добавя той.
Редица лекари са на мнение, че това, че можем да променим даден ген, не означава, че знаем какво ще последва. Не всички болести се причиняват от един ген, а от много. Правенето на множество промени в ДНК-то може да има големи последици в други области на човешкия организъм.
Въпреки че повечето учени и специалисти по медицинска етика вярват, че генното инженерство един ден може да подобри жизнения стандарт на хора с хронични заболявания, те се ужасяват от идеята за промяна на генома на човешки ембрион, тъй като промените могат да се предадат на следващите поколения.
“Не знаем достатъчно за човешката биология, за да правим промени в неродените бебета”, казва д-р Джон Леонард, президент на компанията за генни технологии Intellia Therapeutics. Според него почти всички състояния, които биха могли да се повлияят от редактирането на генома, могат да бъдат лекувани или предотвратени и по друг начин. Той също така повдигна въпроса за личния избор, защото невръстните деца не са в състояние да се съгласят да им бъдат извършени тези процедури.
Според изследване, публикувано от Масачузетския технологичен институт, в САЩ 83% от хората смятат, че генетичното модифициране с цел повишаване на интелигентността на бебето би било “прекалено радикално развитие на медицината”.
Въпреки това привържениците на генното инженерство твърдят, че по-високият коефициент на интелигентност е точно това, което трябва да обмислим.
Ник Бостром, оксфордски философ, известен най-вече с работата си върху рисковете от изкуствения интелект, пише в статия от 2013 г., че дори малък брой “свръхсилни” индивиди биха могли да променят света чрез своята креативност и открития и чрез иновации, които всички останали биха използвали”.
