"Предложихме различни варианти за "успокояване" на страстите около електронната рецепта, защото въвеждането й имаше своите позитиви по отношение контрола на предписването, изясни някои практики, също така рязко намаляха сигналите за липси и недостиг на лекарства", каза в ефира на Би Ти Ви проф. Илко Гетов.
По думите му до вчера е обсъждано по поискане на Българския лекарски съюз медиците от спешната медицинска помощ да имат право за определено време да продължат да изписват хартиени рецепти.
Идеята зад предложението, когато се издава хартиена рецепта, към нея да има и електронна, е да се събират реални и коректни данни в Националната здравна информационна система. "Когато натрупваме данни в системата, ще може да взимаме правилните решения, основани на факти", казва проф. Гетов.
Според него, за да функционира едно електронно приложение, трябва да има поне две възможности за идентификация. "Въведено в електронната система ЕГН на пациента и дата на предписване - някои искаха да се махне датата и да остане само ЕГН-то. Но това двуфазово идентифициране изисква да имаме поне два компонента - мислим дали да не е номер на лична карта или нещо друго", добавя още той.
Теренното тестване на системата ще продължи, докато не се намери баланс, категоричен е Гетов.
По думите му в последните три седмици рязко са намалели сигналите за липса и недостиг на лекарства. За 2 месеца напред инсулин за българските граждани има, категоричен е професорът.